Решение № 726 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100600023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.11.2021г. по н.ч.х.д. № 6520/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, подсъдимата М. И. Д. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите от Е. Д. М. обвинения, а именно за това, че на 14.01.2019 г. в гр. София, с писмо с peг. № 510/11.01.2019 г., приложено по НЧХД 21576/2014 по описа на СРС, НО, 135 състав, е нанесла публично обида и я разпространила по друг начин - нещо унизително за честта и достойнството на Е. Д. М. в негово присъствие, а именно отказ от негова страна за поддържане на коса и бръснене, хигиена на цяло тяло, къпане престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2 вр чл. 146, ал. 1 от НК, както и за това , че на 14.01.2019 г. в гр. София, с писмо с peг. № 510/11.01.2019 г., приложено по НЧХД 21576/2014 по описа на СРС, НО, 135 състав, публично наклеветила и разпространила по друг начин, като разгласила позорно обстоятелство за Е. Д. М., а именно отказ от негова страна за поддържане на коса и бръснене, хигиена на цяло тяло, къпане - престъпление по чл.148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК Е. Д. М. ЕГН ********** е осъден да заплати на М. Б.

Д. с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение, както и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК Е. Д. М. ЕГН ********** е осъден да заплати разноски в размер на 123,00 /сто двадесет и три/ лева по сметка на СРС, както и 5,00 /пет/ лева за 1 служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК.

В постъпила въззивна жалба повереникът адв. Ю. изтъква доводи срещу законосъобразността на акта на СРС и предлага да се отмени, като се постанови, новаосъдителна присъда.

От подсъдимата, респ. защитника й адв. Г. Д. – АК Кюстендил отговор, възражения не са постъпили.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебните прения пред СГС частният тъжител М. лично и повереникът му адв. Ю. поддържат въззивната жалба и правят искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатите й обвинения .

Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява. Упълномощеният от нея защитник адв. Г. Д., редовно призован – не се явява, а в писмена молба заявява, че оспорва подадената жалба и моли същата да не се уважава, а присъдата да се остави в сила. Прави се искане за присъждане на разноски .

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Фактите установени и приети от първият съд се свеждат до несъмнено изведеното, че подсъдимата Д. е заемала длъжност началник – сектор „Арести“ към ОС „ИН“ – София, назначена със заповед от 12.12.2017г., изпълнявана и към 11.01.2019г.

По него време в СРС, пред 135 състав, се разглежда нчхд № 21576/2014г., в което една от страните е Е. М.. По делото е приложено писмо с изх. № 510/11.01.2019г., подписано от подсъдимата в длъжностното й качество, изготвено съвместно със св. С.С., служител в Ареста. В съдържанието на писмото е и „Във въпросната килия 13 на ет. 2, лицето Е. М. е настанен сам поради отказ на други задържани лица да съжителстват с него. Основната причина за това е липсата на каквато и да е лична хигиена от негова страна, доказателство за което е външният му вид за по – голяма чат от престоя му в ареста. Наблюдава се отказ от негова страна за поддържане на коса и бръснене, хигиена на цяло тяло , къпане и други процеси, свързани с личната му хигиена. Сходно е положението и на килията, която обитава и след всяко едно негово преместване се налага основно почистване на помещението.“ Упражнявайки правомощията си по закон, а именно да провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 313 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, съгл. чл. 314, ал.1 от НПК, включително и с оглед възможността да установява нови фактически положения съгл. чл. 316 НПК, настоящият въззивен състав, приема за установени и обстоятелства, относими към предмета на доказване по конкретното дело, 2 очертан от частната тъжба и във връзка с нормата на чл. 102 от НПК, визираща, че подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него ; характерът , размерът на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Така от писмените материали, а те са в кореспонденция с гласните източници се извежда, че ч.т. М. е настанен в ареста – на 06.12.2013г. и на 03.06.2014г. М. е преместен заедно с А.П. в друга килия, където са били заедно до 18.08.2014г. На 18.08.2014г. П. в собственоръчно написана молба заявил желание за преместване в друга килия. На 20.08.2014г. по разпореждане на мл. инсп. Св.С., П. е преместен в килия 5 ет.2 . На 27.03.2015г. по разпореждане на мл. инсп. Н., М. е преместен от етаж 1, килия 7, в килия 13, ет.2 и е настанен сам. Преместването е поради намален брой задържани лица.

По делото е приложена саморъчна молба на П. от 18.08.2014г., който е написал „моля да бъде преместен в друга килия, заради несходство със съкилийника ми Е. М..“ В Ареста на „Майор Векилски“, където е настанен тъжителят следвало да се осигурява достъп на задържаните под стража най – малко два пъти за къпане и бръснене в банята и бръснарницата на етажа. Всекидневно, при желание им се осигурявала топла вода за хигиенизиране на помещенията в които пребивават, личен тоалет и пране на дрехи и бельо, както и други нужди по тяхно искане .

По време на къпане и бръснене лицата не се наблюдават пряко. Присъствена книга – дневник за посещение на баня от задържаните лица не се води, както и не фигурира в задължителната документация, водена в арестите.

По време на престоя си в ареста до преместването му в СЦЗ на 05.06.2015г. Е. М. е посещавал банята по график и не е отказвал ползването на посоченото помещение. След постъпване в ареста М. спрял да се бръсне, да се подстригва и да си реже ноктите.

