Определение № 3474 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3474 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И. Г. Йорданов като разгледа докладваното от И. Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502859 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ АД-гр.София, с ЕИК *** чрез пълномощника юрк. Д. П. против определение от публично съдебно заседание на 19.09.2025 г. по ч. гр. дело № 10019/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с., с което жалбоподателят е осъден на основание чл.

78, ал. 4 ГПК да заплати на адв. Ж. М. Д. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено по делото процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА на наследниците И. К. Т. и Е. И. Т..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, а при условията на евентуалност да бъде намалено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата – адв. Ж. М., пълномощник на И. К. Т. и Е. И. Т., с който счита, че частната жалба е недопустима, а по същество и неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка, следва да се посочи, че не са основателни доводите на ответната страна по жалбата – адв.

Ж. М., че частната жалба е недопустима. В случая не се касае за производство по чл. 248 ГПК, тъй като съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства (каквото е процесното по чл. 51 ЗН) освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388, тоест е изключено приложението на чл. 248 ГПК в настоящия случай. Освен това обстоятелството, че не е представен списък по 1 чл. 80 ГПК от жалбоподателя не прави частната жалба недопустима, както поддържа ответната страна. Ясно е, че страната, осъдена да плати разноски, би искала намалението им, а страната, на която не са присъдени полагащите й се разноски би искала присъждането, или увЕ.чението им. Нормата на чл. 80 изр.2 ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която иска да и се присъдят, или увЕ.чат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък на разноските - тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Законодателят тук не поставя приложението на тази норма в зависимост от това дали другата страна е представила списък на разноските. Това е така защото възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен от насрещната страна може да бъде направено и без да е представен списък на разноските щом такива се претендират /в този смисъл Определение № 260 от 01.06.2015 г. по ч. гр.дело № 1771 /2015 година на ВКС, I ГО/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч. гр. дело № 10019/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с. е образувано, след като е било изпратено по подсъдност производството по ч.гр.д.№125/2025 г. по описа на РС-Мездра, инициирано по молба от „Банка ДСК“ АД от 31.01.2025 г. по чл. 51 от ЗН за приемане или отказ от наследството, останало от покойната Ж. Ж. Т., с ЕГН **********.

В откритото съдебно заседание на 19.09.2025 г., след като е констатирал, че наследниците И. К. Т. и Е. И. Т. са направили отказ от наследството, останало от Ж. Ж. Т., които откази са вписани в особената книга на РС-Пловдив под номер №1053/2024 г., съответно №1052/2024 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на тези две лица. Съдът е приел, че още преди образуване на производството по молбата по чл. 51 от ЗН наследниците И. К. Т. и Е. И. Т. са направили отказ от наследството, поради което не са дали повод за завеждането му. В тази връзка е уважено искането на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. – процесуален представител на наследниците И. К. Т. и Е. И. Т.. Съдът е приел, че възнаграждението е дължимо на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. като го е опредЕ.л в размер на 400 лева.

В първоинстанционното производство са представени заверени преписи от удостоверение, изх. №42493/18.10.2024 г. по ч.гр.д.

№20245330117758/2024 г. по описа на РС-Пловдив, издадено на И. К. Т., с ЕГН ********** в уверение на това, че е вписан в особената книга на съда под №1053/2024 г. отказ на същия от наследството, останало от Ж. Ж. Т. и удостоверение, изх. №42488/18.10.2024 г. по ч.гр.д.№20245330117754/2024 г. по описа на РС-Пловдив, издадено на Е. И. Т., с ЕГН ********** в уверение на това, че е вписан в особената книга на съда под №1052/2024 г. отказ на същата от наследството, останало от Ж. Ж. Т.. Молбата по чл. 51 от ЗН на жалбоподателя е подадена на 31.01.2025 г.

От гореизложеното следва изводът, че И. К. Т. и Е. И. Т. не са станали причина за завеждане на производството по отношение на тях. Независимо от характера на производството, както поддържа жалбоподателя, при положение, че тези две лица са били призовани да се явят в публично съдебно заседание, не е налице основание да се приеме, че не са имали какъвто и да било правен интерес от адвокатска защита. Съгласно чл. 540 от ГПК, в охранителните производства, каквото се явява и това по чл. 51 от ЗН, макар да не се развива 2 едностранно, е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК. Доколкото съдът прекратил производството по делото по отношение на тези две лица на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски.

В производството по делото И. К. Т. и Е. И. Т. са представлявани от пълномощник – адв. Ж. Д. М. с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2025 г. В откритото съдебно заседание по делото адв. М. е претендирал разноски за процесуално представителство. С обжалваното определение първоинстанционният съд е осъдил „Банка ДСК“ АД да заплати на адв. Ж. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено по делото процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от адв. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр. Определение № 1071 от 04.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/.

В случая адв. М. е представлявал две лица - И. К. Т. и Е. И. Т. в производството по чл. 51 ЗН. Защитата на ответниците по молбата е осъществявана от адв. М. посредством участие в откритото съдебно заседание по делото в което е представил доказателства за извършения отказ от наследството и е поискал производството по делото да бъде прекратено по отношение на тези две лица.

Определеният от първоинстанционния съд общ размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. от 400 лева за процесуалното представителство и защита на тези двама ответници по молбата по чл. 51 ЗН съответства на вида на производството и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответства изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото, предвид което доводите на жалбоподателя са неснователни.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд 3

– Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА определение от публично съдебно заседание на 19.09.2025 г. по ч. гр. дело № 10019/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с., с което „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на адв. Ж. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено по делото процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4