Решение № 343 от 08.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Перник, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720108211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Д. Б. и М. Б. Н. срещу „Креди Йес“ ООД.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Б. Н. Б., починал на **.**.***** г. След смъртта на общия им наследодател открили в дома му четири договора за паричен заем, сключени с ответното дружество, както следва: Договор за паричен заем № ********/**.**.**** г., Договор за паричен заем № *******/**.**.**** г., Договор за паричен заем № ********/**.**.**** г. и Договор за паричен заем № *******/**.**.**** г. Изложени са подробни съображения за съдържанието на описаните договори, както и че същите са недействителни поради нарушения на чл. 11 и чл. 19 ЗПК, поради което и по арг. чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на същите, съответно – сумите, които наследодателят им е заплатил над чистата стойност, подлежат на възстановяване на ищците като негови наследници по закон, при условията на разделност, съобразно наследствените им квоти – по ½ ид.ч.

Конкретно се твърди, че:

1. По силата на Договор за паричен заем № ******* от 05.07.2024 г. заемодателят предоставил на заемателя потребителски кредит в размер на 200,00 лв., със срок от 12 седмици и седмични погасителни вноски по 17,51 лв. Посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) е 49,110 %, при обща сума за плащане 210,14 лв. Освен това била уговорена неустойка в размер на 77,86 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, която се разсрочва и включва в погасителните вноски (още 6,49 лв. към всяка вноска, с което общата седмична вноска достига 24,00 лв.). Сключена била и застраховка „Злополука на кредитополучателя“ на стойност 12,00 лв. Твърди се, че заемополучателят е усвоил сумата от 200,00 лв. и е погасил изцяло задължението си, като е заплатил 200,00 лв. главница, 10,14 лв. договорна лихва, 77,86 лв. неустойка и 12,00 лв. застрахователна премия – общо 300,00 лв., т.е. недължимо платена е сума в размер на 100 лв. Изложени са съображения, че договорът е нищожен, тъй като не са предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК; липсва погасителен план с изискуемата по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК разбивка на главница и лихва; не е ясно и законосъобразно формиран ГПР – липсва методика и конкретизация на включените разходи; неустойката не е включена в ГПР, въпреки че представлява разход по кредита, 1 което води до невярно посочване на реалния ГПР.

2. С Договор за паричен заем № ******** от 16.09.2024 г. бил предоставен заем в размер на 200,00 лв., със срок 12 седмици, при седмични вноски по 17,51 лв., ГПР 49,080 % и обща сума за плащане 210,14 лв. Уговорена е неустойка от 77,86 лв. при непредоставяне на обезпечение, разсрочена по 6,49 лв. към всяка седмична вноска (обща вноска 24,00 лв.).

Сключена била и застраховка „Злополука на кредитополучателя“ за 12,00 лв. Твърди се, че кредитополучателят получил 200,00 лв. и е заплатил общо 300,00 лв., от които 200,00 лв. главница, 10,14 лв. лихва, 77,86 лв. неустойка и 12,00 лв. застраховка, т.е. недължимо платена е сума в размер на 100 лв. Поддържа се недействителност на договора на същите основания: непредоставяне на задължителната преддоговорна информация и Общи условия; липса на законосъобразен погасителен план; формално посочен, но неясно формиран ГПР; липса на прозрачност относно компонентите и алгоритъма на изчисляване; невключване на неустойката от ГПР, което се отразява върху действителния размер на разходите по кредита.

3. По силата на Договор за паричен заем № ******** от 25.11.2024 г. заемодателят е предоставил заем в размер на 500,00 лв., със срок 27 седмици и седмични вноски по 20,58 лв. Посоченият ГПР е 49,065 %, а общата сума за плащане – 555,56 лв. Предвидена била неустойка в размер на 335,44 лв. при непредоставяне на обезпечение, разсрочена по 12,42 лв. към всяка седмична вноска (обща седмична вноска 33,00 лв.). Твърди се, че кредитополучателят усвоил 500,00 лв. и е изплатил общо 891,00 лв., от които 500,00 лв. главница, 55,56 лв. лихва и 335,44 лв. неустойка, т.е. недължимо платена се явява сума в размер на 391,00 лв.. Изложени са идентични съображения за нищожност на договора – липса на надлежно предоставен Стандартен европейски формуляр и Общи условия; несъответстващ на закона погасителен план без разбивка на главница и лихва; формално посочен ГПР без яснота относно методиката и включените разходи; неизяснена връзка между месечния лихвен процент и ГПР; както и невключване на неустойката при изчисляване на ГПР.

4. По силата на Договор за паричен заем № ******* от 09.07.2025 г. бил предоставен заем в размер на 200,00 лв., със срок 12 седмици и седмични вноски по 17,65 лв. Посоченият ГПР е 59,335 %, месечният лихвен процент – 3,900 %, а общата сума за плащане – 211,86 лв. Предвидена е неустойка от 76,14 лв. (по погасителен план – 6,35 лв. към всяка вноска, общо 24,00 лв. седмично). Сключена била и застраховка „Злополука на кредитополучателя“ за 12,00 лв. Кредитополучателят усвоил сумата от 200,00 лв., а общо заплатил 300,00 лв. – 200,00 лв. главница, 10,14 лв. лихва, неустойка (в размер около 76–77 лв.) и 12,00 лв. застраховка, като след смъртта му част от плащанията били извършени от наследниците, т.е. недължимо платена е сума в размер на 100 лв. Изложени са съображения, че уговореният ГПР от 59,335 % надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва), поради което противоречи на императивна правна норма и на добрите нрави. Наред с това релерива и идентични на изложените пороци, водещи до недействителност на договора – непредоставяне на задължителна преддоговорна информация, липса на изискуем погасителен план и неясна, непрозрачна методика за формиране на ГПР и невключване на неустойката при неговото изчисляване.

