Решение № 949 от 16.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Бургас, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500971 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№4356/05.05.2023г., подадена от Община Несебър, с адрес:гр.Несебър, ул.,,Еделвайс“ №10, представлявана от Кмета Николай Кирилов Димитров, срещу Решение №160/18.04.2023г., постановено по гр.д.№6859/2022г. по описа на Районен съд- Несебър.

С горецитираното решение, съдът е признал за недоказано, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, оспорването по реда на чл. 193 ГПК, направено от Община Несебър на истинността (съдържанието) на следните документи: медицински протокол на ЛКК № 162 от 25.07.2022г., болничен лист на ЛКК № Е20222354260 от 25.07.2022г. и медицински протокол на ЛКК от 24.08.2022г.

Със същото решение, съдът е осъдил Община Несебър да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 4 017,40 лв., от които 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 17,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на произшествие, настъпило на 15.07.2022г. в к. к. „Слънчев бряг“, зад сградата на РУ Несебър, изразяващо се в падане на К. при управление на електрическа тротинетка и преминаване през необезопасена канализационна шахта, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на произшествието – 15.07.2022г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД до пълния 1 предявен размер на претендираните неимуществени вреди – за разликата над 4000 лв. до 8000 лв. и пълния предявен размер на претендираните имуществени вреди – за разликата над 17,40 лв. до 67,40 лв.

Със същото решение, страните са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят разноски съобразно уважената/отхвърлена част от иска.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт в частта, в която Община Несебър е осъдена да заплати на Р. А. К. , на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 4 017,40 лв., от които 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 17,40 лв.

– обезщетение за имуществени вреди.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Направено е подробно описание на фактическата обстановка. Посочва се, че на 15.07.2022г., между 13.30 часа и 14.00часа, в к.к.,,Слънчев бряг“, на ненаименувана улица, зад сградата на РУ на МВР, близо да къщи ,,Гранит“ и задната част на хотел ,,Изола“, Р. К. се движела по улицата с електрическа тротинетка. Твърди се, че в района на западната страна на районното управление, въззиваемата видяла патрул на КАТ и спрян за проверка лек автомобил, както и ,,легнал полицай“ пред нея, поради което заобиколила колата, но внезапно паднала и се ударила.

Заявява се в жалбата, че спорен по делото, се явявал въпросът относно това, дали причината за падането и възникване на произшествието е канализационна шахта.

Излагат се твърдения за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. Навеждат се доводи във връзка с извършената по делото автотехническа експертиза и поставените по нея задачи. Посочва се, че експертизата се назначавала с оглед необходимостта от специални знания, поради което не следвало при изготвяне заключението и формиране констатации по нея, вещото лице да обсъжда свидетелските показания и твърденията на ищцата.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Твърди се, че свидетелските показания се явявали противоречиви относно установяване разстоянието между канализационната шахта и полицейските служители- преки очевидци на произшествието, както и във връзка с механизма на неговото настъпване. Навеждат се доводи в тази насока.

Развиват се съображения, че допуснатите процесуални нарушения довели до постановяване на съдебен акт в противоречие с материалния закон.

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на строените в производството по делото разноски,пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- К., чрез адв. Драганов-АК- Пловдив, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се съображения за законосъобразност на обжалванато решение. Посочва се, че въз основа на събраните по делото доказателства(писмени, гласни и експертизи), по делото било прието за установено, че на процесната дата, управлявайки електрическа тротинетка, въззиваемата паднала в необезопасена шахта, в резултат на което получила множество наранявания, довели до временна нетрудоспособност. Твърди се, че въззиваемата се лекувала продължително време, като търпяла болки и страдания. Оспорват се наведените в жалбата доводи за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Излагат се аргументи във връзка с твърденията на въззивника, касаещи поставените на вещото лице задачи по извършената СТЕ. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

2

В с.з. страните, чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респ. отговора на същата. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК от упълномощен представител на страна с правен интерес да обжалване първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което то е влязло в законна сила в тази част.

С определение №1630/19.06.2023г. доказателственото искане не е допуснато.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от НРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството пред НРС е образувано по повод предявен от К., чрез пълномощника си адв. Драганов, АК-Пловдив иск за осъждане на ответника Община Несебър да му заплати сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи с в болка и страдание, претърпени от това, че на 15.07.2022г. между 13.30ч и 14.00 ч. в к.к. „Слънчев бряг“ зад сградата на РУ Несебър ищцата е паднала при управление на електрическа тротинетка и преминаване през необезопасена канализационна шахта, ведно със законната лихва считано от датата на произшествието, сумата от 67.40 лв., представляващи разходи за преглед и лечение.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ответната Община оспорва предявения иск като посочва, че не е ясно къде точно е настъпило произшествието, както и характеристиките на шахтата. Също така навежда доводи за нарушение на чл.20, л.1 ЗДвП. Коментира се, че не е уточнено какво работи ищцата, както и противоречието между исковата молба и доказателства относно получената медицинска помощ. Изразява становище за липса на противоправно поведение от страна на Общината.

