Решение № 3 от 04.01.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Габрово, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20224210200235 по описа за 2022 година

Жалбоподателя Д. Д. от гр. Плевен като управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК 114600115, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, улица „Стефан Караджа” № 24, ет. 1, ап. 1, е обжалвал Наказателно постановление № 531754-F561151, издадено на 14.08.2020 година от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ на представляваното от същия дружество е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 6540 лева, на основание чл.

3, ал. 2 от ЗОПБ. Въз основа на изложени в жалбата съображения жалбоподателя е възприел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН. Като алтернативно е направено и искане за изменяване на това постановление чрез намаляване на наложената имуществена санкция до по-нисък размер.

Ответната по жалба оспорва подадената жалба чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство съобразно указаното в ЗАНН. Освен посоченото, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя, тъй като надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.

1

След като съпостави събраните в рамките на производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателя е управител на „ДСД” ЕООД, ЕИК 114600115, което дружество е със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на улица „Стефан Караджа” № 24, ет. 1, ап. 1.

При проверка за установяване на факти и обстоятелства, която била възложена с резолюция № П-04001520100102-ОРП816.06.2020 г., се установило, че посоченото дружество е извършило плащания в брой на стойност под 10000 лева, представляващи част от парична престация по договор, чиято стойност надвишава тази сума. В хода на проверката е било установено, че „МЦ Витамед Плюс” ООД, с ЕИК 203069384, е извършило услуга „медицински прегледи” на „ДСД” ЕООД, във връзка с която е издадена фактура № 0000000329/29.05.2020 г. на стойност 13 080 лева. Плащанията по тях са били извършени в брой от „ДСД” ЕООД, като за същите „МЦ Витамед Плюс” ООД е издало четири броя фискални бележки от фискално устройство, регистрирано в НАП с Рег. № 4001773, включващи: фискален бон № 0002260/29.05.2020 г. за плащане в брой на стойност 480 лева; фискален бон № 0002261 от същата дата за плащане в брой на стойност 5000 лева; фискален бон № 0002262/29.05.2020 г. за плащане в брой на стойност 4900 лева и фискален бон № 0002263/29.05.2020 г. за плащане в брой на стойност 2700 лева. При извършената проверка в счетоводството на „ДСД” ЕООД е установено, че съгласно представения хронологичен регистър на сметка 401000доставчици, сумата е осчетоводена по Д-т сметка 602000 разходи за външни услуги – 13 080 лева и К-т сметка 501000 каса в лв., както и че плащането е било извършено в гр. Габрово. Тъй като плащането на сумата за извършената услуга било осъществено в разрез с предвиденото в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, по повод на него до дружеството е била изпратена покана (Изх. № 2110 от 13.07.2020 г., приложена на л. 15 от НАХД № 1205/2021 г. ) за явяване с цел съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение през посочен в поканата период – от 27.07.2021 до 31.07.2021 г., която (според намиращото се на л. 16 копие от известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка) е била получена от неговия управител. На 24.07.2020 г. в присъствието на упълномощено от дружеството лице е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, препис от който е бил връчен на това лице на същата дата. Въз основа на този акт и на останалите материали от административно-наказателната преписка е издадено и посоченото погоре наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

Първоначално наказателното постановление е било обжалвано пред РС Плевен.