Съобразно практиката в Ареста, изготвянето на отговор на писмо се извършва като на писмото се слага резолюция от Началник сектора и се адресира до служител, който да извърши справката; последният изготвя съответната справка и я връща на началника, който да положи подпис.

Конкретното писмо, изпратено до 135 състав, е изготвено от св. Св. С., а след това е изпратено за редакция и подпис на подс. М. Д.. Няма данни между С. и Д. да е имало обсъждане и коментар на съдържанието на писмото.

Писмото е резултат от отправено запитване от Председателя на 135 състав, н.о. СРС и е приложено на л. 156 – 158 по дело нчхд № 21576/2014г.

Данните за постъпване на посоченото писмо в СРС се извличат от официално заварения препис на същото, изпратен от 135 състав на СРС до решаващия съд. Видно от отбелязванията върху него, писмото е постъпило в СРС на 15.01.2019г. и е получил входящ номер 1002622. Върху него се чете абревеатура, която съответства на пощенска такава PRS 179700A72CO/11.01.2019г. Върху писмото се чете разпореждане „КД“ /към дело/, без дата .

Събраните от първата съдебна инстанция гласни, писмени и веществени доказателствени източници служат и на въззивния съд за формиране на изводите.

В това отношение еднопосочни и безпротиворечиви са данните, събрани от всички разпитани свидетели и не е необходим анализа им, че частният тъжител е извеждан по график за къпане, ходил е до помещенията и не се е отказвал от ползването им.

Еднопосочно се установява и практиката за оставяне на топла вода пред килиите на арестантите, вкл. М., за да могат да я ползват за свои нужди .

Факта, че от момента на постъпване в ареста М. спрял да се бръсне, да се подстригва, да си реже нокти се извежда от показанията на св. Н.. В кореспонденция с тях са и тези на св. Б., на св. С. и на св. Л., в частта в която потвърждава, че частният тъжител 3

/ЧТ/ е имал дълга коса.

Данните за това, за това, че лице, задържано заедно с ЧТ в една килия е искало да се премести – се извеждат от писмените доказателства, сочещи съвместно пребиваване на П. и М. в една килия и от подадената на 18.08.2014г. от П. молба за преместване /заверен препис, приложен по делото/, както и от показанията св. С. Н. „имаше депозирана молба от лице, което искаше да се премести в друга килия – не помня какъв беше мотивът, мисля, че е неразбирателство“, така и от показанията на св. Св.С., който обаче конкретизира, че молбата е била именно от Ат.П..

Не се установява в периода на пребиваване на ЧТ в посочения арест да е имало контакт между него и подс. Д. в ареста, като по делото са налице единствено предположения, изказани от свидетеля Г.,че подс. Д. е присъствала на някои от делата на ЧТ в качеството си на юристконсулт в ОС „ИН“, каквато длъжност предходно е изпълнявала.

Данните за съставянето на писмо № 510/11.01.2019г. се основават на показанията на св. С. Н., а какъв е приложимия ред за отговор на писмо от ОС „ИН“ се извлича и от показанията на св. Кр.В..

Правни изводи

На първо място, въззивният съд следва да посочи, че твърденията на частния тъжител са, че и двете престъпления са извършени спрямо него на 14.01.2019г. с изготвеното от подсъдимата и изпратено до СРС писмо рег. № 510/11.01.2019г.

Видно в тъжбата вх. № 1026957/15.04.19г. е посочено : „Искам СРС да призове и осъди М. Д. за нанесена срещу мен обида и клевета на 14.01.2019г. с писмо № 510/11.01.2019г.“

Посоченото означава, че дата 14.01.2019г. се свързва от самия тъжител с времето на осъществяване на твърдените престъпления. А предвид това, че всяко поведение вкл. сочено за престъпно има свои времеви, пространствени и др. измерения, то датата, мястото на извършване им са обстоятелства, който подлежат на доказване, наред с всички други обективни и субективни елементи от състава на съответните престъпления.

В конкретният случай, настоящият въззивен състав не констатира доказателства, които да са в подкрепа на твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата, че на датата на 14.01.2019г. сам е възприел посочените в писмо изх. № 510/11.01.2019г. изявления /относно твърдението за обида/, респ. няма данни трети лица да са ги узнали / във връзка с твърдението за клевета/ .

Видно от щемпела на самото писмо № 510/11.01.2019г., то е получено в СРС с входящ номер 100262 на 15.01.2019г., която е различна от датата, сочена от ЧТ.

Отделно от това, по делото отсъстват данни писмото да е огласено по някакъв начин пред участниците в производството, доколкото разпореждането на съдията – докладчик е за прилагането му към делото /„КД“/ без посочена дата.

Наведените доводи от адв. Ю. пред въззивния съд, че „естествено“ писмото е докладвано, че е възприето освен от съдебния състав, секретаря, страните, а още от охраната и възможни други присъстващи в залата лица, почива на предположения - и относно докладването му, и относно възприемането му от изброените лица, като изключим съдията-докладчик, чието разпореждане онагледява запознаване. По – същественото обаче е, че времето на такива възможни действия е след 15.01.2019г., което не кореспондира с изложеното от ЧТ .