Решение № 491 от 03.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Благоевград, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Анета Илинска при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500382 по описа за 2023 година

Производството по делото е чл.258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район М., бул. „Ц.Ш.“ №****, представлявано от изпълнителните директори Н.Б. и С.П., чрез пълномощника си А.М. – юрисконсулт, против Решение №639/08.11.2022 г. на РС Благоевград, постановено по гр.д.

№541/2022 г. по описа на с.с., в частта, с която искът е отхвърлен.

Жалбоподателят счита атакувания акт за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока, и иска решението да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен установителния иск за горницата над уважения, до пълния предявен размер и в частта за разноските. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ответника Х.

И. Т., в който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение.

1

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес: обл.Б., община С., с. Б., ул. „С.К.“ ***, чрез пълномощника си адв. С. Е. против Решение №639/08.11.2022 г., постановено по гр.д. №541/2022 г. по описа на РС Благоевград. Насочена е срещу частта от съдебния акт, с която искът за главницата е уважен частично. Иска в посочената част решението да бъде отменено и искът отхвърлен изцяло, както и да му се присъдят разноски за настоящата инстанция.

По насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „П.И.Б.“ АД, която поддържа, че въззивната жалба е недопустима и неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди приобщения от районния съд доказателствен материал, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 73 РКО –А-0141/01.10.2007г., сключен между ищеца „ПИБ“ АД и ответника Х. И. Т., че банката му е предоставила банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лв.

Кредитополучателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.

Договорът е сключен за срок до 01.10.2009г. с възможност по силата на чл. 3 от него да бъде подновяван автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип VISA Ciassic.

В същия са договорени и клаузите за гратисния период за погасяване на дебитното салдо, посочени са размерите на ГЛП, как се формира наказателната лихва, както и че ответникът заплаща такси и 2 комисиони, съгласно действаща тарифа.

Установява се от представените два броя протоколи, че на ответника са предоставени карти с чип, който той е получил лично.

Като доказателства са приети Общи условия на „П.И.Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, приети с решение на УС на Банката от 17.04.2007г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007г. и Общи условия на „П.И.Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, приети с решение на УС на Банката, в които не е посочено кога са приети, а само че са изменени и допълнени с решение на УС в сила от 16.10.2020г.

На 09.06.2021г. ответникът е получил от ищеца уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му чрез ЧСИ.

Банката е депозирала заявление по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д № 1859/2021г. по описа на Районен съд Благоевград.

В това производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 404/05.08.2021г., с която е разпоредено длъжникът Х.

И. Т. да заплати на кредитора „П.И.Б.“ АД сума в общ размер от 6 214,66 лв., от която: 1 000 лв. - просрочена главница; 3 369,68 лв. просрочена договорна лихва, начислена съгл. т. 7 от Договор за издаване на кредитна карта, във връзка с т. 8.1.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 73РКО-А-0141/01.10.2007г. за периода от 19.12.2011г. до 11.07.2021г.; 1 755,76 лв. - просрочени наказателни лихви съгласно т.

8 от Договор за издаване на кредитна карта във връзка с т. 11.1 и т.

11.2 от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип № 73РКО[1]А0141/01.10.2007г. за периода от 06.01.2012г. до 19.12.2016 /включително/; 2.22 лв. - законна лихва върху просрочената главница, 3 начислена на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода - 12.07.2021г. до 19.07.2021г. включително; 39 лв. - просрочена такса, начислена съгласно т. 10 от Договор за издаване на кредитна карта № 73РКОА0141/01.10.2007г. и раздел VІІ, б. „Б“, чл. 4, т.4.2.1 от Тарифата за такси и комисионни на „ПИБ“ АД, дължима на 29.09.2012г.; 48 лв. непогасени разноски по връчване на покана до длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 124,29 лв. за държавна такса и от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение пред заповедния съд, с оглед на което последният е указал на заявителя да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на отпуснатия банков кредит (овърдрафт) по процесния договор е 1 000лв., както и че усвоената сума по разплащателната сметка за картата с титуляр ответникът Т. е общо в размер на 1 678, 90лв. От тях 1 630лв. са изтеглени в брой, а 48, 90лв. са плащания ПОС.

Вещото лице е изчислило, че към датата на съставянето на извлечението от счетоводните книги на Банката – 20.07.2021г., размерът на дълга по договора е 6 165, 65лв. От общата сума задължението за непогасена главница е в размер на 775лв., задължението за договорна лихва за периода 01.05.2008г. – 19.12.2016г. е в размер на 3 399, 03лв., за наказателна лихва за периода 01.05.2008г. – 19.12.2016г. е в размер на 1 049, 80лв., такси за издаване на кредитна карта 78лв. и законна лихва върху просрочената главница за периода 12.07. 2021г. – 19. 07.2021г. в размер на 1, 72лв.