При изложените твърдения, уточнение и след изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците като наследници на Б. Н. Н., следните суми, дадени от наследодателя им по нищожни договори за кредит, както следва: на А. Д. Б., сума в общ размер на 149.40 евро от които: 22,50 евро (равняващи се на 44,00лв.) по Договор за паричен заем № ******* от 05.07.2024 г.; 22,50 евро (равняващи се на 44,00лв.) по Договор за паричен заем № ******** от 16.09.2024 г.; 100,30 евро (равняващи се на 196,17 лв.) по Договор за паричен заем № ******** от 25.11.2024 г. и 4,19 евро (равняващи се на 8,20 лв.) по Договор за паричен заем № ******* от 09.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба на 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. на М. Б. Н., сума в общ размер на 149.40 евро от които: 22,50 евро (равняващи се на 44,00лв.) по Договор за паричен заем № ******* от 05.07.2024 г.; 22,50 евро (равняващи се на 44,00лв.) по Договор за паричен заем № ******** от 16.09.2024 г.; 100,30 евро 2

(равняващи се на 196,17 лв.) по Договор за паричен заем № ******** от 25.11.2024 г. и 4,19 евро (равняващи се на 8,20 лв.) по Договор за паричен заем № ******* от 09.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба на 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции, като моли същите да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Изразява становище, че договорите са валидни, сключени при спазване на закона и свободата на договаряне, клаузата за неустойка е законосъобразна, ГПР е правилно изчислен. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като заявява, че ГПР е изрично посочен както в договора, така и в предоставения Стандартен европейски формуляр, и че е изчислен съобразно законовата формула. Поддържа се, че договорите съдържат всички изискуеми реквизити и отговарят на законовите изисквания.

Конкретно твърди, че по всеки от договорите параметрите на кредита са били ясно и изрично посочени в самия договор, заемателят е бил надлежно запознат с погасителния план, Общите условия и всички приложения, като е подписал всяка страница от тях.

Поддържа, че кредитополучателят е участвал лично в сключването на договорите, формирал е свободно волята си, получил е заемните суми и впоследствие е извършвал плащания по тях, което потвърждава съществуването и действителността на облигационните правоотношения.

Относно възраженията за нищожност поради неправилно определен ГПР се поддържа, че във всеки договор е посочен конкретен размер на годишния процент на разходите, съобразен с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и в рамките на законово допустимия максимум. Ответникът се позовава на нормативната уредба на законната лихва и изрично сочи, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходи, дължими при неизпълнение, каквато е неустойката. Поради това счита, че невключването на неустойката в ГПР е законосъобразно и съответства на законовата формула за изчисление.

По отношение на клаузата за неустойка се твърди, че тя е индивидуално уговорена, ясна и разбираема, и не представлява неравноправна клауза. Поддържа се, че заемателят е имал реална възможност да предостави обезпечение и да избегне начисляването , както и че размерът е предварително фиксиран и конкретно определен. Според ответника неустойката има обезпечителна и санкционна функция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и не представлява лихва или прикрито оскъпяване на кредита.

Изтъква съображения за различие между неустойка и законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, като се изтъква, че това са различни по правна природа вземания и кумулирането им не нарушава принципа non bis in idem. Позовава се и на тълкувателната практика на ВКС относно критериите за нищожност и прекомерност на неустойката, като се поддържа, че в случая не е налице противоречие с добрите нрави, а евентуалната прекомерност би могла единствено да обоснове намаляване по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, но не и нищожност.

Допълнително се изтъква, че заемателят е разполагал с право на отказ в 14-дневен срок по чл. 29, ал. 1 ЗПК, от което не се е възползвал, а напротив – продължил е да ползва заемните средства и да извършва плащания.

Представени са подробни извлечения от счетоводната система на дружеството за извършените плащания по всеки договор, както и данни за отписване на остатъчно задължение по последния договор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 23 ЗПК.

В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са 3 набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Не се спори, а от представените удостоверение за наследници и договори за кредит се установява, сключването на Договор за паричен заем № ********/**.**.**** г., Договор за паричен заем № *******/**.**.**** г., Договор за паричен заем № ********/**.**.**** г. и До-говор за паричен заем № *******/**.**.**** г. между Б. Н. Б. и ответника „Креди Йес“ ООД със съдържание на договорите, описано в исковата молба, както и че Б. Ни-колов Б. е починал на **.**.***** г., като негови наследници по закон са ищците А. Д. Б. и М. Б. Н. при равни квоти по ½ ид.ч. Сочените обстоятелства се отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен доклад по делото.