Решение № 140 от 10.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кюстендил, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20231500100450 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от Д. К. Д. с ЕГН **********, чрез своя законен представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. ********, представляван от адв.

Я. Д. - САК; адрес ******, вляво, против „***” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******;

В исковата молба се сочи, че на *** г. около 11,50 ч., в гр. Д. настъпил пътен инцидент с участието на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с peг. № ***, управляван от С. Д. Д> с ЕГН ********** (У1). Същият се е движил по ул. „***“ като при кръстовището с ул. „Б.“, при извършването маневра ляв завой към последната, навлязъл в насрещната лента за движение, като станал причина и реализира ПТП с пресичащият продължението на тротоара Д. К. Д. с ЕГН ********** (У2). При това последният пострадал, в качеството си на пешеходец.

Местопроизшествието било посетено от дежурен служител на МВР, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348р-11743. В него били описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента.

Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има водачът на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с per. № ***, който не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП - чл. 5, чл. 116, чл. 119 от ЗДвП.

С цел да получи своевременна медицинска помощ Д. К. Д. бил откаран в болницата в гр. Д., където му била оказана първа помощ и му била поставена гипсова шина. След това бил насочен за лечение и откаран с екип на БМП в УМБАЛСМ „Н. И.

1

Пирогов” ЕАД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на лява подбедрица, оток и невъзможност за движение.

При извършените прегледи му била поставена окончателна диагноза - счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито и рана в областта на дясна вежда, като бил хоспитализиран за 7 дни от *** г. до 30.05.2023 г., а на *** г. била извършена оперативна интервенция - reposition manualis, гипсов крачол - под локална анестезия и рентгенов контрол е направена мануална репозиция, като крайникът е имобилизиран в добре моделиран гипсов крачол.

Първоначално след операцията пострадалият бил настанен в отделението по Детска реанимация, а след отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, бил преведен в отделение по Детска ортопедия и травматология за наблюдение и продължаване на лечението.

На 30.05.2023г. бил изписан за продължаващо домашно лечение, с предписан прием на обезболяващи, щадящ режим и 60 дни без спорт.

Получените в следствие на ПТП травми причинили болки и страдания на пострадалото лице, които били със значителен интензитет в първите месеци от възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на лявата тибия причинили трайни затруднения и остри болки при движение, нестихващи дори и при покой. Цялата ситуация принуждавала пострадалия да бъде в легнало положение - на покой, нещо, което се отразявало изключително неблагоприятно на едно младо дете, пълно с енергия и желание за игра. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) той разчитал на семейството си и в частност на своята майка, която била неотлъчно до него за задоволяване на всичките му битови и емоционални потребности.

По отношение на психическите последици от самия инцидент – ищецът изпитвал страх и уплаха от случилото се, сънувал кошмари, чувствал се унил и изплашен, страх го било да играе с деца в открити пространства и когато видел приближаващ се автомобил, присвивал очи и стискал силно ръката на своята майка. Споменът за инцидента щял да остави траен болезнен отпечатък в съзнанието му завинаги. Преди това той бил активно и жизнерадостно малко дете, а към момента се затворил в себе си, ограничил своята социална среда. Неблагоприятните промени в психическото му състояние щели да го съпътстват в ежедневието му и той трябвало да се адаптира към света по нов начин, изискващ емоционална стабилност и сила, като последиците от това тепърва щели да дават своето отражение върху личностното му развитие.

Твърди се още, че по отношение на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с per. № ***, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност” при Застрахователна компания „***“ АД, със срок от 14.03.2023 г. до 13.03.2024 г. Поради това и на основание чл. 429 от КЗ ответният застраховател бил сезиран от ищеца с писмена претенция, изпратена на 16.06.2023 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. Липсата на отговор в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ), давал основание за сезиране съда с настоящата искова молба.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, чрез законния му представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. **********, застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева) - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в следствие на ПТП 2 от *** г., причинено при управление на застрахован при ответника мотоциклет марка „***“, модел „**“ с per. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.06.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищеца.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си на отговор чрез пълномощника си юрисконсулт З. Т. , с който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, но се оспорват предявените искове по основание и размер, заради което се иска отхвърлянето им.

Оспорва се соченият от ищеца механизъм на процесното ПТП и причините за неговото настъпване.

