Определение № 876 от 05.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 762/2024
- Вид
- Определение № 876
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 876 гр. София, 05.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500762 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „БДЖ –Товарни превози“ ЕООД срещу определение от 05.01.2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д. № 2284/20г., с което е отхвърлена молбата на дружеството по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Счита за неправилен извода на съда за отсъствието на предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Излага се, че до завеждане на исковата молба страните са били в преговори за постигане на споразумение по отношение на дължими суми, като от страна на жалбоподателя не е имало отричане на такива или избягване на заплащането им. В хода на процеса дружеството е продължило да плаща като е изплатило почти цялата претендирана сума. Затова е неправилен изводът на съда, че „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД е станало причина за завеждане на делото и не е признало задълженията си по фактурите. Счита, че ищецът недобросъвестно е предявил иск, както и неправилно е бил освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.84, т.1 от ГПК. Счита, че чл.78, ал.4 от ГПК не прави разлика на какво основание е прекратено делото извън постигане на спогодба. Поддържа изложеното в молбата по чл.248 от ГПК относно чл.78, ал.6 от ГПК.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение или да намали размера на присъдената държавна такса и съдебни разноски.
1
ДП „ НКЖИ“ е депозирал в срок писмен отговор по частната жалба.
Счита я за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
За да отхвърли молбата на „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД по чл.248, ал.1 от ГПК СГС е приел, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК по отношение на дружеството. Посочил е, че на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължи заплащане на държавна такса по сметка на съда.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските. В първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, такъв не е необходим.
В случая е осъществена първата хипотеза, тъй като съдът се е произнесъл по разноските. Видно от делото е, че жалбоподателят е представил списък за разноските, поради което е могъл да иска изменение на решението в частта за разноските. Искането е било допустимо.
Въпросът, по който въззивният съд следва да се произнесе е дали са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК по отношение на въззивното дружество и в какъв размер следва да заплати държавна такса по сметка на съда, когато ищецът е освободен от заплащането й.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда възможност на ищеца да бъдат възложени разноските по делото, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признал иска. Видно от отговора на исковата молба, депозиран от „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД е, че дружеството е не е признало исковете, а е заявило, че е извършил плащания по посочените в ищеца фактури, а за вземанията по други, че не е настъпило 2 основанието за плащането им. В хода на процеса то е продължило да плаща, поради което ищецът е направил искания за частично прекратяване на производството. За да се приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК трябва да са се осъществили две кумулативни изисквания: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Видно от първоинстанционното дело е, че и двете не са налице. Поради което жалбоподателят дължи такси и разноски по правилата на чл.78 от ГПК.
Разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК предвижда, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски по производството, осъденото лице дължи да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. Т.е. онези такси, които се дължат по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, а именно според уважената и отхвърлената част на иска. В случая „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД дължи държавна такса по сметка на съда, на която ищецът би имал право според уважената част от иска да му бъде присъдена като разноски, ако не беше освободен от заплащането й. Ответникът не дължи цялата държавна такса, от което ищецът е бил освободен, а само за уважената част от исковете. Поради това жалбоподателят следва да плати такава по сметка на СГС в размер на 68 021, 59лв.
Порази изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена молбата „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД и се измени решението на СГС в частта за разноските като същото се отмени за сумата над 68 021, 59лв. присъдена държавна такса в полза на съда.
По отношение на разноските, които се дължат на ищеца за разглеждане на делото пред СГС.
Присъдените му такива с първоинстанционното решение са според правилото на чл.78, ал.1 от ГПК и в тази част жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение от 05.01.2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д. № 2284/20г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта, в която е отхвърлена молбата на
„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за изменение на решението на СГС по отношение на присъдената с него държавната такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260395/17.11.2023г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д. № 2284/20г. в частта му за разноските в следния смисъл:
ОТМЕНЯ решението в частта, в която „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса над сумата от 68 021, 59лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4