Решение № 1513 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100505390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20038953/31.05.2022 г. по гр. д. № 28329/2014 г. по описа на СРС, 43 състав клаузите на т.11.1.1, предл.1 и 2 от изр. 3, т.11.1.2, т.11.2.1.1, т.11.2.2, т. 10.2, т.12.7 и т.13.3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за ипотечен кредит № TR70990725/27.l2.2007 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и С. Г. Б., за нищожни досежно следните условия: в т.11.1.1. ,,… за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него при банката касета за получаване на банкова поща“; т.11.1.2 ,, ...лихвените условия по Раздел 1, т.4.1 до 4.5 от настоящия договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор .... „ и ,,....съгласно приетото от кредитополучателя за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него при банката касета за получаване на банкова поща“; т.11.2.1.1 ,,цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж (редовен дълг по главницата) се олихвява с лихва в размер на годишния лихвен процент, установен в Раздел 1, т.4.1, б. „а“ или буква „б“ от договора плюс наказателна надбавка в размер по т.4.2 от договора ... „; т.11.2.2 ,,...за срока на забавата цялата 1 неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж (редовен дълг по главницата) се олихвява с лихва в размер на годишния лихвен процент, установен в Раздел 1, т.4.1, б. „а“ или буква „б“ от договора плюс наказателна надбавка в размер по т.4.2 от договора“; т.12.7 ,,..... неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора ....“; т.13.3 ,,Ако ... ... поради други обстоятелства стойността на обезпечението спадне и кредиторът счете, че то е недостатъчно, кредитополучателят пряко и/или солидарният/ите длъжник/ци е/са длъжен/и при първа покана да намали/намалят задължението по настоящия договор или да предостави/предоставят допълнително обезпечение в посочените от кредитира вид, размер и срок" и т.10.2 ,Дължимите лихви се начисляват на база на приложимия за съответния период на олихвяване базисен лихвен процент и установена в договора за кредит надбавка, определени в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск“, като искът с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за обявяване за нищожна клаузата от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за ипотечен кредит № TR 0990725/27.12.2007 г., съгласно която „Банката си запазва правото да актуализира общите условия, като при изменения, същите остават валидни и запазват и продължават действието си в последната им актуална редакция ...“. На основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД „УниКредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на С. Г. Б. сумата от 1287,17 евро получена без основание от ответника по Договор за ипотечен кредит № TR70990725/27.12.2007 г., представляваща разлика между договорената и реално заплатена лихва в месечни анюитетни вноски през периода от 27.05.2013 г. до 27.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.05.2014 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част - за сумата над 1287,17 евро до пълния предявен размер от 2076,52 евро, както и е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 285,75 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неоснователно обогатяване, за периода от 11.02.2013 г. до 27.05.2014 г.

Отхвърлени са и предявените от С. Г. Б. против „УниКредит Булбанк“ иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.82, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2103,15 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от надвзети като ихва за периода от 27.01.2008 г. до 27.05.2014 г. суми в общ размер на 6167,90 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 276,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 11.02.2013 г. до 27.05.2014 г. С решението „УниКредит Булбанк“ 2

АД е осъдена да заплати на С. Г. Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 606,58 лева, представляваща направени по производството разноски съразмерно на уважената част от иска, а С. Г. Б. е осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от общо 742,80 лева, представляваща направени по производството разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146 вр. чл. 143 от ЗЗП за частична нищожност на клауза, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал.1, чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД е постъпила въззивна жалба вх. № 25053668/15.07.2022 г., подадена от С. Г. Б., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че законосъобразно и логично в диспозитива на решението били уважени 7 от общо предявените 8 установителни искове за частична нищожност на клаузи от процесния Договор и УКФЛ на УКБ АД, както и 2 от предявените 4 осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. и акцесорният му по чл. 86 от ЗЗД. Неправилно и в противоречие със закона и практиката, обаче, при грешки и в тълкуването и груби процесуални нарушения по формално провеждане на заключителното открито съдебно заседание на 10.05.2022 г. в отсъствие на ищцовата страна без разглеждането му на второ четене, което е довело до лишаването й от участие и реализиране на планирани процесуални действия, изцяло били отхвърлени един установителен иск за частична нищожност на финалната клауза от приложимите, действащи през 2007 г. към Договор УКФЛ на УКБ АД и при игнориране на представените доказателства по реализирането със закъснение – едва от м. август 2009 г. намерение за спестяване и доказаният чрез ССЕ размер на настъпилите от препятстването му вреди – осъдителен иск по чл. 82, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и акцесорния му иск по чл. 86 от ЗЗД. Изложените в първоинстанционното решение мотиви при отхвърляне на предявения установителен иск били в колизия с буквата и духа на закона, детайлно изяснен в константната съдебна практика. Неправилно районният съд бил тълкувал твърденията за фактите, от които произтича правото на ищцата да претендира обезщетение, като е приел, че това право произтичало единствено от незаконосъобразно и неоснователно завишаване на договорените лихвени проценти, като били игнорирани представените в исковата молба доказателства за реализирано намерение за спестяване в банка и доказаният чрез ССЕ размер на пропуснатите ползи от забавената реализация, като не било взето предвид и установеното с влязло в сила решение неизпълнение на договорни задължения за намаляване на първоначалния лихвен процент при настъпили условия за това Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25061910/12.09.2022 г., подаден от „УниКредит Булбанк“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на направените искания.

