Решение № 152 от 14.06.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. К., 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200020 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №284а-96 от 19.07.2022год., издадено от началник в РУ-Казанлък, с което на Л. К. К., на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.257,ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64,ал.4, във връзка с ал.2 от ЗМВР.

С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът не се явява, но негов процесуален представител поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 22.12.2022г.- в предвидения в закона преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство 1 процесуално допустимо.

След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.06.2022г. около 11.50 часа Л. К. К. не изпълнил устно разпореждане да загаси запален от него огън в двора на къщата му в град К., на ул.„Х.“№12, непосредствено до оградата на имота на П.К.Б. в същия град, на ул.„Х.“№ 10, да допусне полицейския екип в двора си, както и да представи личната си карта. Разпореждането било издадено устно- на висок и ясен глас от полицейски служител в интерес на служебните му задължения.

В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, дадени от тях в с.з.

Актосъставителят И. М. изцяло поддържа съставения от него АУАН и отразената в него фактология. Последната беше подкрепена с показанията на свидетелите-очевидци на нарушението С. Д. и Б. Т., които подробно описаха безотговорното, конфликтно и дори нагло поведение на нарушителя.

Последният, след отказа му да съдейства за загасяване на запаления от него огън, продължил да го разпалва и провокативно изгонил полицейските служители от имота си с думите: „Какви сте вие? Изобщо няма да ви дам лична карта. Изчезвайте от имота ми!“.

Впоследствие се наложило съдействието на охраната на „Арсенал“АД гр.К.,за да може актосъставителя да осъществи задълженията си, свързани със снемане на сведение от Л. К. К., тъй като последния по никакъв начин не съдействал за това.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64,ал.4, във връзка с ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.64 от ЗМВР:

„(1)Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

(2) (Изм.- ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено 2 разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“

Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е извършил, по следните съображения:

С депозираното писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се спори, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателя е бил напръскан с вода в очите и тялото от лицето, загасило запаления от него огън с маркуч и поради това той влязъл в къщата си да се подсуши. Твърди се, че входната врата на двора му била отключена и полицейските служители, при желание от тяхната страна, са могли да влязат и да му съставят акт. Оспорват се също и показанията на полицейските служители, тъй като, според процесуалния представител на въззивника, същите не кореспондирали с докладните им записки, приложени към материалите по делото.

Съдът не споделя аргументите, изложени в писменото становище, първо, защото същите са голословни- непотвърдени от никакви доказателства и второ, защото със същите е направено превратно тълкуване на факти и обстоятелства, за да може жалбоподателя да черпи права от собствените си неправомерни действия. Изопачаване на факти и обстоятелства се съдържа и в жалбата на въззивника, където той дори достига дотам да се прави на неразбиращ, твърдейки: „Изведнъж видях и чух от съседния двор да ми викат без да се представят полицейски органи. Викаха: „Гаси,гаси.“, неотчитайки в същото време, че в ситуацията с голяма вероятност е съществувала неотложност и вместо да загаси запаления от него огън, същия го е изоставил, за да се подсуши по неговите думи, макар случая да датира от лятото04.06.2022г. и житейски поведението на Л. К. К. да граничи с абсурда.

При така установеното съдът намира, че както от обективна страна, така и от 3 субективна такава, са налице елементите от състава на нарушението по чл.64,ал.4, във връзка с ал.2 от ЗМВР.

В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна, въззивният съд не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати такива.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не са налице предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност. Съдът също намира и че прилагането на цитираната разпоредба няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, съобразно липсата или незначителността на вредните последици или с оглед наличието на други смекчаващи обстоятелства, да представлява пониска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха убедителни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на такава.

Съгласно чл.257,ал.1 от ЗМВР:„Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“ в случая АНО е наложил санкция на жалбоподателя около минималния размер, като напълно се е съобразил с тежестта на нарушението.

В конкретния случай се установи, че е налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното постановление, поради което настоящият съд счита, че последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от нея юрисконсулт, съобразно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г..

Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, 4 следва Л. К. К. да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски за изготвяне на писмено становище в размер на 100(сто) лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №284а-96 от 19.07.2022 год., издадено от началник в РУ-Казанлък, с което на Л. К. К. ЕГН ********** от гр.К., ул.„Ц. И.Ш.“ №19, вх.А, ап.14, е наложено административно наказание-глоба в размер на 200(двеста) лева.

ОСЪЖДА Л. К. К. ЕГН ********** от град К., ул.„Ц. И.Ш.“ №19, вх.А, ап.14, да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5