Решение № 2843 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330102803 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Леш“ ЕООД против „Алба 77“ ЕООД се твърди, че между страните на 28.06.2024г. бил сключен договор за наем на части с обща площ от 2000 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, находящи се в *** с вход откъм ***, със срок на договора 5 години, при наемна цена от 2000 лв. на месец, платима до 10-то число на текущ месец. Дружеството се задължило да заплаща и консумативни разходи.

Още първата наемна цена за август 2024г. не била платена. За октомври, ноември и декември наемите не били платени. Макар и във водена между страните кореспонденция да било посочено, че дължимите суми ще бъдат платени, това не било направено. Общо дължимите суми са посочените 4 месеца били 8 000 лв., като при сключване на договора ответникът предоставил депозит от 2000 лв. С исковата молба ищецът твърди, че прави прихващане между двете насрещни изискуеми и ликвидни вземания за връщане на сумата от 2000 лв. депозит и наемната вноска за август 2024г., поради което претендира общо сумата от 6000 лв. за месеците октомври, ноември и декември 2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Договорът бил сключен с уговорката, че за да бъдат ползвани имотите за автосалон, наемодателят следва да ремонтира тоалетната – баня, стаята – офис, оградата и настилките на имотите, както и да се направят два отделни вход-изхода за същите. Възразява се 1 ответникът да дължи наем за август 2024г. Вкл. и до месец декември 2024г. ответникът не могъл да ползва имотите по предназначение, тъй като те били обективно неизползваеми – нямало баня и тоалетна, подавали се ел.кабели по площадките, не била поставена стабилна ограда. През септември дружеството платило наема, но единствено по искане на ищеца под предлог за необходимост от парични средства. Счита, че са налице предпоставките на чл.81, ал.1 ЗЗД, тъй като невъзможността за изпълнението – плащане на претендирани наемни вноски, се дължало на причина, която не можела да се вмени във вина на дружеството.

Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 28.06.2024г., по силата на който „Леш“ ЕООД, в качеството си на наемодател е предоставило на наемателя „Алба 77“ ЕООД за временно и възмездно ползване идеални части от недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ от 2000 кв.м., находящи се в *** с вход откъм ***.

Представена е фактура № 0000000096 от 04.08.2024г. с доставчик ищцовото дружество и получател – ответното дружество на стойност 2000 лв. с отразено основание – наем по договор за месец август 2024г. Представени са още и фактура № 0000000106 от 08.10.2024г. за наем за месец октомври 2024г., фактура № 0000000113 от 05.11.2024г. за наем за месец ноември 2024г., фактура № 0000000120 от 02.12.2024г. за наем за месец декември 2024г., всяка от които на стойност 2000 лв.

Представена е и кореспонденция по ел.път между двете дружества от дата 02.12.2024г., с прикачени файлове цитираните 3 броя фактури за месеците октомври, ноември и декември.

Представено е нареждане за кредитен превод от дата 17.07.2024г. за сумата от 2000 лв., платена от ответника на ищеца с отразено основание – депозит, както и нареждане за кредитен превод от дата 26.09.2024г. с отразено основание – фактура 103 от 09.09.2024г. – наем за септември.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.*** и ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните, в качеството им съответно на наемодател и наемател е сключен договор за наем на недвижим имот от 28.06.2024г., по силата на който „Леш“ ЕООД е предоставило на „Алба 77“ ЕООД за временно и възмездно ползване идеални части от недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ от 2000 кв.м., находящи се в *** с вход откъм ***. Според чл.1, ал.2 от договора, същият се сключва за срок от 5 години, считано от 01.08.2024г., при месечен наем в размер на 2000 лв.

Ищецът претендира общо сумата от 6000 лв. неплатени наемни вноски за месеците октомври, ноември и декември 2024г., а според ответната страна договорът бил сключен с уговорката, че за да бъдат ползвани имотите за автосалон, наемодателят следва да ремонтира 2 тоалетната – баня, стаята – офис, оградата и настилките на имотите, както и да се направят два отделни вход-изхода за същите.

Съгласно чл.3, ал.2 от наемния договор, предаването се извършва след изготвяне на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който се отразява състоянието на имота към датата на предаване на имота на наемателя. Предаването на имота обратно при прекратяване на договора се извършва въз основата на същия опис. Такъв приемопредавателен протокол не е представен по делото, но според настоящия съдебен състав установява се реалното предаване на имота, описан в чл.1 от наемния договор, от наемодателя на наемателя. Съдебната практика приема, че договорът за наем е неформален и консенсуален договор, и за валидното възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните, да бъде постигнато съгласие за отдаваната под наем вещ, и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното му ползване, и при постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен, независимо от това дали вещта, предмет на същия, реално е била предадена на наемателя. Предаването на вещта е от значение за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. В настоящия случай, независимо че по делото не е представен приемо-предавателен протокол, фактът на предаване на обекта е установен.

Фактическото ползване (настаняване, плащане на битови сметки, кореспонденция) може да послужи като доказателство, че имотът е бил предаден в срок и в нормално състояние. В случая според показанията на св.***, които съдът възприема като обективно дадени, свидетелят е предал ключовете за имота на лице, посочено от законния представител на ответната страна като човек, който ще ръководи дейността и ще продава изпратените от Италия автомобили. Свидетелят разясни, че в обекта са идвали няколко микробуси, камиони, коли, както и че е получил ключовете обратно към дата 15 януари 2025г. от лицето, на което ги е дал. Освен това по делото не се спори, установява се и от ангажираните писмени доказателства, че от страна на наемателя е платен депозит по сключения договор за наем на 17.07.2024г., както и че е заплатена една наемна вноска – на дата 26.09.2024г. Представена е и имейл кореспонденция между двете дружества от дата 02.12.2024г., която не е оспорена от ответната страна, според която и след покана за плащане на дължимите наемни вноски за месеците октомври, ноември и декември 2024г., управителят на ответната страна е върнала отговор, че съжалява за закъснението и ще извърши плащания. Плащането на наемната вноска към 26.09.2024г. и кореспонденцията между страните от декември 2024г. са осъществени на практика няколко месеца след сключване на договора. Не се установява да са направени каквито и да било възражения за състоянието на имота, така както се сочи в отговора на исковата молба. Поради това съдът приема, че заплащането на наема и обещанието, че ще бъдат преведени дължими към ответника суми, представляват извънсъдебно признание от ответната страна за тяхната дължимост. Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът да го твърди, а доказването на обратното тежи върху ответника. По делото не са ангажирани от ответната страна 3 доказателства за плащане на дължимите към наемодателя суми за наемни вноски за посочените три месеца, поради което и при разпределената доказателствена тежест, според която ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си, съдът намира, че следва да се приеме, че няма ангажирани доказателства за плащане на наемната цена по договора за месеците октомври, ноември и декември 2024г. Предявените искове следва да бъдат уважени, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2025г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 787.39 евро, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Алба 77“ ЕООД, ЕИК 202412912, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.6 да заплати на „Леш“ ЕООД, ЕИК 201776329, със седалище и адрес на управление с.Марково, ул. „Иван Вазов“ № 13 сумата в общ размер от 3067.75 евро /6 000 лева/ главница, представляваща неплатени наемни вноски за месец октомври, ноември и декември 2024г. – по 2 000 лв. за всеки от месеците по договор за наем на недвижим имот от 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Алба 77“ ЕООД, ЕИК 202412912, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36, ет.4, ап.6 да заплати на „Леш“ ЕООД, ЕИК 201776329, със седалище и адрес на управление с.Марково, ул. „Иван Вазов“ № 13 сумата от 787.39 евро направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4