Определение № 452 от 13.12.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Разград, 13.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Цветалина М. Дочева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20213300500337 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 3298/ 25. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2173/ 2021 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР. АЛ. за сумата 602, 15 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7001178373 /за разликата над 1 500 лв. до размера на 2102, 15 лв./. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Развива довод, че заповедното производство цели единствено да се провери дали вземането е спорно, като въпросът за доказване действителността на договора за кредит не е в пределите на изследване от съда в заповедното производство.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР.

АЛ. за сумата 2 102, 15 лв. , представляваща главница ведно със законната лихва, считано от 22. 10. 2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 440, 26 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 25. 04. 2020 г. – 25. 09. 2021 г.; сумата 513, 19 лв. обезщетение за забава за периода 25. 04. 2020 г. – 07. 10. 2021 г, сумата 61, 11 лв. разноски по делото и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР. АЛ. за сумата 602, 15 лв. – главница по Договор за 1 потребителски кредит № 7001178373, а в останалата част заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел, че посочената главница в договора за потребителски кредит е в размер на 1 500 лв., като остатъка от 602, 15 лв. не е включен в главницата и не се дължи.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3 , съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика в горния смисъл, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 1 500 лв. Включената в заявлението като главница сума над този размер - 602, 15 лв., видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита и не се дължи на посоченото от заявителя основание.

Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата н а чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК нищожни са клаузите за такси и комисиони за усвояване и управление на кредита.

Застрахователната премия при уговорен ГПР 49, 1%, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита. Явно е, че целта на договора за предоставяне на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка е да се получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че след като престациите по договора за застраховка не са свързани с усвояването и управлението на договора за кредит, кредиторът може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Следователно клаузата, уговаряща финансиране на 2 застрахователната премия за сметка на кредитополучателя е нищожна на осн. чл. 21 от ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не поражда задължение за плащане.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. е обосновано и

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3298/ 25. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2173/ 2021 г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3