Вещото лице е отговорило, че размерът на вземанията на Банката по договора за кредит и непогасени до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за договорните лихви до 19.07.2021г.

4 вкл са 4 261,13 лева, от които за периода от 19.01.2011г. до 19.12.2016г. - 3 399,03 лева и за периода от 19.12.2016г. до 19.07.2021г. - 862,10 лева.

В експертизата е отговорено, че последната дата на която е начислена наказателна лихва е 06.12.2016г. и тя е в размер на 41,35 лева. Сочи също, че дължимата наказателна лихва до 19.12.2016г. е общо в размер на 1 084,17 лева, от които за периода от 13.05.2008г. до 06.12,2016г. е 1 049,80 лева, за периода от 06.12.2016г. до 19.12.2016г. е 34,37 лева, а размерът на дълга към 20.07.2021г. е общо 6 200,02 лева.

Експертът е установил, че няма извършено погасяване на задължения по договора за кредит след датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2021г., а датата на последно ползваната сума по кредита е 24.02.2009г., когато са изтеглени в брой 50лева.

Датата, на която е извършено последното погасяване от кредитополучателя е 05.01.2011г., когато са внесени в брой 80,20 лева.

Вещото лице заключава, че на 22.12.2016г. по счетоводни регистри на ищеца с основание „преоформяне на дълг” са съставени две счетоводни записвания:

-счетоводно записване със сума от 1000 лева - дебитирана е сметка за отчитане на просрочен дълг за главница и е кредитирана сметка за отчитане на вземане по редовна главница; и -счетоводно записване със сума от 4 301,83 лева - дебитирана е сметка за отчитане на вземане за просрочена лихва и е кредитирана сметка за отчитане на вземане за лихва по редовна главница.

Правни изводи :

Предявените положителни установителни искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Същите са депозирани след подадено от ответника възражение по чл. 414, ал.

2 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

5

417 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването им. Исковете по чл. 422 от ГПК са предявени в указания едномесечен срок и са допустими.

Установено е в делото, че Банката в качеството й на кредитор и Х. Т. в качеството му на кредитополучател са били обвързани от клаузите на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 73 РКО –А-0141/01.10.2007г., сключен за срок за ползване на овърдрафта до 01.10.2009г. В клаузата на чл. 3 от същия е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката. Съгласно чл. 36.1. от действащите такива към датата на сключване на процесния договор, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяването му най – малко 60дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най – малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

Уредено е също в чл. 36.2. от ОУ, че извън горните случаи договорът може да бъде прекратен по всяко време на действието му с едностранно предизестие от всяка от страните.

В казуса е видно, че международна револвираща кредитна карта с чип е била предоставена на ответника на 23.01.2008г. Нова международна револвираща кредитна карта с чип му е била предоставена на 03.04.2009г., което налага извод, че са настъпили последиците на автоматично удължаване на срока на договора за 1 годишен срок, съгласно чл. 3 от него във вр. с чл. 36.1. от ОУ.

Доказателства за предоставяне на нова карта по договора не са представени, според настоящия състав, тъй като приложеният частен документ във вид на таблица на л. 83 от делото не удостоверява, че на ответника Х. Т. е предоставена(предадена) карта, описана с 6

№421874**5730. Ето защо следва да се приеме, че последно автоматично удължаване на срока за ползване на овърдрафта е настъпило до 03.04.2010г. Този извод се подкрепя и от констатацията в съдебно – счетоводната експертиза, че датата на последно ползвана сума по кредитната карта е 24.02.2009г., т.е. преди 03.04.2010г.

Въззивният състав приема, че с изтичането на срока, за който е предоставена за ползване сумата за овърдрафт от кредитора на кредитополучателя, е прекратено правоотношението между тях до договора за револвираща международна кредитна карта.

В делото липсват твърдения и доказателства този по съществото си срочен договор да е бил трансформиран в безсрочен. Поради това, съдът следва да прецени възраженията за изтекла погасителна давност за претендираните задължения с оглед на това, кога е изтекъл последния срок по чл. 3 от Договора във вр. с чл. 36.1. от ОУ, а не да зачита погасителна давност с начална дата обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Независимо от горното, следва да се посочи, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучателя не е погасил задължение за главница в размер на 775лв. към датата на последното плащане на задължения към банката – 05.01.2011г. Към същата дата той е внесъл на каса при ищеца сумата от 80, 20лв., с която не са били погасени и задълженията му за възнаградителна лихва, наказателна лихва, както и тези за дължими такси към Банката.

Независимо от съществуването на тези задължения и поради изтичането на срока за предоставяне на сумата за овърдрафт, е започнала да тече погасителна давност, която е прекъсната с плащането от 05.01.2011г., от която дата е започнала да тече нова давност. За главницата същата е изтекла на 05.11.2016г., съгласно чл.