Решение № 3478 от 08.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. Варна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110106783 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Производството по делото е образувано по молба с вх. № ******2025 г., подадена от Й. Г. К., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. В. В., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу В. С. В., както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ******; да му се забрани да приближава молителите, жилището им, находящо се в ******, местоработата на молителката – ******, находящ се в ******, недвижим имот, представляващ дворно място с къща, находящ се в ******, и училището, което посещава детето – ******; да бъде забранено на ответника да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, както и ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 ЗЗДН, при условия и срок, определени от съда.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката Й. Г. К. излага, че с ответника В. С. В. са бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете – В., родено на ******2015 г. След развода се разделили за кратко, след което тя повярвала на обещанията му, че ще бъдат семейство и отново заживели заедно. Посочва, че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотици, притежава оръжие и е криминално проявен. Поддържа, че след развода е била подложена на системен психически тормоз от негова страна, била е обект и на физическа агресия, като тези актове са били в присъствието на детето или 1 съответно са ставали негово достояние. Твърди, че на ******2025 г. нещата ескалирали, като ответникът й нанесъл побой – стискал й ръцете, започнал да ги извива, ритал я в краката и я блъскал в стената, ударил я в горната част на ключицата, отправил й обиди и заплахи. Викала за помощ, като виковете й били чути от майка й и от детето, което, като видяло какво се случва, се разпищяло, разстроило и изпаднало в шок. Ответникът й казал, че няма кой да го изгони от къщата. Обадила се на тел. 112 и подала сигнал. На следващия ден, ******2025 г., въпреки че не можела да движи свободно ръката си, отишла с приятелката си К. в притежавания от нея ****** магазин. Около 12:00 часа бившият й съпруг дошъл и започнал да я обижда с думите ******, обвинявал я, че му изневерява с всички, заплашил я, че много щял да се озлоби и др. подобни. По-късно от майка си разбрала, че той е идвал в дома й да си вземе багаж. Сменила бравите, тъй като изпитва силен страх от него. На ******2025 г., докато я нямало, ответникът отново бил в дома й, като след преглед установила, че е взел новите ключове от гаража. Вечерта, при отваряне на вратата да пусне детето вкъщи, я изблъскал и влязъл. За пореден път започнал да я обижда и да я заплашва, че няма кой да го изведе от къщата.

Отново се обадила на тел. 112. Изчакала полицейския екип и им разказала всичко. Пред полицаите, на високоговорител, я заплашвал и обиждал, включително й поставил ултиматум след два дни да се яви при нотариус и да му прехвърли собствеността върху нейни собствени имоти, като тя категорично отказала. Поддържа, че както тя, така и детето, са под силен стрес и уплаха за живота и здравето им. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло изложеното в молбата. Твърди, че никога не е осъществявал насилие над бившата си съпруга и над общото им дете.

Приета за съвместно разглеждане в производството е и насрещната молба за защита, подадена от първоначалния ответник В. С. В., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на детето В. В. В., срещу ответницата по молбата Й. Г. К.

В насрещната молба се излага, че страните са бивши съпрузи и родители на детето В., родено по време на брака между двамата. Бракът им бил прекратен с развод, като останали да живеят заедно в семейното им жилище.

По време на съжителството им нееднократно ответницата К.извършвала актове на домашно насилие спрямо него. Често бил заплашван с полиция, адвокати и др. Конкретно на ******2025 г., към 23:30 ч., в домът им, находящ се в ******, се бил прибрал у дома и се приготвил да вечеря. Вечеряли заедно с ответницата и детето. През цялото това време приятелките на ответницата – г-жа Г. Н. и г-жа К. С. не спирали да й звънят по Viber и Messenger, за да я викат на купон. Ответницата коментирала пред него, че я викат на купон и че приятелките й са вече пияни. Малко по-късно слязъл на първия етаж и се приготвял да си ляга. Обадила му се негова позната и разговарял с нея по телефона, като ответницата нахлула в стаята му и започнала да крещи: „Дай да видя с кого говориш“. Изглеждала раздразнена и агресивна. Нахлула била в ръката си с торбичка за щипки, с които му нанесла няколко удара в главата.

Държала се като обезумяла от ревност, щипките се пръснали из стаята.

Настоявала да й даде да види с кого разговоря. Опитал да спаси телефона си, като се предпазвал с ръце от ударите й. Тя обаче продължила да му нанася удари. Ударите били по лицето и гърдите, като лицето му започнало да кърви.

2

Разкъсала му тениската. Надрала го по гърдите и по лицето, като в последствие цялото му лице било в кръв, а ответницата крещяла неистово.

Направил опит да се защити, като я хванал с двете ръце за китките. Искал да я възпре да му нанася удари по лицето. Тогава започнала да го рита с крака.

