Определение № 330 от 02.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 02.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900192 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по претенция на кредитор за обявяване на относителна недействителност на възмездно разпореждане, договорено при общо знание на длъжника и лицето, с което той е договарял за увреждане на кредитора, на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД.

Между страните са разменени книжата по делото:

Исковата молба вх. № 5704/25.03.2021, предявена от името на П.

И. Б. АД, ЕИК 831094393, гр. София, чрез юрк. К. и Д., е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В срока за допълване на иска, с вх.№ 20158/08.10.2021 пълномощник на ищеца е оспорил възраженията и искания на ответник. В хода на размяна на книжа към ищеца се е присъединил встъпил като помагач цесионер БГ ЛЕНД КО АД ЕИК 205650534, чрез адв, К., който също е заявил становище вх.№20822/18.10.2021 срещу отговорите в срока за допълнителна искова молба е и направил допълнителни доказателствени искания.

Исковата и допълнителната молби на ищеца, както и молбата на помагача му са връчени на насрещните страни.

Ответникът ДЕВНЯ ТРЕЙД ЕООД ЕИК103290570, гр. Варна, чрез управител В.К. е упражнил само първоначално право на отговор с вх.№ 16854/25.08.2021, като е признал иска. Срокът за допълнителен отговор на тази страна е изтекъл на 24.01.2022г.

В срок са депозирани отговори вх.№ 13307/06.07.2021, вх.№ 24675/30.11.2021 и вх.№ 24691/30.11.2021 от ответник КАТЛИ-2 ЕООД , ЕИК 204938487, гр. Варна, представлявано от управител Х.П.С., чрез адв. А (ВАК), като са оспорени както правото на иск на ищеца, така и интереса на встъпващия помагач и основателността на претенцията. Само този ответник е посочил доказателства.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. На страните е указан и реда за електронна кореспонденция със съда, 1 като на пълномощници на ищеца и втория ответник е предоставен достъп до електронното дело в ЕПЕП.

По предварителните въпроси:

Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). Легитимиращото ищеца вземане произтича от кредитиране на търговец и атакуваната разпоредителна сделка е договорена между търговци, което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) квалифицира спорното право като произтичащо от търговска сделка.

Възражение срещу характера на спора не е предявено от ответниците(в срока за отговор).

Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК, съответно на цена на иска, надхвърляща 25 000лв.

Държавната такса е авансово внесена. Местната компетентност не е оспорена.

Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена (л. 109, 116, 174 и 195). Овластяването на пълномощниците е извършено от законни представители на регистрирани в ТРРЮЛНЦ търговци.

Исковата претенция е вписана с вх. рег. № 13335/21.05.2021г в СВ гр.

Варна.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за неизпълнено задължение на първия ответник, породено от ползване на кредит по договор за кредитна линия, предоставена от праводател на ищеца и установено в заповедно производство като изискуем негов дълг за главница, лихва за просрочие и разноски, чието принудително събиране се затруднява поради намаляването на известните активи на длъжника с извършена непарична вноска на недвижим имот по сделка договорена между ответниците. Съдът преценява, че тези твърдения очертават както активната легитимация на ищеца като увреден кредитор, така и обща пасивна легитимация на договарящите се ответници.

Встъпилият в процеса помагач на ищеца се позовава на придобиване на легитимиращото ищеца вземане с цесия в хода на делото. Като е съобразил, че липсва единодушно съгласие на двамата ответници за заместването на праводателя – цедент като главна страна в процеса, съдът е допуснал участие на правоприемника като подпомагаща страна. Интересът на това трето за първоначалното процесуално правоотношение лице е несъмнен, тъй като потвърдената от длъжника (дал изрично съгласие наред с признанието си на иска) цесия, легитимира като носител на обуславящото вземане новия кредитор, а като приобретател на дълга той става носител и конститутивното право за защитата му с Павловия иск като принадлежност към цедирания дълг(т.2 на ТРОСГТК № 2/2017 г. на ВКС). Първоначалният ищец обаче съхранява процесуално право на иск като субституент по чл. 226 ал. 1 ГПК и това налага на титуляра на правото да встъпи за да му помага да постигне решение в свой интерес. В тази връзка изложените от КАТЛИ-2 ЕООД в допълнителния отговор доводи за злоупотреба с права от страна на 2 цесионера, пряко или косвено чрез представителя му, договорил се с насрещната страна да увреди интереси на приобретател на имот, нямат никакво отношение към настоящия процес и процесуалната субституция.

Колкото и злонамерени да са били съгласуваните според втория ответник действия на цедента, първоначалния кредитор, длъжника и новото му управление, те не могат да изключат легитимация с Павлов иск, тъй като засягането на интересите на втория ответник поражда само регрес спрямо отчуждилия свой имот длъжник, както и обезщетение за евентуално умишлено причинени на иначе добросъвестен приобретател вреди, оказал се отстранен от имота поради формално предпочитане на интересите на злоупотребяващ нов кредитор. За отношенията между насрещните страни няма никакво значение дали цесията е била съобщена или не преди встъпването на помагача на страната на ищеца. Възражението на втория ответник срещу легитимацията на цесионера е изцяло безпредметно, тъй като самия длъжник (които по силата на чл. 99 ал.3 ЗЗД) като адресат на дължимо от цедент уведомление изрично е признал правата на цесионера, а договарящия с него приобретател на имота изобщо не е стана в материалното правоотношение, породило прехвърления дълг. В процеса правата на този ответник са изцяло съхранени със запазването на първоначалния ищец като страна в процеса и обвързването както на субституента, така и на частния правоприемник (който е да е той и каквито и отношения да има между него и праводателя) с установителната сила на решението.

