Решение № 189 от 17.11.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 335/2025
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Петя Петева Колева, Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493А · Кодекс за застраховането
- чл.493а ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Разград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело № 20253300500335 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 100 от 18.02.2025 г., постановено по гр. дело № 20233330102246 по описа за 2023 година на РС – Разград, с което съдът ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК 121130788, адрес гр.София, ул.
Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.493А от КЗ и чл.497 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД на З. А. А., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************, Е. А. А., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************, Л. А. А., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.***, обл.****, ул.************ в качеството им на наследници на А. А. А., ЕГН ********** сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследодателя на основание чл.493а ал.4 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 13.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до предявения размер от 24 000 лв. като частичен иск, както и искането за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 28.08.2020г. до 13.09.2020г. Ответникът в първоинстанционното производство е осъден да 1 заплати на ищците сторените по делото разноски. Решението е постановено при участие на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Македония“ №3 като трето лице – помагач.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците З. А. А., Е. А. А. и Л. А. А. (правоприемници на първоначалния ищец А. А. А.). Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на критериите за справедливост. Изложени са подробни съображения за близките отношения между починалата и нейния дядо – А. А.. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск – уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна, а решението в отхвърлителната му част – за правилно, като излага подробни съображения за носнователността на обезщетението в претендирания от ищците размер. Моли съда да остави въззивната жалба на ищците без уважение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство, в която са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната му част. Изложени са твърдения, че А. А. не е материално легитимирано лице да претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП смърт на неговата внучка Е.
С.. Сочи, че по делото не е доказана особена, трайна, дълбока и емоционална връзка между дядо и внучка и не е налице хипотезата на изключителност на техните отношения, съгл. постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която да обоснове присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Наведени са твърдения за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на принципа за справедливост съгл. чл. 52 ЗЗД, при липса на задълбочена преценка на обстоятелствата по делото. Изложено е становище, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да отмени постановеното решение и да отхвърли изцяло предявената претенция, евентуално да присъди обезщетение за неимуществени вреди в намален размер, а именно 5000 лева.
2
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“ не взима отношение по подадените въззивни жалби.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за съпруга/а и родствени връзки № 29/24.08.2020 г. безспорно се установява от фактическа страна наличието на твърдяната в исковата молба родствена връзка между А. А. (ищец по делото, починал в хода на производството пред първоинстанционния съд, като са конституирани като ищци неговите наследници – въззивници в настоящото производство) и пострадалата Е. С., негова внучка.
От представените по делото справки от Гаранционния фонд за наличие на активна застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че за седлови влекач „*******“ с рег. № **** има действаща застраховка с начална дата на покритие от 00:00:00 ч. на 27.08.2018 г. до 23:59:00 ч. на 26.08.2019 г., а за полуремарке „***“ с рег. № **** има действаща застраховка с начална дата на покритие от 00:00:00 ч. на 04.11.2018 г. до 23:59:00 ч. на 03.11.2019 г.
По делото е изготвена справка от НИМХ с вх. 3587, съгласно която на 18.12.2018 г. в Разград в 23 часа е измерена -3,8 °C температура на въздуха, относителна влажност на въздуха 93%, слаб вятър от североизток, облачно време с метеорологична видимост 8000 м., слаб снеговалеж без прекъсване до сутринта на следващия ден и снежна покривка около 6 см.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие на 18.12.2018 г. е настъпило ПТП между товарен автомобил – влекач „*******“ с рег. № ****, с прикачено към него полуремарке „***“ с рег. № ****, собственост на „Меф Лоджистик“ ООД, като композицията е управлявана от С. Ф. Х. и лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Ф. А. Х.. ПТП е настъпило около 23ч. на път 1-2 /гр.
Разград - гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III2005, водещ към с. Самуил, в условията на влошена климатична обстановка и започнал снеговалеж.
С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен 3 съд - Разград водачът С. Х. е признат за виновен в това, че на 18.12.2018 г. на път I-2 /гр. Разград - гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил, при управление на моторно превозно средство - седлови влекач „*******“ с рег. № **** с прикачено към него полуремарке „***“ с рег. № **** нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП като се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, управлявайки МПС с гуми с различно износване на протектора, загубил контрол върху превозното средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Ф. А. Х., вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на: Е. З. С., С. Х. А. и А. М. А. и телесна повреда на повече от едно лице…, като случая е особено тежък, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 28.03.2022 г.