Опитал се да се предпази от ударите с крака. Направил опит да напусне стаята, когато видял, че майката на ответницата – г-жа И.И. и детето В. слезли на етажа. Детето го видяло целия в кръв и започнало да реве. Мисли, че се е уплашило от гледката. Г-жа И. казала на дъщеря си да махне детето от мястото. Ответницата К.позвънила на тел. 112. Предпочел да излезе от къщата и да тръгне с такси. Снабдил се с медицинско удостоверение. Съжалява, че не е останал, за да го видят полицаите в какво състояние е. Твърди, че ответницата К.е извършила над него физическото насилие на ******2025 г., като детето В. го е видяло в кръв и се е уплашило. Моли да бъде издадена заповед за защита срещу ответницата по молбата с поисканите мерки, а именно същата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо него и детето В. В.; да бъде задължена да посещава специализирани програми за работа с извършители към фондация SOS семейства в риск, както и да й бъде наложена глоба в размер на 500 лв. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски.

Ответницата по насрещната молба, чрез процесуалния й представител – адв. Н., оспорва изцяло наведените в същата твърдения, както и тези в писмения отговор и моли да бъде оставена без уважение.

В проведеното по делото на 24.09.2025 г. открито съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. Г. Н., която поддържа молбата и моли да бъдат наложени исканите мерки за защита спрямо ответника. В предоставения от съда срок депозира писмена защита

Ответникът се явява лично и с процесуалния му представител – адв. Д.

Ч., която моли молбата за защита по отношение на детето да бъде отхвърлена, като бъдат наложени мерки за защита както спрямо молителката, така и спрямо ответника за определен от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадените от всяка от страните молби за налагане на мерки за защита, първоначалната и насрещната такава, изхождат от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Исканията надлежно ангажират компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл.

7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворяват изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представени са и декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

По делото не е спорно, а и от удостоверение за раждане /л. 13 от делото/ се установява, че молителката Й. Г. К. и ответникът В. С. В. са родители на детето В. В. В., родено на ******2015 г.

Не е спорно, а и от представеното решение № ******2021 г. по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 47 състав, се установява, че бракът между страните е прекратен с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 СК.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели И.И. И. и К. Д.

3

С., които съдът цени изцяло като ясни, логични и последователни, кореспондиращи с целия събран в производството доказателствен материал, в това число и с приобщения снимков материал, независимо от евентуалната заинтересованост на първата свидетелка, която е майка на молителката, и независимо от разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Съгласно показанията на свидетелката И., дъщеря й /молителката в производството/ и зет й /ответникът по делото/ са разведени от около 4 години. След развода останали да живеят заедно. През това време имало катаклизми в семейството, неприятности, инциденти. Заявява, че не е присъствала на други случаи на насилие, освен този от 24-ти май. За други конфликти между двамата знае от дъщеря си. Много пъти я е намирала да плаче. Казвала й е, че веднъж той я е ударил и тъпанчето й е спукано.

Последният фрапиращ случай бил вечерта на 24-ти май. Вечеряли на втория етаж. Те говорили за някакъв бал, за някакви приспособления, които се слагат към щорите на прозорците – алуминиевите, че Й. няколко пъти го молила да ги сложи. След вечеря В. казал, че е изморен и ще отиде да си почива. След 10-тина минути молителката решила да му занесе тези приспособления, които се слагат на щорите /тежащи 50 – 100 гр./, и слязла на първия етаж. След няма и минута свидетелката чула писъци, как дъщеря й крещи силно. Затичала се по стълбите, детето тичало след нея. Видяла как ответникът я блъска в стената, рита я, дъщеря й се брани. Момичето се разкрещяло, разпищяло, хванало се за главата и викало: „Божее, такова ли трябваше да ми дойде до главата“, разплакало се, разтреперело се. Детето било спасителният пояс. Като се развикало и всичко се потушило. Й. и тя цялата треперела. Горната й устна била цялата надута и в кръв, устата й – свлечена, не можела да говори. В. пък бил одраскан по бузата. От молителката знае, че разправията е станала заради обаждане по телефона от лице от женски пол, на което ответникът е отговорил: „Ей сега като ги приспя и идвам“. Звъннали на полицията, а през това време той изчезнал. Самата свидетелка успокоявала след това детето, което плачело и питало защо на него се случват тези неща. През нощта чула гласовете на приятелки на дъщеря й – адв. Г.Н. и К.. Последната заедно с Й. отишли на работното й място на другата сутрин, като след известно време се обадила на адв. Н., за да й каже, че В. е отишъл в магазина и е започнал пак да прави скандали.

Свидетелката И. посочва, че на 26-ти бащата дошъл да вземе малката.

При връщането на детето пожелал да ползва тоалетната, след което установили, че е взел ключа от къщата /още на 25-ти молителката сменила ключа/, че са измъкнати щепселите на видеонаблюдението. Вечерта на 26-ти дъщеря й вече се била прибрала от работа. Детето било излязло да играе и като се връщало ответникът бил зад него. Започнал пак да обижда Й. „бацил, бацил“. Искал да я изблъска, за да влезе, но тя останала непоклатима.

Звъннала на полицията и той пак изчезнал. Този път обаче полицаите дошли на място. Тогава В. звъннал по телефона на молителката. Отново я обиждал.