Решение № 7366 от 04.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14479/2024
- Вид
- Решение № 7366
- Подписан
- 04.12.2025
- Състав
- Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 7366 гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100514479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3056/20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 67647/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав, съдът е отхвърлил предявените от П. С. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 53 ЗЗД за осъждане на „Глобал Филмс“ ООД, ЕИК 130921634, и Б. Х. В., ЕГН **********, да заплатят солидарно на П. С. В., ЕГН **********, сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от репортаж в телевизионно предаване „Господари на ефира“, излъчен на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г., в който репортаж П. В. заявил, че ищецът тормозел Н.Л.Г., като я преследвал и пишел „перверзни“ коментари за нея в социалните врежи, както и обидил ищеца, като го нарекъл „психопат“ и „мискинин“.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил П. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Глобал Филмс“ ООД, ЕИК 130921634, сумата от 1300 лева, представляващи разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил П. С. В. да заплати на Б. Х. В., ЕГН **********, сумата от 900 лева, представляващи разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца П.
С. В.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че делото е заведено срещу „Глобал Филмс“ ООД, но в наказателно производство през 2018 г. тъжбата е била насочена срещу продуцента на предаването „Господари на ефира“. Поддържа се, че въззивният съд следва да отстрани тази неяснота и да връчи жалбата на „Глобал Груп“ ООД. Поддържа се, че от ищеца са написани добри коментари по отношение на Н.Г., имало е и критични такива, но те са били сдържани и 1 без обиди. Поддържа се, че не са отправяни заплахи към Н.Г. или нейни близки.
Твърди се, че жалбата на Н.Г. срещу ищеца е била отхвърлена. Поддържа се, че ищецът е бил повторно призован в СДВР по телефон, като при излизането от районното управление е бил тормозен и преследван от Б. В.. Твърди се, че това второ посещение при полицейските органи е било с цел да се изготви позорящ репортаж в „Господари на ефира“. Поддържа се, че в репортаж, излъчен в две части – на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г., Б. В. нарекъл ищеца „психопат“, „мискинин“, както и заявил, че ищецът не спирал да тормози Н.Г. и нейни близки от 4 години, като заплашвал Н.Г. и пишел вулгарни коментари. Твърди се, че репортажът е бил публикуван в „Ютюб“, „Фейсбук“ и на сайта на „Господари на ефира“ с надписи като „интернет психопат упражнява системен тормоз над родна певица“ и „изродът я заплашвал с насилие“. Твърди се, че разговорът с ищеца е продължил около час, като почти всичко е било изрязано и са останали около 4 минути. Твърди се, че отговорите на ищеца липсват, като са останали само обидни изрази, за които не се знае от кого са писани, до кого и кога. Твърди се, че излъченият репортаж е станал причина за обиди към ищеца, както и за заплахи с физическа саморазправа. Твърди се, че това е причинило стрес на ищеца и на близките му. Поддържа се, че ищецът действително е имал профил с името „Е.М.“. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Глобал Филмс“ ООД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие с установената фактическа обстановка по делото. Твърди се, че СРС правилно е съобразил, че по делото липсват доказателства за това „Глобал Филмс“ ООД да е излъчвало предаването „Господари на ефира“. Поддържа се, че „Глобал Филмс“ ООД и „Глобал Фрейм“ ООД са различни юридически лица и продуцират различни продукции. Поддържа се, че двете дружества не са продуцирали съвместни продукции. Сочи се, че липсват пречки за това да се установи продецунтът на предаването „Господари на ефира“, тъй като той се посочва в началото и края на всеки епизод. Твърди се, че „Глобал Филмс“ ООД никога не е продуцирало предаването „Господари на ефира“ и не се намира в трудово правоотношение с лицето Б. В.. Поддържа се, че грешката в субекта е неотстраним порок. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил отговор и от ответника Б. Х. В., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че обективният анализ на събраните доказателства води до извода, че първоинстанционното решение е правилно.
Поддържа се, че СРС правилно е определил правната квалификация на исковете и коректно е разпределил доказателствената тежест. Поддържа се, че в случая не са доказани пълно и главно предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците. Твърди се, че не са направени своевременно доказателствени искания за установяване на съдържанието на излъчения репортаж. Сочи се, че заявеното едва в последното заседание пред СРС искане за приобщаване на флаш памет с неизвестно съдържание е било преклудирано и негодно да установи твърденията по делото.
Поддържа се, че ищецът не отрича верността на информацията, изнесена в репортажите, а от показанията на свид. Г.ева се установява осъществявания върху нея и близките й дългогодишен психически тормоз. Поддържа се, че от страна на ищеца не е проведено доказване за произтеклите у ищеца вреди в причинна връзка с излъчения репортаж. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата 2 е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:
На 12.12.2022 г. П. С. В. е предявил субективно съединени искове срещу „Глобал Филмс“ ООД и Б. Х. В. за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се поддържа, че на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г. ответниците са излъчили в предаването „Господари на ефира“ репортаж с ищеца П. С. В., заснет в гр. София, пред сградата на СДВР на ул. „Антим I“ № 5.
