Решение № 101 от 29.01.2021, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№101 дата 29 януари

2021г. град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

Бургас, ІХ-ти състав, в публично заседание на 18 януари 2021г., в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ………………….… разгледа адм. дело № 2146 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от А.М.А.

***, чрез негов пълномощник – В.А. А., против Заповед № 20-0769-002210/05.10.2020г., издадена от полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, за налагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 04.10.2020г., като са отнети два броя регистрационни табели с № А 0839 НА и СРМПС № *********.

Пълномощникът на жалбоподателя посочва, че е била уведомена в нощта на 03.10.2020г. за управлението на притежавания от нейния баща – жалбоподателя А. лек автомобил от приятел на нейния син, като автомобилът е бил взет без нейното знание и съгласие, нито това на жалбоподателя. Посочва, че е подала сигнал за кражба, по който е била образувана преписка. Иска се отмяна на заповедта, която счита за необоснована.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и възразява, че заповедта е била издадена без да се разгледа подадения сигнал за кражба, както и посочва, че управлението на автомобила е станало без знанието на жалбоподателя и в този смисъл не е било установено негово виновно поведение.

Ответникът

– полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, издал процесната заповед, не се явява и не се представлява.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че при извършена проверка на 03.10.2020г., около 22,55ч., в гр.Бургас, по улица „Гладстон“, от контролни органи на МВР е било установено, че лицето Н.Н.П.управлява МПС – лек автомобил Рено Меган, с рег. № А 0839 НА, като е било установено, че водачът е неправоспособен и не притежава СУМПС. Констатирано е, че автомобилът е собственост на жалбоподателя А.. За нарушението е съставен АУАН № 294918/04.10.2020г., в който водачът не е вписал възражения.

Въз основа на данните от съставения

АУАН, полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас издал процесната Заповед №

20-0769-002210/05.10.2020г. за налагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 200 дни, като са отнети два броя регистрационни табели с № А 0839 НА и СРМПС № *********.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Водачът Н.П.правилно е бил квалифициран като неправоспособен водач, тъй като е безспорно, че не притежава свидетелство за управление на МПС. В този смисъл, налице е хипотезата на първото предложение на правната норма – управление от неправоспособен водач, поради което материалният закон е правилно приложен.

Възражението, че у жалбоподателя не е налице доказано виновно поведение, съдът също счете за неоснователно, като в тази връзка отбелязва, че в административното правораздаване въпросът за вината не стои и не се обсъжда, респ. не следва да се прилагат институтите на админинстративнонаказателното и наказателното правораздаване. За налагането на процесната мярка в административно производство е необходим и достатъчен за установяване факта на управление на автомобила от неправоспособен водач, което в случая е доказано, без значение дали собственикът на автомобила има знание за това или не. Без правно значение за налагане на мярката е дали е бил обсъден подадения от пълномощника сигнал за кражба на автомобила, още повече, че такъв е бил подаден след установяване на нарушението, при наличен автомобил, поради което е бил постановен и отказ от районен прокурор за образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

След като е установил правнозначимия факт, свързан с управление на МПС от неправоспособен водач, административният орган правилно е приложил материалния закон – чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, като е наложил процесната принудителна административна мярка спрямо собственика на автомобила.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата да се преустанови движението на автомобил от неправоспособен водач.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. ***, чрез негов пълномощник – В.А. А., против Заповед № 20-0769-002210/05.10.2020г., издадена от полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: