Решение № 223 от 19.12.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Силистра, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. П. при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Гражданско дело № 20233400100227 по описа за 2023 година

Предявен е иск от С. Р. Ш. , ЕГН **********, с адрес с. Окорш, общ.

Дулово, обл. Силистра, ***, чрез адв. П. Н. срещу

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ”ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“” АД , ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ***, ет.5, представлявано от Алексансър Личев и Румен Д., за осъждането му да заплати обезщетение от 120 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 24.11.2018 г., изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат й Тунджел Р. Ш., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На 24.11.2018 г. , около 17:10 ч., в с.Окорш, на ул. „Никола Петков”, в района на кръстовището с ул. „Росица”, настъпило ПТП между л. а. „Мазда“, модел „Примаси”, рег. № СС 6184 АМ, управляван от Д. Д. Е., и пешеходеца Тунджел Р. Ш., брат на ищцата. Последният бил в средата на пътното платно, когато автомобил, движещ се с висока скорост, не подал звуков сигнал, без да намали, го блъснал странично, в лявата част на тялото. В резултат на удара тялото на Ш. се отделило от уличното платно, автомобилът го понесъл със себе си и след около 7-8метра паднало на пътя, вляво от платното, в посока към гр.Исперих. Свидетели на случилото се станали Ш. К. и Ш. Я.. Единият отишъл при Тунджел Ш., който бил паднал на лявата си страна, не говорел, бил със затворени очи, дишал тежко, по тялото му нямало кръв, на ръката имал прорезна рана. Другият се обадил на спешен телефон 112. След 1 пристигането си медиците от спешна помощ констатирали, че по тялото и главата на пострадалия нямало открити рани, нито разкъсвания по дрeхите.

Извършили преглед в болницата в гр.Силистра, направили скенер, бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна” в гр.Варна, където въпреки оказаната му помощ, починал на 28.11.2018г., на 26г. От извършена аутопсия се установило, че причината за смъртта била тежка черепномозъчна травма, представена от тежка контузия на мозъка в областите на мозъчните ядра, страничната повърхност на дясното голямомозъчно полукълбо, тежка контузия на мозъчния ствол. С присъда №260009/12.05.2021г. по НОХД №307/2020г. по описа на ОС – Силистра, влязла в сила на 06.03.2023г., Д. Е. е признат за виновен за процесното ПТП и че по непредпазливост е причинил смъртта на брата на ищцата. Излага се, че ищцата продължава да преживява тежко смъртта на брат си, тъй като са имали силна емоционална връзка приживе, градена от раждането им до деня на пътния инцидент. Поддържа се, че водачът на увреждащото МПС притежава сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на инцидента. По отправената претенция към ответното дружедство било отказано изплащане на обезщетение. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД ”ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал отговор на исковата молба. Не се оспорва наличието и валидността на застрахователно правоотношение между делинквента и ответника към момента на настъпване на деянието и че е налице влязла в сила присъда. Оспорва механизма на ПТП, като навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.113, ал.2 ЗДвП, тъй като е стоял спрял на процесното кръстовище при смрачаване, бил е облечен с тъмни сиви дрехи, с поставена качулка на главата, като по този начин представлявал изключително трудно забележимо препятствие на пътното платно. В евентуалност, ако се установи, че пострадалият се е движил по платното, то е правел това въпреки наличието на тротоар, с което нарушил чл.108, ал.1 от ЗДвП. Уличното осветление не било пуснато, което допълнително затруднява видимостта на водача на МПС.

Отделно пешеходецът е имал възможност пръв да забележи приближаващия към него автомобил, който е бил с пуснати фарове и да се отмести от траекторията му на движение. Тунджел Ш. е страдал от заболявания, които не са му позволявали да се придвижва сам. Излага съображения за неоснователност на иска, като не счита, че са доказани изключителните обстоятелства, които да обусловят правото за присъждане на обезщетение.

Излага, че размерът на претенцията е прекомерно завишен. В тази връзка твърди, че отговорността на застрахователното дружество е лимитативно определена единствено до сумата от 5000лв. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК виновния водач Д. Д. Е. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника по делото "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

"ОЗК

2

ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД. С отговор на искова молба с вх. № 3200 от 13.10.2023 г. третото лице помагач изразява становище, с което оспорва наличието на особено близка връзка и размера на обезщетението. Навежда, че е налице съпричиняване както от страна на пострадалия, така и в резултат от поведението на неговата майка.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Н., който поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък. В писмени бележки по същество се излагат доводи за основателност на иска.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С молба вх.

№ 3835/29.11.2023г., депозирана преди съдебното заседание пълномощникът му моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание третото лице - помагач се представлява от адв.

Русчева, която оспорва исковата молба. Излага доводи за неоснователност на иска.

Силистренският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От изисканото и приложено по делото НОХД № 307/2020г. по описа на Силистренски окръжен съд се установява, че с влязла в сила на 06.03.2023г. присъда №26009/12.05.2021г. Д. Д. Е. от с. Раздел е признат за виновен в това, че на 24.11.2018г. в с.Окорш, обл. Силистра, на кръстовището на ул. „Никола Петков” с ул. „Росица” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда”, модел „Примаси” с рег. № СС 6184 АМ, е нарушил правилата за движение, а именно: - чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойност в км/ч – категория В – 50 км/ч, в населено място” като е управлявал лекия автомобил с превишена скорост – 77.90 км/ч, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Тунжел Р. Ш., ЕГН ********** от с.Окорш, общ.Дулово, обл. Силистра – настъпила на 28.11.2018г.