Оспорва се твърдението за виновно и противоправно поведение единствено на водача на мотоциклет марка „***“, модел ,,**“, per. № *** В. По автомобила не били установени следи от описаното пътнотранспортно произшествие, имало други участници в движението, които са му ограничавали видимостта. Ищецът изскочил зад спрял автомобил, а мотоциклетистът нямал достатъчно време, за да спре, след като възприел опасността, но направил всичко възможно, за да я намали и така предотвратил настъпването на по-тежки последици.

Наведени са доводи, че ищецът е пострадал по вина на неговата майка и законен представител, която не положила дължимата грижа за сина си съгласно чл. 125 от Семейния кодекс, а го е оставила да кара тротинетка на оживено кръстовище между спрели и движещи се автомобили.

Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в това, че ищецът е нарушил свои задължения като участник в движението и не е проявил обичайна грижа за здравето и безопасността си, и по този начин е станал причина за настъпване на процесното ПТП, респективно е допринесъл за вида и обема на претърпените от него неимуществени вреди - изскочил внезапно, управлявайки тротинетка, като пресякъл без да се огледа лентата за движение на мотоциклетиста и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, за което е отговорен той и неговата майка - законен представител на ищеца по делото. Дори и по делото да се установят предпоставки за дължимост на обезщетение в полза на ищеца, същото следвало да се намали на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД, поне с 50%, тъй като пострадалият допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва се видът, обемът и продължителността на твърдените неимуществени вреди, причинната им връзка с процесното ПТП, както и размерът на исканото обезщетение.

Твърди се, че не било проведено правилно и своевременно лечение, както и не били спазвани хигиенни предписания, дадени от медицинските лица, не била проведена рехабилитация и раздвижване.

Оспорват се всички твърдения за настъпили психически последици, както и че ищецът търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Оспорва се и акцесорният иск за обезщетение за забава, който се възприема за неоснователен, заради неоснователност на главния иск. В случая с исковата молба била 3 посочена адвокатска сметка на адвокат, който не бил пострадалото лице. Законът задължавал застрахователят да плати по сметка на пострадалия, а не на трето лице, което е написало искова молба. Застрахователят не дължал незабавно плащане, без да се увери в основателността на претенцията и да придвижи преписката за плащане.

Застрахователят бил длъжен да прояви грижата на добрия стопанин към всички застраховани, като плаща само доказаните по основание претенции. Съгласно чл. 496. ал. 1 от КЗ, законодателят определил 3 месечен срок за това, в полза на застрахователя.

Застрахователят не дал повод за завеждане на дело, не отказал да плати обезщетение.

Ищецът все още бил в забава на кредитор но чл. 380. ал. 3 от КЗ, защото не представил своя банкова сметка.

Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за увреждащото МПС марка „***“, модел „***", рег . № ***, с платена първа вноска, по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № ВС/22Л 23000808152.

Поради изложеното се иска пълно или частично отхвърляне на исковата претенция, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от представителите на страните.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното пътно-транспортно произшествие за увреждащото МПС марка „***“, модел „М 23", рег . № ***, с платена първа вноска, по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите, полица № ВС/22Л 23000808152.

Установено е, че със споразумение от 21.08.2023 г. по НОХД № 20231510200879 по описа на PC-Дупница, виновният водач С. Д. Д. се е признал за виновен в това, че на *** г. около 12:00 ч., в гр. Д., на ул. „Б.“, след кръстовището й с ул. „***“, при управление на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал малолетния пешеходец Д. К. Д. с ЕГН **********, като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник, за срок по-голям от 30 дни, като последица от фрактура на големия пищял (тибия) на лява подбедрица като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.. 343, ал. 3, б.

„а“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Със заключението по допуснатата съдеба авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, е установен механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие, като причина за това е нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на водача на мотоциклета.

Според заключението по съдебно медицинската експертиза, неоспорено от страните,

По делото по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К. Д. – баща на ищеца.

Приобщени са и Епикриза по ИЗ № 20453/30.05.2023 г., както и Амбулаторен лист № 23143507233D от *** г., видно от които ищецът е бил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за времето от *** г. – 30.05.2023 г., като е постъпил за спешно 4 лечение след като пострадал при пресичане на пешеходна пътека. Установено било счупване на ляв долен крайник, който бил гипсиран в медицинско заведение в гр. Д., като гипсовата имобилация била свалена и поставена нова под локална анестезия. Бил настанен за наблюдение в детска реанимация на *** г., но след гладък престой, без данни за нарушения в засегнатия крайник и с подобряващо се състояние, бил приведен в отделение „Детска ортопедия и травматология“ за наблюдение и продължаване на лечението, от където бил изписан на 30.05.2023 г.