3

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените от С. Г. Б. искове, е подадена въззивна жалба вх. № 25047213/16.06.2022 г., от „УниКредит Булбанк“ АД.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно районният съд приел, че между страните няма договорен минимален годишен лихвен процент, както и че лихвата представлява механичен сбор от EURIBOR и надбавка. Твърди, че била договорена лихва в размер, формиран като сбор от базисния лихвен процент с точно определен към датата на подписване на договор размер в проценти и договорна надбавка – БЛП в размер на 4,809 и индивидуална надбавка – 1,741 % или общо 6,55 %. Твърди, че в т. 4.1. от договора било уговорено, че това е минимален размер на годишната лихва за целия срок на договора и кредитополучателят поел задължение да заплаща минимален размер на погасителна вноска. Страните били уговорили единствено да се увеличена при условията на чл. 11.1.3 – когато пазарните условия водели до необходимост от увеличаването му най-малко 1 пункт, а до тогава лихвеният процент да е фиксиран в размера по т. 4.1.а. Наличието на минимален лихвен процент се установявало и от разпоредбата на чл. 10.5 от Общите условия към договора, като тази клауза не била атакувана като нищожна, поради което и банката имала право да събира лихва в първоначално договорения между страните лихвен процент. Поддържа, че от приетото по делото заключение на ССЕ не се установявало, че има надвзети суми. Посочва, че базовият лихвен процент не бил равен на едномесечния EURIBOR, а съгласно т. 11.1.1 той се определял от УС на банката или от оторизирани от него органи и/или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т. 10.3 и т. 10.4 от условията на банката по кредитите на физически лица, неразделна част от договора. Използвания израз „въз основа“ означавал, че сам по себе си БЛП не бил равен на индекса EURIBOR, а се определял в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари. Не било налице надвземане на суми и от въвеждане на трети компонент премия при образуване на ГЛП за процесния период, тъй като не било установено въвеждане на такъв трети компонент. Поддържа, че нито една от атакуваните клаузи не е нищожна, доколкото била уговорена индивидуално с ищеца, тъй като били водени реални предварителни преговори по подписването на договора, а т.11.1.3 била индивидуално договорена с ищеца. Твърди, че ищцата не била поискала изменения в договора и банката не е отказвала такива. Поддържа, че в исковата молба не били посочени основанията, предвидени в чл. 143 от ЗЗП. Районният съд допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила, като не бил обсъдил всички защитни тези на ответната банка, както и не били преценени и всички доказателства по делото. Допуснати били и грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически изводи. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като 4 неправилно Решение от 31.05.2022 г., в частта, с която били уважени предявените искове и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски.

С Определение № 20081610/02.03.2023 г. е отхвърлено искане за изменение на Решение № 20038953/31.05.2022 г., постановено по гр.д. № 28329/2014 г. по описа на СРС, обективирано във въззивна жалба вх. № 25053668/15.07.2022 г., подадена от С.

Б.. Против определението е подадена частна жалба вх. № 25014883/05.04.2023 г., подадена от С. Г. Б.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно са разпределени разноските като не са съобразени разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и това, че е уважена общо 75% от исковата претенция, паради което претенцията на ищеца е уважена несправедливо до размер на 606,58 лева, а на ответника е присъдена сума от 742,80 лева. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определено справедливо разпределение на разноските.