Решение № 222 от 28.06.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. С., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100053 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от ищцата Р. Р. Б., ЕГН**********, с адрес с.В., Община С., срещу ответника „Н.“ ООД, с правното основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит №***, сключен между Р. Р. Б., ЕГН **********, и „Н.“ ООД, ЕИК ***, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение са нищожни, поради заобикаляне на закона и поради противоречието й с добрите нрави.

Твърди, че на 20.09.2023 г. между Р. Р. Б., ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“, и ответника „Н.“ ООД, ЕИК ***, в качеството на „Кредитор", е сключен Договор за потребителски кредит №***, в който е уговорена клауза, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е неравноправна и съответно нищожна.

Договорът за заем е сключен при следните условия: - 1,000.00 лева главница: 41.05% лихвен процент: - 49.72% годишен процент на разходите; - 12 месечен срок за погасяване; - 1,236.00 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; - Обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 4 (3) от Договора за заем и т. 3.2.1. от Общите условия ищцата е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, а именно:

Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; - Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; - Двама поръчители.

1

За видовете „обезпечения" има и съответните изисквания:

- Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът /банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Н." ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а" и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. -Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 /тридесет/ дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2,1 поръчителите следва да се явят лично в офис на Дружеството и да предоставят информация за себе си - лични данни и данни, касаещ и тяхната кредитоспособност.

Въпреки тези на практика невъзможни изисквания, кредиторът си е запазил правото при абсолютно точното им изпълнение отново да не приеме обезпечението и да наложи санкция за това. В чл. 3.3. от ОУ и по-конкретно в чл. 6 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1080.00 лева.

В процесния случай ищцата не е представила подобно обезпечение и въпросната неустойка следва да е начислена към общото задължение по съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за заем. В действителност общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1236.00 лева, а значително по-голяма - в размер на 2,316.00 лева.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем, клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното: Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е изначално уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение за осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в еднодневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под ф о р м ата на неустойка.

Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл въпросния кредитор... Очевидно е, че 2 неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Нещо повече, от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл.

143, т. 3 от ЗЗП.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения еднодневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, 3 освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал 4 възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при обши условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.

1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл.

3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общ ата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договорите считам, че може да се направи обоснован извод, че договорите са бланкови и изготвени при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе. Считам, че посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

В съдебно заседание за ищцата не се явява представител.

За ответното дружество не се явява процесуален представител.

С отговора ответната страна признава сключването на договора за кредит, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1000 лева Оспорва се , че неустоечната клауза противореи на закона. Ответникът не е включил при изчисляване на ГПР разход за неустойка, предвид разпоредбата на чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК. Освен това, неустойката не е претендирана от ответното дружество. Ищцата ес е възползвала от промоционалните условия на дружеството и в 30-дневен срок е разполагала с правото да погаси кредита чистата му стойност, без да дължи други вземания.

От „Н.“ ООД е предявена насрещна претенция срещу Р. Р. Б. с правното основание на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД ичл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1000,00 лева – непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от връчване на насрещния иск- - 23.04.2024г.