По НОХД № 308/2020 г. по описа на РОС съдът е установил, че към 23,00 ч. вечерта на 18.12.2018 г., товарната автокомпозиция преминала край гр. Шумен и по път I-2 се насочила към гр. Разград. Навън било тъмно.
Климатичната обстановка се влошила. Започнал снеговалеж. Пътната настилка се покрила със сняг и станала хлъзгава. С. Х. управлявал автомобила със скорост около 60-70км/ч., движейки се в своята пътна лента, с включени светлини. По този начин товарната автокомпозиция се приближила до разклона за с. Самуил, намиращ се преди с. Ушинци. Пътното платно в тази зона било с три ленти за движение, като средната била защрихована с коси успоредни линии - M l5. Край пътното платно имало банкети, които били покрити със сняг. По същото време в посока от гр. Разград към гр. Шумен се движел лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Ф. А. Х.. В автомобила на предната дясна седалка пътувал С. З. С., на задната седалка вляво – С. Х. А., на задната седалка по средата – Е. З. С. и на задната седалка вдясно – А. М. А.. Вечерта всички били в гр. Разград, където ходили на заведение и към 23,00 ч. тръгнали да се прибират към с. Студенец. Лекият автомобил преминал през с. Ушинци и приближил до кръстовището с път III4 2005 г. за с. Самуил. Водачът управлявал автомобила в своята пътна лента със скорост в диапазона 73, 4 - 80 км/ч. Междувременно на около 30 м. преди кръстовището с път III- 2005 за с. Самуил, товарният автомобил, управляван от С. Х. навлязъл в ляв завой, с възходящ надлежен и напречен наклон. В този момент в резултат на несъобразено използване на органите за управление на процесната автокомозиция, на неравномерно сцепление на колелата със заледената пътна настилка, поради различното износване на гумите, под влияние на относително големия напречен наклон на платното за движение, както и несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, влекачът се занесъл странично наляво. Водачът С. Х. загубил контрол върху управлението на МПС, влекачът на товарната автокомпозиция продължил да се плъзга наляво, спрямо посоката си на движение, напуснал дясната за него лента за движение, пресякъл средната лента, и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се ППС, по която по същото време се приближавал лекият автомобил „***“ с рег. № ****. Автокомпозицията препречила цялото платно за движение на път I-2. След като забелязал товарния автомобил, Ф. А. Х. натиснал спирачния педал, но не успял да спре и между товарната автокомпозиция и лекия автомобил възникнал сблъсък. Лекият автомобил се ударил челно в задната част на резервоара за гориво и задното дясно колело на седловия влекач. Вследствие на този сблъсък, лекият автомобил бил отблъснат назад, спрямо първоначална си посока на движение, а товарната автокомпозиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това движение, непосредствено след първия удар е последвал втори сблъсък между тях. След втория сблъсък, двете превозни средства се придвижили съвместно няколко метра по посока гр. Разград и полуналяво, като автовлекачът напуснал пътното платно и затънал в крайпътната зона, а колелата на полуремаркето останали върху пътната настилка, след което се установил в спряно положение. При настъпилото ПТП, в резултат на сблъсъка между превозните средства, возещите се отзад в лекия автомобила - С. Х. А. и Е. З. С. починали непосредствено след удара. А. М. А. получил тежка черепно мозъчна травма и след удара изпаднал в мозъчна смърт. С. З. С. и Ф. А. Х., които били седнали отпред, получили множество различни травматични увреждания.
По настоящото производство е назначена съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ), от заключението по която се установява, че основната и 5 непосредствена причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е загубата на контрол върху автомобила от страна на водача на товарната композиция С. Х. поради несъобразяване на скоростта с конкретните условия на движение и с техническото съС.ие на гумите, довело до странично занасяне и навлизане на товарната композиция в лентата за насрещно движение. Преди занасянето и отклоняването товарната композиция се е движила със скорост около 70 км/ч, а в момента на удара е била около 25,6 км/ч. Опасната зона за спиране на товарния автомобил при тази скорост е 103,7 метра. Посочено е и че масата на товарната композиция била 16 пъти по-голяма от тази на лекия автомобил. ПТП е настъпило при хлъзгава пътна настилка при силно намалено сцепление с износените гуми, което ведно с неправилните действия на водача на товарната композиция, е допринесло за страничното занасяне на влекача. Посочено е, че ПТП би могло да бъде предотвратено, ако влекачът и ремаркето са били оборудвани със зимни гуми и грайфер, съответстващ на нормативните изисквания. Именно поради ниското сцепление и заледената настилка на пътя, а не поради „аквапланинг“, е настъпило процесното ПТП.