Решение № 50 от 19.03.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450100605 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба с вх. № 2343/08.05.2025г, депозирана от Т. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. Д. В. М., с искане съдът да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП,

Със същата молба е направено искане съдът да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 06.09.2023г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Ответниците оспорват предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК от ответника „Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 211 ГПК в условията на евентуалност е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД за осъждане на Т. С. Р., ЕГН **********, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1390,00лева, представляваща непогасената главница по Договор за кредит № 2833098 / 06.09.2023г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендира и разноски.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД.

В първоначалната исковата молба се твърди, че Ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. сключен с "КРЕДИСИМО" ЕАД, съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 5000 лева, при срок на кредита от 24 1 месеца.

Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. ищецът е следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

На 06.09.2023г. ищецът сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 4350.44 лева..

Счита, че Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, която разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, в договора за кредит неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Според ищеца Договора за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В § 1. Точка 1 от ЗПК е дефинирано "Общ разход по кредита за потребителя". С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД .

В случая и разпоредбата на чл.22 ЗПК е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2833098 / 06.09.2023г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията за това са следните:

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора 2

- чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .

На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 06.09.2023г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.

19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит.

Отделно от това, сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 06.09.2023г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.

Ответникът "Кредисимо" АД с депозирания отговор не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №2833098/06.09.2023г. По силата на процесния Договор "Кредисимо" АД е отпуснал кредит на ищеца а размер на 5000лв, Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при приложим ГЛП в размер на 19,73% и ГПР в размер та 21,82 %, като общият размер на всички плащания е 6121,16лв.„

Оспорва изложените в ИМ доводи, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума (т,9), като и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени 3 в Общите условия. По- конкретно допусканията са подробно описани в т,11 от Раздел VII, КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ, ГОДИШЕН процент на разходите на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗКП.

Счита, че възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на 3ПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. „Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

По отношение на твърдението за свързаност на двете дружества ответници в настоящото производство счита, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.