Решение № 4388 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4388 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100512693 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14955/12.09.2023 г., постановено по гр.д. №72647/2021 г. по описа на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. Е. Н. срещу „Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено с Акт за прекратяване №137/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“ АД и за възстановяване на А. Н. на заеманата преди уволнението длъжност – ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализи и международна дейност“ в Централното управление на дружеството-ответник.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда. Необосновано съдът бил приел, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ. Съдът не бил обсъдил в цялост представената по делото длъжностна характеристика на ищцата. Поддържа, че в структурата на работодателя длъжността, заемана от ищцата, била след ръководителя на управление „Анализи и международна дейност“. От посочените в длъжностната характеристика задължение ставало ясно, че длъжността е спомагателна. Изрично било посочено, че ищцата анализира промените в европейските нормативни документи, подпомага дейностите по управление на 1 международни проекти и извършва анализи на пазарната среда. Съгласно практиката на касационната инстанция, служители от ръководството на предприятието са тези, от чиято трудова функция зависи дейността на предприятието или на отделни негови звени с оглед постигане на съответните производствени цели. Необосновани били и изводите на съда, че бил налице сключен договор за възлагане на управлението.

Представляващия и управляващия ответното дружество бил вписан в ТР на 01.03.2018 г. след тази дата не бил вписван нов управляващ търговското дружество, което означавало, че не е било налице първото условия на чл. 328, ал. 2 КТ. Неправилно съдът бил приел и че е налице приета от изпълнителния директор бизнес задача за новия мандат. В писмения отговор се правело позоваване на актуализация № 1 на бизнес програмата, която била осъществена на 31.03.2021 г., а договорът за управление бил сключен на 28.05.2021 г. и нямало данни да е приета за изпълнение от изпълнителния директор. Приетите актуализации на бизнес програмата на сочели, че изпълнителният директор ги е приел за изпълнение. В протокола от 02.07.2021 г. на управителния съвет била приета Актуализация №2 на програма за прединвестиционна подготовка за 2021-2025 г., но нямало данни същата да е приета за изпълнение. С приетите като доказателства протоколи от 02.07.2021 г., 20.07.2021 г., 08.07.2021 г. на НС и от 23.07.2021 г. на НС не се установявало, че изпълнителният директор бил приел за изпълнение бизнес задачи, описани в протокола, заедно с техните актуализации. Не била ясна и бизнес задачата, приетите икономически показатели, които да сочат, че ищцата е от ръководния екип. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответното дружество, в който се излагат аргументи за правилност и обоснованост на атакуваното решение. Правилно съдът бил приел, че издадената заповед била законосъобразна, като издадена от компетентен орган, че ищцата била от ръководството на предприятието, че бил сключен договор за управление и правоотношението било прекратено в 9-месечния срок. От съдържанието на представения договор за управление се извеждало съдържанието на поетите от изпълнителния директор задължения, част от които били да управлява ефективно дейността на дружеството, да постига добри финансови задачи, чрез ускоряване реализирането проектите по свързване на българската газопреносна мрежа с тази на други страни и др. От събраните по делото доказателства се установявало, че нов договор за възлагане на управлението бил сключен на 28.05.2021 г., като при условията на чл. 31, ал. 2 от устава на „Б.“ АД била определена гаранция за управлението на изпълнителния директор в размер определен от едноличния собственик на капитала.

Правилно съдът бил приел, че има приета бизнес програма, има възложена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият следва да 2 постигне. В бизнес програмата и актуализациите към нея били посочени конкретни насоки на развитие и основни финансово-икономически показатели. Сочи, че преценката на бизнес програмата следвало да бъде само с оглед наличието на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ и трябва да е ограничена по обхват, тъй като е за законосъобразност, а не за целесъобразност. Съгласно практиката на касационната инстанция нямало значение дали договорът за възлагане на управлението е с ново лице или с лице, с което е имало предходен договор. Поддържам че правилно съдът е приел, че ищцата била на ръководна длъжност в ответното дружество. В развитието на основната си дейност – пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ, ответното дружество се ръководело от дългосрочна визив и стриктно планиране.

Управление „Анализи и международна дейност“ и в частност отдел „Анализи“ имали една от най-значимите функции в дружеството. Управлението, чрез отдел „Анализи“, извършвало проучвания и правело предложения, свързани със спазването на условията за осъществяване на лицензионните дейности. Основните функции на ръководителя на отдела се установявали и от организацията на трудовия процес на служителите в отдела, разпределението на служебните задачи, контролиране на сроковете и възлагане на задачи на специалистите в отдела. Предвид изложеното намира атакуваното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при 3 разглежданото уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2/ ищецът да е бил измежду лицата, чиито длъжности представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; 3/ преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието; и 4/ да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ по силата на оспорения от ищеца Акт за прекратяване № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор, както и че към момента на преустановяване на трудовоправната връзка ищцата е заемала длъжността „ръководител отдел „Анализи“, в управление „Анализ и международна дейност“ в Централното управление на ответното дружество.

Спорен между страните и във въззивното производство остава въпросът дали заеманата от ищцата длъжност преди уволнението - „ръководител отдел „Анализи“, в управление „Анализ и международна дейност“ представлява ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2, вр. §1, т. 3 от ДР на КТ.

Съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. С договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е длъжен да разработи "бизнес програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно затова с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи.

Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение 4 по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като това ограничение следва от целта на основанието - да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос. "Ръководство на предприятието" е дефинирано в § 1, т. 3 ДР КТ. В обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но "и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес", т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят /в този смисъл Решение № 123 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 178 от 7.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2016 г., III г. о., ГК/.