По делото няма данни за висящност на спор относно удостовереното в заповед за изпълнение задължение, поради което липсва пречка за упражняване на правото на Павлов иск от взискателя, започнал принудителното изпълнение по две изпълнителни дела, за събиране на задължения по два договора.

Възражението на ответника КАТЛИ-2 ЕООД за наличие на висящ спор като пречка за упражняване на право на иск (заявено в становището по встъпването на цесионера, поддържано в допълнителен отговор) е неоснователно, тъй като е обосновано с процеса, воден от същия кредитор спрямо друг приобретател на друго имущество. Ответникът сочи, че ГД 926/2020г на ВОС има преюдициално значение, тъй като предмет на спора е относителната недействителност на разпореждането на друго солидарно задължено за същия дълг лице, като имотът, върху който кредиторът е упражнил права е на стойност достатъчна да покрие изцяло дължимите суми.

При служебната справка по електронното дело 20203100900926 в ЕИСС се установява, че действително същия ищец(банката, универсален правоприемник на правата по два договора за кредитна линия) е поискал обявяване на относителна недействителност и на друга разпоредителна сделка, която е била договорена от друг търговец, встъпил като солидарен длъжник в задължението на първия ответник. Това неприключило още дело има за предмет(подобно на настоящия процес) само наличието на конкретно потестативно право на увреден кредитор, което се поражда от конкретна сделка или действие на който и да е от лично задължените за дълга лица (т.1 от ТРОСГТК № 2/2017 на ВКС). Затова решенията по делата спрямо другите длъжници нямат никакво отношение към настоящия процес. Отхвърлянето на конститутивна претенция няма да формира сила на присъдено нещо по 3 отношение на някакъв общ факт, който да може да се противопостави на ищеца или помагача по настоящия процес. Уважаването на Павловия иск срещу един от солидарните длъжници също само по себе си не изключва интерес на същия кредитор за търси идентична по интензитет защита с такъв иск и по отношение на другите лица, отговорни за същия дълг. Тъй като всеки от солидарните длъжници принципно отговоря с цялото си имущество(вкл. с правата които е притежавал, но е отчуждил в ущърб на кредитора си), нито един от тях не разполага с възражение за поредност и не може да ограничава избора на кредитора дали да насочи избора си към конкретно лично имущество или към целия имуществен кръг от солидарни длъжници, поръчители и гаранти за чужд дълг. Дори следващите от подобно решение последици да са благоприятни за ответниците, те нямат преюдициално значение. По подробно изложените в мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК аргументи, само отричането на изпълняемо вземане със съдебно решение изключва интерес от Павлов иск (заместващ обезпечението за ефективното удовлетворяване на кредитора), защото във всички други хипотези, постановената относителна отмяна не зависи от наличието и размера на задължението и интереса на взискателя да подготвя и дори да започне паралелно да прилага множество способи върху конкретни вещи на длъжник, трето задължено за чужд дълг лице или обвързан правоприемник. Вярно е, че Павловият иск спрямо настоящите ответници може да бъде уважен преди да е приключил способът, подготвян спрямо имота на правоприемника на другия солидарен длъжник, но това няма да засегне интереса на възразяващия ответник, защото ако действително другият имот се окаже достатъчен за приключване на изпълнението в цялост, въпреки вече постановено конститутивно решение по настоящия спор, то ще бъде изчерпано и процесуалното право на принуда по изпълнителния лист и относителната недействителност ще отпадне, без някой друг да може да се позовава на влязлото в сила решение. Затова ответниците в настоящото производство не са застрашени и имат интерес да признаят претенцията, в случай че не желаят да понесат разноски, според тях излишно правени от ищеца(евентуално косвено от помагача му) за защита надхвърляща по обем нуждата по обезпечаване на изпълнение на солидарен дълг. В заключение липса каквато и да е нужда от преюдициално съобразяване на решение по висящ друг процес, за да е необходимо спирането на съдебното дирене по настоящото дело.

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания, допълнително уточнени в допълнителната молба по отговорите. Значителна част от представените писмени доказателства касаят факти извън предмета на делото, но доколкото имат легитимационно значение за право на иск на кредитора и за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмените доказателства. Копията не са заварени за вярност, но този недостатък може да бъде отстранен до приключване на съдебното дирене. Същото легитимационно значение имат и книжата, посочени от помагача и доколкото въз основа на тях съдът ще установява в мотивите си вътрешните отношения между титуляра на материалното право и 4 неговия субституент, те също следва да се допуснат като доказателства.

Ответникът е посочил писмени документи, съвпадащи по съдържание с представените от ищеца, поради което допълнителното им допускане не се налага.

Представените от ответника документи по твърденията, които остават извън предмета на спора (обезпечения, дадени от други лица и насочване на изпълнение към други имоти) не следва да се допускат.

С оглед на оспорване на един от елементите, квалифициращ потестативното право, предмет на иска, необходимо за решаването на делото е и поисканото заключение на счетоводен експерт, който да изследва динамиката на кредитните отношения към момента на сключване на процесната разпоредителна сделка. Такава задача са поставили ищеца и помагача му. Точният актуален размер на задълженията към настоящия момент обаче, по гореизложените съображения относно предмета на установяване, не следва да се възлага като задача на експерта. Дори и да се изясни какви суми е получавал кредитора като плащания след стабилизиране на изпълнително основание такова заключение не би било необходимо за този правен спор и съответно задачите, поискани от втория ответник не следва да се допускат.