Определение № 3160 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502798 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от ЕАД „Д.

М.“, представлявано от адв. Д. М., срещу определение №10680/30.08.2024 г., постановено по гр.д. №8653/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVII гр. с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №2908/27.06.2024 г. в частта му относно разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че присъдения размер редуцира чувствително минималния праг, даден с НМРАВ за искове до 1000 лв., който е в размер на 400 лв. без ДДС.

Счита, че определения размер не е справедлив, като се съпоставя с възнаграждение на вещо лице от ССЕ. Иска се отмяна на атакуваното определение, като се измени решението съобразно претенцията им.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

1

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №2908/27.06.2024 г., постановено по гражданско дело №8653/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, са уважени предявените от Д. И. Д. искове – два по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузи от ДПК, и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за осъждане на „Вива кредит“ АД за заплащане на 308.84 лв., платени по недействителен договор, като дружеството е осъдено да заплати на Д. сумата от 350 лв. разноски, а на ЕАД Д. М. – 360 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. В решението са изложени подробни съображения, свързани с приложимостта на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16, отчетена е сложността на делото, като е определено възнаграждение в посочения размер с ДДС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от ЕАД „Д.

М.“ за изменението му в частта за разноските, иска се същото да се завиши на 1440 лв. с ДДС, като се позовава на чл.2, ал.5 НМРАВ.

Становище от насрещната страна не е постъпило.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в мотивите на посоченото решение съдът е аргументирал извода си за определяне на посочения размер на възнаграждение, дължимо на ЕАД, като е приел, че съгласно посоченото решение на СЕС, НВРАВ не е задължителна за него. Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в заявения смисъл се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение, като напълно споделя изложените съображения.

На страната е предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, в конкретния случай се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. Исковата молба е изготвена и депозирана от друг пълномощник. По делото са насрочени и проведени две 2 съдебни заседания, в които жалбоподателят не се е явил, а е депозирал молби делото да се гледа в негово отсъствие. Второто е насрочено поради пропуск на съда да се произнесе по искане за изменение на иска.

Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС е напълно адекватно на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност, напълно възмездява труда на адвоката, като се възприемат и съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10680/30.08.2024 г., постановено по гражданско дело №8653/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVII граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3