Видно от преписа - извлечение от акт за смърт № 2407/30.11.2018 г.

Тунжел Р. Ш. от с.Окорш е починал на 28.11.2018г.

Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 144/28.10.2022г., ищцата С. Ш. е сестра на починалия Тунжел Ш..

Представена е справка за наличие на застраховка гражданска отговорност, от която се установява, че за процесния автомобил има такава към дата 24.11.2018г., със застраховател - ответното дружество.

Ищцата е отправила претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на 21.03.2023г. /л.37/, в отговор на което застрахователят с писмо изх. №99-2914/02.05.2023г. е отказал, поради липса на доказателства за особено близка връзка с починалия.

Видно от справка от МОН /л.130/ С. Ш. е завършила основното и средното си образование в с.Окорш, а висшето е проведено в периода 20133 2017г. в Икономически университет – Варна, при редовна форма на обучение.

Установява се от Експертно решение №600 от 041/14.03.2017г. на “МБАЛ Силистра” АД гр.Силистра, че Тунджел Ш. е с водеща диа гноза “Детска церебрална парализа”, със 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, за срок на решението от три години.

Представен е Трудов договор №84/31.01.2017г., изм. с допълнително споразумение от 02.01.2018г., с който Община Дулово е назначила Мюмюне Юмер за личен асистент на сина й Тунджел Ш. срещу възнаграждение, за 4 часа на ден, 20 часа седмично, при петдневна работна седмица, за периода от 31.01.2017г. до 30.04.2018г.

Представена е справка от НЗОК за извършените прегледи и пролежавания в болница на Тунджел Ш., както и абулаторни листи.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, по искане на страните.

От показанията на св.Мюмюне Юмер - майката на ищцата и на починалия, чийто показания съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че децата й са израстнали заедно. Споделя пред съда, че двамата много се разбирали, имали топла връзка, „заедно пазаруваха, общуваха, веселие, всичко…винаги се търсиха, приказваха“. Той имал диагноза епилепсия, на година, на две припадал, по време на сън, лекуван с депакин. Ходил е на детска градина, но още първите години на началното образование го спрели от училище, защото припаднал веднъж в училище и стреснал децата. В развитието си е бил добре, нищо му нямало. Нямал проблем с говор и походка. В последната година – две преди инцидента нямал припадъци. В домакинството им живеели и баща им, дядото и бабата . Той се е грижил сам за себе си, сам е ходил в селото, много й помагал за всичко, не само да пазарува, но и за животните се е грижел. Той разчитал на нея, на баща си и на сестра си. Кандадатствала за личен асистент, за да получи някакви пари. Грижела си се е за личната му хигиена, готвела, но той сам се къпел, всичко сам правел. Когато дъщеря й ходела на училище, той всеки ден я посрещал. Когато станала студентка във Варна той всеки ден я разпитвал по телефона как са минали учебните занятия. Тя всяка седмица се прибирала на село. След смъртта на брат си не ядяла с месеци хляб, не общувала с никого.

Много трудно го изживяла. През 2022г. създала собствено семейство, родило й се дете.

Свидетелят Б. С. Р. излага пред съда, че е съсед на ищцата и че отношенията между нея и брат й са били идеални от малки до големи.

Сутрин той й носел раницата до училище, после я посрещал. Виждал ги в парка на люлките, като деца, а в по-късна възраст ги е виждал да се прегръщат, да са заедно с приятелки на ищцата, в заведение, на кафе. Знае, че е с епилепсия и че не е ходил на училище. Други заболявания нямал.

Неговата дъщеря и С. Ш. били близки приятелки, след инцидента я виждал в тях, плачела за брат си, не знаел как да я успокои. Когато била студентка редовно се прибирала вкъщи. Определя майката и бащата като идеални 4 родители, грижели са се и за двете си деца, на Тунджел не му е липсвала родителска грижа. Не би казал, че Тунджел не може да действа самостоятелно, можел да се справи с повечето ситуации, за които не му разрешавали. Ходил с него на риба, сядали и си говорели. С мисленето си е бил „много напред“. На главния път не са му позволявали да ходи.

От показанията на Ш. Я. Ш. се установява, че семейството на ищцата е задружно, родителите са се грижели за децата си. Освен за епилепсия не знае за друго заболяване. Ходел по улицата често с придружител майка му, баща му. Със сестра му не го е виждал. Трудно говорел, не нормално, като всеки човек, лиги му течали от устата. Не му се разбирало какво говори, предполага, че родителите му може и да са го разбирали. Няма големи наблюдения върху отношенията между брата и сестрата. Тя е била малка, когато той е починал. Излага, че той е съобщил на тел.112 за инцидента. Сочи св. Х., че е видял номера на автомобила, който е блъснал Тунджел.

Свидетелят Х. Ю. Н. излага пред съда, че е очевидец на инцидента.

Същият ден, автомобилът му бил паркиран в близост до местопроизшествието. Излизайки да вземе нещо от колата си чул удар зад себе си. Не видял удара, но видял номерата на колата, която минала. На земята лежало лицето. Било 17.30-18.00ч., не много тъмно, но уличното осветление било включено. Колата била с включени фарове. Преди това го е виждал в селото, в поведението му не е установил да има нещо странно, но е нямал контакт с него.