Поддържа се, че в репортажа ответникът Б. Х. В. изнесъл невярна и позоряща информация, като заявил, че П. В. тормози Н.Л.Г., пише перверзни коментари по неин адрес, искал да я убие и изнасили. В исковата молба се твърди също, че вторият ответник Б. В. обидил ищеца П. В., като го наричал „психопат“ и „старозагорски мискинин“. Поддържа се, че в резултат от излъчените материали в „Господари на ефира“ фенове на Н.Г. започнали да се заканват на П. В., че „ще го бият“ и „ще го накажат“. Поддържа се, че това се отразило негативно на ищеца П. В., който се чувствал застрашен, затворил се и не искал да излиза. Твърди се, че след репортажите никой не искал да наеме ищеца П. В. на работа.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Глобал Филмс“ ООД е заявило, че не е било продуцент на предаването „Господари на ефира“ и няма отношения с лицето Б. Х. В..
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б. Х. В. е посочил, че не са представени доказателства, от които да се установява, че е извършил противоправни действия или бездействия.
С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че за него е изложена позоряща информация в предаването „Господари на ефира“, както и че именно ответниците са отговорни за създаването или излъчването на предаването. В тежест на ответниците е възложено да докажат, че изнесената информация е от обществен интерес или че е имало данни за евентуалната вярност на информацията. С определението е указано на страните, че най-късно до първото съдебно заседание по делото могат да ангажират доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест, тъй като в противен случай се губи тази възможност.
По делото е разпитана свид. Н.Г., която посочва, че през 2017 г. се е обърнала към „Господари на ефира“, защото от 2013 г. я тормозели. Получавала различни коментари под публикациите си във „Фейсбук“, като се отличавал профил с името „Е.М.“. Свидетелката посочва, че имало публикации с обиди като „кифла“, „не ставаш за нищо“ и др. Твърди, че след края на формата „Х фактор“ профилът „Е.М.“ продължил да публикува коментари, в които я наричал вече „любима“. Свидетелката посочва, че през 2017 г. разбрала кой стои зад профила на „Е.М.“. Посочва, че не само тя е получавала съобщения от този профил, а и нейните родители, приятели, шефове.
Свидетелката посочва, че лицето „Е.М.“ пишело на познатите й, че е „ужасен човек“ и 3 че не трябва да работят с нея. Свидетелката твърди, че във Второ РУ на СДВР я посъветвали „да си пише“ с лицето зад профила „Е.М.“, за да вземе телефонния му номер. Свидетелката поддържа, че след кореспонденция около месец получила телефонния номер на лицето зад профила „Е.М.“ и го предала на полицията. Било установено, че лицето е П. В. от Стара Загора, който бил викан няколко пъти на разпит в СДВР. Свидетелката твърди, че П. В. се подписал, че профилът „Е.М.“ е негов.
Посочва, че след този момент П. В. се озлобил, намерил адреса й и започнал да го разпространява в Интернет. Свидетелката посочва, че П. В. твърдял, че ще я остави, когато родителите й я оставят, както и че ще я залее с киселина. Свидетелката твърди, че тормозът продължил и след излъчването на репортажа. Свидетелката си спомня, че П. В. говорел в репортажа за групата Deep Zone Project („Дийп Зоун Проджект“), като отричал да й е изпращал съобщения. Свидетелката твърди, че в репортажа разказала за тормоза спрямо нея, като не си спомня друго за съдържанието му. Посочва, че репортажът бил изготвен поради това, че не получила достатъчно помощ от полицията. Твърди, че репортерът казал „крадецът вика: „дръжте крадеца“, но не си спомня П. В. да е бил наричан по определен начин.
По делото е разпитана и свид. Н..Ж, която живее с ищеца П. С. В. на съпружески начала. Свид. Ж. е посочила, че в предаването „Господари на ефира“ е излъчен репортаж във връзка с ищеца и певицата Н.. Репортер бил Б. В.. Свидетелката гледала интервюто при излъчването му. Това интервю се отразило зле на ищеца, който започнал да получава заплахи и му била отказана работа. Ищецът се затворил, започнал да пие антидепресанти. Свидетелката си спомня, че ищецът бил гонен по тротоара и му задавали въпроси защо тормози певицата. Свидетелката твърди, че й е известно съдържанието на съобщенията, които ищецът изпращал до певицата Н..
Твърди, че репортажът е бил публикуван във „Фейсбук“ групата за Стара Загора и отдолу имало много заплахи. Свидетелката не познава обаче никое от лицата, отправили заплахи. Твърди, че забранила на ищеца да излиза, както и да излиза с детето им, защото я било страх.
По делото са приобщени материалите по н.ч.х.д. № 2659/2019 г. по описа на СРС, 10 наказателен състав. Сред тях се откриват снимки от страницата на „Господари на ефира“ във „Фейсбук“. Не се установява кой е авторът на публикация от 14.12.2017 г., свързана с певицата Н. / л. 58 и л. 59 от н.ч.х.д. № 2659/2019 г. на СРС/.