Определение № 1015 от 01.12.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 775/2023
- Вид
- Определение № 1015
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1015 гр. гр. Добрич, 01.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500775 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П. Н. П. от с.Н.К.,общ.Т.,обл.Добрич срещу решение №83/24.07.2023 г. по гр.д.№367/2022 г. на Т.ския районен съд,с което е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,че към момента на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение №69 от 25.05.2022 г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20223250100146/2022 година по описа на Т.ски районен съд въззивникът дължи на ищеца „***“ ЕООД,с ЕИК 201815262,представлявано от управителя Н. Ч. с ЕГН **********,сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева-падежирала вноска за месец февруари по договор за паричен заем от 24.09.2021 година,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 123,40 лв платени държавни такси по заповедното производство,респ. въззивникът е осъден да заплати на „***“ ЕООД сторени съдебно-деловодни разноски:146,60 лева внесена ДТ по установителния иск и 900 лева разноски за упълномощен процесуален представител.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Въззивната жалба е нередовна по смисъла на чл.261 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като внесената за обжалването по сметка на ДОС държавна такса в размер на 1
120 лв е недостатъчна.С исковата молба,по повод на която е образувано делото,уточнена в открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. пред ТРС,са предявени всъщност два главни обективно кумулативно съединени установителни иска за установяване съществуване на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №69/25.05.2022 г. по ч.гр.д.№146/2022 г. на ТРС,които са относно главница от 6 000 лв,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.05.2022 г.,до окончателното плащане,както и 170 лв-законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2022 г. до 13.05.2022 г.,предхождащ датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.Предявени са и два евентуални осъдителни иска за същите суми на същото основание.В исковата молба непрецизно е посочено,че се претендира освен установяване дължимостта на главницата от 6 000 лв и дължимост на законната лихва върху нея,считано от 01.02.2022 г. до окончателното й изплащане.Горната претенция относно законната лихва обхваща както сумата от 170 лв по заповедта за изпълнение за периода преди подаване на заявлението,така и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението,до окончателното плащане.При два установителни иска с цена 6 000 лв и 170 лв се дължи държавна такса за водене на делото по всеки от тях /чл.72 ал.2 от ГПК/-по първия таксата е в размер на 240 лв,а по втория в размер на 50 лв /общо по двата 290 лв/.По евентуалните осъдителни искове не се дължи отделна такса,тъй като се касае за защита на същия материален интерес като по установителните искове /чл.72 ал.1 от ГПК/.При въззивно обжалване на цялото първоинстанционно решение се дължи от въззивника половината от таксата,дължима за първоинстанционното производство /чл.18 ал.1 от ТДТКССГПК/,а именно в случая 145 лв.Въззивникът дължи довнасяне на държавна такса по сметка на ДОС в размер на 25 лв.
Предвид горното въззивното производство следва да бъде прекратено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл.262 ал.1 от ГПК,като се дадат указания на въззивника П. Н.
П. да внесе по сметка на ДОС допълнително държавна такса в размер на 25 лв.
Настоящото определение е необжалваемо,тъй като не е преграждащо развитието на производството по въззивната жалба.След успешно провеждане 2 на процедурата по отстраняване на посочената нередовност жалбата следва да се изпрати отново на ДОС за разглеждането.
Нередовностите на исковата молба,които се констатират от въззивния съд /недостатъчна държавна такса и неясен петитум/,ще бъдат отстранени във въззивното производство по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№775/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Т.ския районен съд за провеждане на процедурата по чл.262 ал.1 от ГПК,като се дадат указания на въззивника П. Н. П. да внесе по сметка на ДОС допълнително държавна такса за обжалването в размер на 25 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3