Определение № 247 от 11.08.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Варна , 10.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Йовчев

Мария Кр. Маринова

Мария Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно частно търговско дело № 20213001000449 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Национална агенция по приходите, чрез Венцислава Петкова – директор на дирекция „Държавни вземания“ срещу разпореждане №126/29.06.2021г. по т.д.№23/2021г. на ОС – Разград, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. С разпореждане №109/09.06.2021г. съдът е предоставил срок на ищеца за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, а именно да представи доказателства за внесени 535,48лв. – възнаграждение за особен представител на ответното дружество. Твърди се, че искането на съда е неправилно и не е основание за оставяне на исковата молба без движение, респ. за прекратяване на производството по делото.

С решение №212/07.07.2016г. по т.д.№25/2015г. на ОС – Разград, на основание чл.710 от ТЗ е обявена несъстоятелността на „Ситигаз“ АД, дейността на предприятието е прекратена, прекратени са правомощията на органите му и същите са лишени от правото на управляват и да се разпореждат с имущество в масата на несъстоятелността. Независимо от горното дружеството е запазило органното си представителство при упражняване на процесуалните си права в хода на производството по несъстоятелност, съгласно чл.635, ал.3 от ТЗ. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика. Предвид изложеното, невнасянето на депозит за особен представител не е предпоставка за прекратяване на производството по делото.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Препис от жалбата не е връчен на насрещните страни, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №23/2021г. на ОС - Разград, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС – Разград е образувано по предявен иск от НАП срещу „Ситигаз“ АД /в н./, гр.Разград и Росица Станчева Томова, синдик на дружеството, за установяване съществуването и дължимостта на предявените от НАП в производството по несъстоятелност на „Ситигаз“ АД /в н./ публични държавни вземания в общ размер на 4 364,66лв., от които 4 233,34лв. - вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, и 131,32лв. – лихви, установени с влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №563082-1921-1/28.11.2019г., издаден от Столична Община, на основание чл.694 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че вземанията са предявени в производството по несъстоятелност с молба от 17.02.2020г., но са включени в Списък на неприетите вземания обявен в ТР под №20210302091049. В срока по чл.690 от ТЗ кредиторът е подал възражение срещу отказа за приемане на вземанията, което е оставено без уважение, а списъците на приетите и неприети вземания са одобрени с определение №260020/11.03.2021г. по т.д.

№25/2015г. на ОС – Разград, обявено в ТР под №20210312154454. Твърди се още, че макар и предявените вземания да са възникнали по-рано, установяването на техния размер е извършено с влезлия в сила акт, поради което подлежат на предявяване и приемане едва след влизането му в сила.

С разпореждане №65/31.03.2021г. съдът е пристъпил към размяна на книжата по делото.

С разпореждане №109/09.06.2021г. съдът е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за внесен по сметка на съда депозит в размер на 535,48лв. за възнаграждение за особен представител на ответника, като при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. В определението е посочено, че необходимостта от назначаване на особен представител на ответното дружество е породена от постановеното решение от 07.04.2016г. по реда на чл.710 от ТЗ, с което ответникът несъстоятелен длъжник е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и са прекратени правомощията на неговите органи. В хода на висящото производство същият не може да бъде представляван от синдика на дружеството.

С молба вх.№1961/25.06.2021г. ищецът е посочил, че не е налице необходимост от определяне на особен представител на дружеството ответник. Съобразно разпоредбата на чл.635, ал.3 от ТЗ дружеството следва да се представлява от органите си, които запазват 2 представителните си функции по отношение на процесуалните си права в производството по несъстоятелност. Направил е искане за отмяна на разпореждането и продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното разпореждане №126/29.06.2021г. съдът е констатирал липса на изпълнение на дадените указания за представяне на доказателства за заплатен депозит за назначаване на особен представител на ответника, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

От извършената справка по партидата на търговеца „Ситигаз“ АД /в н./, гр.Разград в ТР съдът констатира, че с решение №212/07.07.2016г. по т.д.№25/2015г. на ОС – Разград, постановено на основание чл. 710 от ТЗ, са прекратени правомощията на органите на несъстоятелния длъжник, като същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Съобразно трайно установената съдебна практика при десезирането на длъжника, неговите органи на управление, вписани към датата на постановяване на решението, продължават да съществуват, но в латентно състояние с ограничен обем правомощия, които най-общо се обединяват в две групи: 1. изрично предвидените от закона в производството по несъстоятелност и 2. тези, които не са изрично предоставени на синдика и осъществяването на които е съвместимо с целите на производството по несъстоятелност /чл.635, ал.3 от ТЗ/. Именно в последната група попада и процесуалното представителство и защита в производството по предявен иск с правно основание чл.694 от ТЗ. Дружеството ответник следва да се представлява от вписаните в ТР органи към датата на постановяване на решението по чл.710 от ТЗ. Необходимост от назначаване на особен представител би имало единствено в хипотеза, при която дружеството-длъжник няма орган, който да изявява неговата воля, което представлява пречка за извършване на съдопроизводствени действия по образуваното срещу него производство.

Предвид изложеното и доколкото не са били налице предпоставки за назначаване на особен представител на ответното дружество, дадените в този смисъл указания са неправилни и не биха могли да обосноват извод за наличие на предвидените предпоставки за прекратяване на производството по делото по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.

С оглед несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №126/29.06.2021г. по т.д.№23/2021г. на ОС – Разград, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ОС – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4