С Решение № 557/22.11.2021 г. на VII-ми наказателен състав, постановено по 2 инициираното във връзка с това производство по НАХД № 1205 за 2021 г. по описа на този съд, то е било потвърдено. Последното е атакувано по касационен ред пред Административен съд Плевен, който чрез Решение № 113 от 14.03.2022 година по КАНД № 945/2022 г. го е обезсилил и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд Габрово.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Макар и приложената на л. 2 от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен жалба да не съдържа данни за момента на нейното постъпване, от съдържанието на намиращото се на л. 1 писмо се установява, че тя е била подадена пред административно-наказващия орган на 16.06.2021 година, т.е. в рамките на съответния седем дневен срок за обжалване на наказателното постановление, започнал от тече от 14.06.2021 година – датата, на която (според приложеното на л. 3 от делото искане за издаване на документ) управителя на „ДСД” ЕООД Плевен е узнал за него. Доколкото това е така, а съдържащите се в НАХД № 1205/2021 г. писмени материали сочат за наличие на известен (за данъчните органи) електронен адрес на това санкционирано дружество, на който те са изпращали множество съобщения и са връчвали издадени актове, вкл. преди отбелязаната дата (06.11.2022 г.) за влизане в сила на издаденото постановление при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, същото не би могло да се счита за добило сила на нея. И това е така, тъй като тези материали не съдържат информация, която да сочи за опит, предприет за връчване на постановлението и чрез изпращане на съобщение за него на този адрес, а съществуването на самия адрес изключва възможността нарушителя да е бил с неизвестен такъв по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна както по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, така и на това за неговото изменяване.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. В конкретния казус акта е бил съставен в тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 13.07.2021 г. – датата за изпращане на поканата за неговото установяване, а наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Установените изисквания в чл. 34, ал. 1, б.

„В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на двугодишния срок, започнал да тече от датата за извършване на нарушението – 29.05.2020 година, тъй като между тази дата и деня за съставяне на акта, е изминал период от време, който е бил по-малък от този срок. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени нарушения на 3 административно-производствените правила, които са довели до незаконосъобразно санкциониране на нарушителя поради това, че същото е било извършено след изтичане на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения не се констатират и във връзка с факта, че акта е съставен в присъствието (и врачен) на ненадлежно упълномощено за тази цел лице, доколкото инициираната процедура във връзка с обжалването на издаденото постановление въз основа на него установява, че това не е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва да се счита за обоснован от фактическа страна. Съответната дата, на която са били осъществени отделните платежни операции във връзка със сделката, за която е издадена приложената на л. 13 от НАХД № 1205/2021 г. на РС Плевен фактура, се явява известна, и след като по делото не е спорно, че тези (свързани помежду си и осъществени при едно и също основание) операции не са извършени по предвидения в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ начин, то нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната квалификация на това нарушение също следва да се приеме за правилно определена, тъй като се явява напълно съобразена с нормативната база, която е действала към момента на неговото извършване и установяване, а свързаните с нея фактически обстоятелства са безспорно установени от събраните доказателства. От отразените в акта и наказателното постановление констатации е видно, че сумата в представената по делото фактура е надвишавала законово предвидения праг от 10 000 лева. След като това е така, а по делото не е спорно, че плащането по нея е било осъществено в гр. Габрово, а средствата по самата фактура са били осчетоводена едновременно по дебита на сметка 602 и кредита на сметка 501, не би могло да се счита, че плащането по нея не е било извършено изцяло в брой, както се твърди в подадената жалба, още повече и при липсата на представени доказателства, които биха могли да наложат заключение за това.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на самото нарушение и правно-организационната форма на отговорното за него лице, съдът намира наложеното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер.

От констатациите в НП е видно, че до момента за неговото издаване представляваното от жалбоподателя дружество не е било санкционирано чрез други такива за извършени нарушения по ЗОПБ, в т.ч. и на повторни по смисъла на &1 от ДР на този закон. Това безспорно обстоятелство, отчетено заедно с липсата на установени обективни причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са довели до неизпълнение на определените по закон задължения от страна на дружеството, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до основания, които да позвО.ват прилагането на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, включително и с оглед конкретния размер на заплатената (в разрез със законовите изисквания) сума по 4 издадената фактура. Ето защо следва да се приеме, че след като е санкционирал дружеството, вместо да приложи тази норма и да отправя предупреждение към него, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН) наказателно постановление, определяйки чрез същото имуществената санкция за нарушението в минимално възможния според чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ размер, свързан с ½ от направеното плащане.

Въз основа на изложените съображения съдът намери, че няма основания, които да налагат както отмяната, така и изменяването на обжалваното постановление, поради което прие, че същото следва да се потвърди.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г. ) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.