Във връзка с установяване на получените от ищеца телесни увреждания и претърпяните неимуществени вреди са ангажирани свидетелски показания, писмени доказателства и съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Разпитаните по делото свидетели- О. И. и С. П. / двамата полицейски служители/ заявяват пред съда, че не си спомнят датата и часа. Били са на работа и спрели автомобил за проверка срещу хотел „Мида“. Към тях, в посока от базар „Палма“ посока хотел „Болеро“ се движела електрическа триколка, управлявана от ищцата и на около 15 метра преди патрула паднала.

На въпроса дали й има нещо, тя отговорила, че е добре и че бърза за работа и си заминала.

Поясняват, че „легналия полицай“ се намирал на около 20-30 метра от тях. А те са се обърнали, когато са чули шума от падането. Свидетелят П. пояснява, че той е тръгнал към жената, но тя му казала, че няма нужда от помощ. Съобщава, че има „легнал полицай“, който се намира на 70-80 метра назад и не е на мястото на падане.

Свидетелят Д. И. посочва датата на инцидента и е видял ищцата непосредствено след падането. Тогава видял, че има кръв под лявото коляно, долу на стъпалото имала ожулване до кокъл. Посочва, че я е закарал до „Вива клиник“, където й била оказана помощ, но я насочили към Бургас, защото там нямало травматолог. Свидетелят разказва, че вечерта съС.ието й се влошило, кракът започнал да се надува и се наложило да приема обезболяващи, а след това в продължение на два месеца я е водил по три пъти в седмицата 3 за промивки и сваляне на мъртва кожа. Обяснява пред съда, че процесната шахта се намира почти в средата на платното, непосредствено след легналия полицай и е пропаднала от едната страна повече.

От заключението на ВЛ по съдебно-медицинската експертиза се установява, че при извършения преглед след инцидента ищцата е имала отток и кръвонасядания по глезена, като най-травмираната част е била долната трета на лявото бедро до глезена. Също така е категорична, че не е възможно месец и половина ищцата да е била със счупен глезен и да се е движила.

От заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото и оглед на мястото, се установява, че шахтата се намира непосредствено след „легналия полицай“ и преди мястото на което се е намирал автопатрула /разпитаните по делото свидетели/ и на около 50-100 м. от полицейския автомобил. ВЛ подробно е обяснило, че при пропадането, минавайки през „легналия полицай“ и попадайки в шахтата, която е хлътнала 8 см. се измества масовия център и това води до загуба на управление и падане.

При така установената фактическа обстановка направените от районния съд правни изводи досежно квалификацията на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, правното естество и характера на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД и неговите елементи, са законосъобразни. Обосновани и законосъобразни са и правните съображения и изводи на първоинстанционния съд досежно доказаното по делото наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, причинено от ответната страна на ищеца. Оттук правилен, в съответствие с приложимия материален закон и константната съдебна практика е обо бщеният правен извод на районния съд за ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, за репариране на неимуществените вреди, понесени от ищеца.

От така събраните доказателства преки и косвени, ценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че на 15.07.2022г. между 13.30 ч и 14.00 в к.к. „Слънчев бряг“ зад сградата на РУ на МВР Слънчев бряг, ищцата е претърпяла инцидент, изразяващ се в падане при управление на електрическа тротинетка като преминава през неравност на пътното платно „легнал полицай“ попада в необезопасена канализационна шахта, намираща се непосредствено след него. Нараняванията, които е получила при описания инцидент са охлузни рани по ляво рамо и ляв долен крайник, кръвонасядания по ляв долен крайник, силно изразен травматичен отток на ляво коляно до стъпалото, които причиняват болка и опъване при движение. Периодът на възстановяване е около 30 дни. Същите са в причинноследствена връзка с претърпения инцидент. По делото няма никакви данни описаното в амбулаторен лист от 24.08.2022г. счупване на латерален малеолус да е вследствие претърпения на 15.07.2022г. инцидент, а и не се поддържа от ищцата. За пълнота следва да се отбележи, че от инцидента до твърдяното счупване е минало повече от месец, а ВЛ категорично заявява, че е невъзможно при такова счупване ищцата да се е движила.