Решение № 1203 от 29.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. П., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720102266 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Х. Р., чрез адв. А. А., против Основно училище „****“ – гр. П..

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание: чл. 128, т. 2 КТ – за неизплатено трудово възнаграждение (разлика) за периода 01.01.2023 г. – 14.07.2023 г., поради настъпило увеличение на основните работни заплати; чл. 224, ал. 1 КТ – за разлика по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; чл. 222, ал. 3 КТ (във вр. с клаузите на КТД за системата на предучилищното и училищното образование) – за разлика по обезщетение при прекратяване поради придобито право на пенсия, както и искания за законна лихва: (1) изтекла лихва за забава до датата на предявяване на иска и (2) законна лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител I-IV клас“ и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-13 – гр.П. от 15.05.2023г. на директора на ответното училище на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.07.2023 г. Излага се, че при прекратяването са изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, но впоследствие н а 10.08.2023г. к ъ м КТД № Д 01269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, е подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. с който са увеличени заплатите, като е предвидено действие „считано от 01.01.2023 г.“, като договореното увеличение се прилага от тази дата. Поради това се поддържа, че следва да се преизчислят и изплатят разликите в трудовото възнаграждение и в обезщетенията, определени въз 1 основа на брутното трудово възнаграждение.

В исковата молба, след допуснатото изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК с протоколно Определение от 10.11.2025г., ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати следните суми:

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – сумата 803,64 лева, представляваща разлика между изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото такова след увеличението на брутното трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД № Д01-269/06.12.2022 г., както и изтекла законна лихва за забава в размер на 196,03 лева за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска /16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД № Д01-269/06.12.2022 г.– сумата 4 220,04 лева, представляваща разлика между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия и дължимото такова след увеличението на трудовото възнаграждение, както и изтекла законна лихва в размер на 1 029,33 лева за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска/16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – сумата 1 925,01 лева, представляваща неизплатена разлика в трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 14.07.2023 г. вследствие увеличението на основната работна заплата, както и изтекла законна лихва в размер на 554,19 лева за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска/16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

За разликите над посочените суми до първоначално предявените размери исковете са оттеглени, поради което производството в тази част е прекратено. Ищцата претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по същество. Поддържа, че към датата на анекса ищецът не е бил в трудово правоотношение, поради което не следва да се ползва от уговореното увеличение. Сочи и становища/писма на компетентни органи в подкрепа на тази теза.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „старши учител I–IV клас“ в системата на училищното образование при ответника. Същото е прекратено с ъ с Заповед № РД-13-808/15.05.2023 г. на директора на ответното училище, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.07.2023 г. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, във връзка с приложимите клаузи на колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование.

По делото е приет А н е к с №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД № Д012

269/06.12.2022 г., предвиждащ увеличение на основните работни заплати, като е уговорено, че увеличението е „считано от 01.01.2023 г.“.

По делото са представени доказателства относно членството на ищцата в синдикална организация (съответно релевантни за личния обхват на КТД), които съдът цени в съвкупност с останалия материал.

По делото е прието становище от Министерство на образованието и науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на сключване на споразумението. На тълкуване подлежат разпоредбите на анекса в тяхната систематична връзка с цитираната наредба.

Доколкото становището изхожда от институцията, която е издала наредбата следва да се прокара разграничение между официално и неофициално тълкуване, както и между автентично и неавтентично. Съгласно Законът за нормативните актове (ЗНА) органът, който е издал акта, има право да издаде официално тълкуване на същия акт при спазване на определена процедура, което тълкуване да е задължително за всички правни субекти. При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето, издало тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е. може да не е обвързващо за останалите правни субекти. В настоящия случай безспорно по отношение на наредбата министърът на образованието е дал автентично тълкуване, но то не следва да бъде възприето като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на становище представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал акта, а не официално абстрактно тълкуване. Обратното би нарушило правната сигурност за субектите. Следователно обсъжданото становище следва да бъде ценено заедно с останалия доказателствен материал и при съобразяване на обстоятелството, че изхожда от институция-заинтересована от изхода на правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет към министерство на образованието и науката.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, от която се установява размера на разликите, дължими при преизчисляване на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 14.07.2023 г., обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, както и размера на законната лихва за забава до датата на предявяване на иска. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено по същество.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.

Ищецът следва да докаже съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение, наличието на предпоставките за съответните обезщетения и фактите, от които извежда правото си на разлика - преизчисляване – т.е. настъпило увеличение с действие от 01.01.2023 г., което влияе върху базата за изчисление. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото в пълен размер.

Спорния по делото въпрос се концентрира върху обхвата и действието във времето на анекса, а именно следва ли ищецът – при прекратено към 15.07.2023 г. трудово правоотношение – да се ползва от увеличението, договорено с анекс от 10.08.2023 г., но с изрично действие „считано от 01.01.2023 г.“, и съответно дължат ли се разлики в трудовото възнаграждение и в обезщетенията, изчислявани на база брутно трудово възнаграждение.

3

Съгласно чл. 27, ал. 1 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., за тази система се определят минимални основни работни заплати, като с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към същия договор е договорено изменение на разпоредбата, с което се въвежда увеличение на минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., като изрично е предвидено, че договореното увеличение намира приложение от тази дата.

Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.

Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са понеблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор – така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Б., както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Е.Т..

Воден от което съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника – работодател. Съдът счита, че горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, при възприемане на аргументите на ответника, би се стигнало дo съществено увреждане на правата и интересите на ищеца, който е полагал труд към 01.01.2023 г. както и до постановяване на неправилен и несправедлив съдебен акт.

Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54, ал. 1 от КТ придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г.

В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.