Определение № 353 от 30.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. ХАСКОВО, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200584 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба(две жалби вх. №№ 2245/23/18.06.2025г. и 2245/25.06.2025г. от входящия регистър на ОП Хасково) от процесуалния представител на Г.

А. Г. против постановление на ОП – Хасково, с което е било прекратено наказателното производство по Д.П. № 401/2023 г. по описа на РУ Свиленград, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В жалбите, които са с идентично съдържание, подадени са от един и същ процесуален представител, упълномощен от един и същи пострадал( с изключение на твърдяната дата на връчване на постановлението на ОП за прекратяване на производството) се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Формулирано е искане обжалваното постановление да бъде отменено.

Писмени възражения от ОП – Хасково не са постъпили.

Хасковски окръжен съд като провери правилността и обосноваността на обжалваното постановление в пределите на чл. 243 НПК, за да се произнесе констатира следното:

Жалбата е допустима, като постъпила в законовия 7-дневен срок от получаване на препис от Постановлението на ОП – Хасково и подадена от легитимирано лице – наследник на починалия Г. Г. В.. Разгледана по същество тя е и основателна, защото на ДП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на пострадалите, отстраними единствено на досъдебната фаза на процеса.

От събраните по Д.П. № 401/2023г. по описа на РУ Свиленград се установява, че по делото са приобщени удостоверения за наследници (л. 173) и за родствени връзки (л.

191/192) в които фигурират наследниците: Г.М. В.а – съпруга, П. А.а Г.а и Г. А. Г. – деца (в 1 първото), а освен тях и Г. В. А.(баща), А.ка Г.а С. и Г. Г.а В.а(сестри); както и В.М. В., Н.П.

Г.а и Г.М. В.(внуци, деца на П. А.а Г.а); А. Г. А. и Г. Г.а А.а(внуци, деца на Г. А.) – във второто. По отношение на Г.М. В.а, П. А.а Г.а, Г. А. Г., Г. В. А., А.ка Г.а С. и Г. Г.а В.а органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си по чл. 74 и чл. 75 от НПК, респ. осигурена им е била възможността да осъществят правата, които законодателят им е гарантирал в първата фаза на наказателния процес. Въпреки, че кръгът на пострадалите лица е напълно установен низходящите по пряка линия от втора степен на починалия А. Г.

В. не са били уведомявани за правата си на пострадали, респ. не им е била осигурена възможност да упражнят правата си в досъдебната фаза на процеса, включително да обжалват прекратяването на наказателното производство от прокурора на основание чл. 243, ал. 1 НПК. Постановления №№ 4/25.05.1961г. и 5/24.11.1969г. на Пленум на ВС и Тълкувателно решение № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК очертават кръга на пострадалите и сред тях са внуците на починалия, наред с бащата, сестрите и наследниците, в случая децата му.

Липсвала е каквато и да било обективна пречка, в продължилото близо две години досъдебно производство и налични доказателства(справката за родствени връзки е от м. март 2025г.) разследващите органи да уведомят петимата внуци на починалия, някои лично, лично и със съгласие на родител, други чрез законните им представители за правата им.

Всички те са български гражданин, родени и живеещи в България, най-вероятно на адресите на своите родители. Налице е неизпълнение н а задълженията от разследващите органи, произтичащи от разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 от НПК, допълнително детайлизирани в чл. 74 и особено чл. 75 и сл. от НПК. Процесуалното бездействие на органите на досъдебното производство би нарушило процесуалните права на низходящите от втора степен по пряка линия на починалия В., които също са пострадали от разследваното престъпление. Като такива те разполагат с всички права, произтичащи от това им процесуално качество и обхванати от разпоредбата на чл. 75 НПК; и могат ефективно да влияят на хода на наказателния процес от началната му фаза, за да защитят своите законни интереси. Тук е включено и правото на пострадалите, при заявено желание от тяхна страна да участват в предявяването на материалите по досъдебното производство, като правят искания, бележки и възражения. Освен по българското законодателство, това съставлява и нарушение на разпоредбите на ЕКЗПЧОС. В тази насока е и последователната и непротиворечива практика на Европейския съд по правата на човека, намерила израз в решението по делото „X and Y v. the Netherlands “. Отделно от това следва да се отбележи, че и България вече е била осъждана нееднократно от ЕСПЧ във връзка с подадени жалби по аналогични случаи (Решение от 4.12.2003 г. на ЕСПЧ по делото на М. Ч. срещу Б., по жалба № 39272/1998 г. на първо отделение на съда в Страсбург.). Практическото игнориране и преклудиране на предоставена им от закона възможност за защита на правата и интересите им, съчетано с произнасяне на съд по същество за налични или не основания за прекратяване на наказателното производство би довело до постановяване на един незаконосъобразен акт.

Посочените, допуснати на досъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила са неотстраними в съдебната (производството по чл.

2

243, ал. 4 и сл. НПК), но могат и следва да бъдат отстранени в предходната фаза – от органите по разследване, които при установен пълен кръг на пострадалите, да изпълнят свързаните с това техни задължения по чл. 15, ал. 2 и ал. 4 от НПК и осигурят възможност на всички, претърпели от смъртта на свой родственик лица да упражнят правата си по чл. 75 от НПК.

Вън от изложеното и във връзка с администриране на книжата по подобен род дела – обжалване на постановление на прокурор, с което се прекратява наказателното производство е добре, прокурорският акт да бъде приложен и надлежно закрепен към материалите от ДП, а не да се внася в съда с жалбата; необходимо е след изтичане на срока за обжалване(уместно е да се изчака няколко дни, в случай, че жалби постъпят по пощата, вж. двете жалби по настоящото дело) всички сезиращи документи, придружени само с конкретното досъдебно производство да се изпращат в ОС Хасково, а не към него да се прилага и наблюдателното дело на ОП Хасково, най-малко с оглед различния ред на архивиране и с цел да не бъде допуснато изгубване на дела. В този случай такъв риск няма защото наблюдателното дело ще бъде върнато на изпратилия го орган.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на прокурор от ОП Хасково от 04.06.2025г., с което наказателното производство по ДП № 401/2023г. по описа на РУ Свиленград, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е било прекратено.

Определението подлежи на въззивно обжалване и протест пред АС Пловдив, в 7-дневен срок от съобщаването му.

НП № 2245/2023г. на ОП Хасково – 88 листа, постъпило в деловодството с писмо вх.№ 7198/15.07.2025г. да се върне на изпратилият я орган.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

3