Решение № 435 от 20.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Бургас, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100501223 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Делото се разглежда за втори път от Бургаския окръжен съд, след отменително решение № 20/03.08.2022 год. по гр.д.№ 3854/2021 год. на ВКС, 1-во г.о., с което са дадени указания относно представителството на Българската държава в настоящото съдебно производство.

Постъпила е въззивна жалба от Българската държава, към момента надлежно представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието, изрично потвърдил процесуалните действия по делото извършени първоначално от ненадлежен представител, против решение № 260003/25.01.2021 год. по гр.д. №141/2020 год. по описа на Районен съдЦарево, с което е отхвърлен предявения от въззивника положителен установителен иск за собственост против Община Царево за приемане на установено по отношение на ответника, че Българската държава е собственик на следните недвижими имоти:

1

ПИ с идентификатор *** с площ 5796 кв.м., находящ се в м.К., гр.Ахтопол;

ПИ с идентификатор *** с площ 3000 кв.м., находящ се в м.К., гр.Ахтопол и

ПИ с идентификатор *** с площ 3000 кв.м., находящ се в м.К., гр.Ахтопол.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се, че процесните имоти са били част от бивше пасище /мера/ с площ 16 097 кв.м., за което е съставен АЧОС № ***/15.01.1999 год. на осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС и решение № 2068/31.08.1995г. на ОбПК –Царево, а след отреждането им в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Ахтопол е бил съставен АЧОС № ****/09.05.2011 год. Този имот впоследствие е разделен на три имота - предмет на настоящия спор, които изцяло съвпадат с бившия ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Ахтопол. Сочи се, че с решение на Комисията за земята № КЗ - 18/18.08.1988 год. за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, е предоставена на ЦСБПС за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол -север“ държавна земя с площ 230 дка. некатегоризирана, заета с временни постройки за отдих, в т.ч. 30 дка дере. Позовава се на наличната в преписката схема, с която е поискано отреждането на терен за това ваканционно селище, като се твърди, че от нея е видно, че процесните имоти са включени в отредените за ваканционното селище земи. Твърди се, че със заповед на Министъра на земеделието и горите е наредено частично преработване на одобрената карта на възстановимите стари реални граници в землището на гр.Ахтопол в масив 107, с площ 417 дка, съгласно протокол от 21.08.2002 год., в който е посочено, че в този масив е изградено ваканционно селище, което не е отразено на КВС, но в него са били изградени и са налице бунгала върху масивни бетонови основи. В този смисъл е извършено позоваване на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, относно налични седем бунгала в ПИ с идентификатор ***, като се твърди, че тази констатация подкрепя твърдението на въззивника, че процесните имоти са част от реализирано мероприятие и не биха могли да се придобият от ответника.

Изложени са съображения, че дори да се приеме, че процесните имоти не са 2 част от терена отреден за ваканционно селище, то наличието на бунгала и септична яма /съгласно заключението на вещото лице/ е достатъчно основание имотите да не подлежат на възстановяване като земеделска земя.

Оспорва се като необоснован извода на съда за неоснователност на исковата претенция, предвид реализираното мероприятие, за което се твърди, че изключва възможността за възстановяване в полза на общината на собствеността върху процесната земя по реда на ЗСПЗЗ. Въззивникът поддържа твърдението си, че имотите са държавна собственост по силата на закона - чл.53, ал.1 от ПП на ЗОЗЗ, както и че възстановените имоти попадат в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като в тях са изградени сгради и инфраструктура, че те са с фактически променено предназначение и на ответната общината не може да се възстанови собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Извършено е позоваване на влязло в сила решение по гр.д.№119/2014 год. на РС – Царево, с което е прието за установено, че бунгалата в ПИ с идентификатор *** са собственост на „ДЗУ“АД, предвид наличието на мероприятие, включващо изграждане на бунгала. Посочва се, че в това производство е бил предявен иск и против Община Царево, но той е бил оттеглен, а държавата не следва да бъде лишена от собственост на земя и на постройки, които са част от реализирано мероприятие. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите на атакувания съдебен акт не е обсъдил възраженията на въззивника, че неправилно и без правно основание процесните земи са възстановени на общината по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че не е обсъден поставения от въззивника въпрос дали Общината е била собственик на процесните имоти преди одържавяването и дали е правоимаща по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка въззивникът поддържа възражението си, че по делото липсват доказателства общината да е била собственик на процесните имоти, съответно те да са й били отнети и да подлежат на реституция. Посочва се, че от представеното заявление на кметството Ахтопол до ПК-Царево за възстановяване на земеделски земи се установява, че в него не фигурира имот № 107001, пасище с площ 16,097дка, като липсват документи, доказващи правото на собственост на общината. Позовава се на ТР № 5/14.01.2013 г. по т.д.№5/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи, когато не е упражнен пряк съдебен контрол и върху такъв 3 акт е допустим косвен съдебен контрол. Сочи се, че съдът по делото е следвало да подложи акта за възстановяване на собственост в полза на общината на косвен съдебен контрол, включително да направи коментар на правните основания, на които е призната собствеността върху процесния имот, за които се твърди, че касаят възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на граждани, а не на общини. Поддържа се възражението, че решението на ПК-Царево е незаконосъобразно като постановено в нарушение на нормите предвиждащи възстановяване на земеделски земи, поради хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, при която законът не изисква законност на строителството, тъй като при проведени комплексни мероприятия върху земеделската земя, непозволяващи нейната реституция, съобразно гл. трета от ЗСПЗЗ, държавата си запазва правото на собственост.

Посочва се, че по делото са събрани доказателства, че процесните имоти са част от терен, отреден да курортна дейност, върху който са изградени множество почивни бази, собственост на различни физически и юридически лица, както и инфраструктура. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Община Царево, представлявана от кмета Г. Лапчев, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва, че от заключението на вещото лице се установява, че КВС на м. К. е била одобрена през 1998 год. и върху един от процесните имоти е имало две бунгала и половина, като не е ясно кога се изградени тези две бунгала. Счита, че от представените с исковата молба доказателства не е доказано извършено строителство в имота преди възстановяването му. Твърди, че по делото е установено от СТЕ, че имот с идентификатор ***, от който са образувани трите процесни имота, не попада в обхвата на соченото от ищеца мероприятие на държавата. Намира за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, като посочва, че съдът е уважил всички доказателствени искания на страните, но ищецът не е успял да докаже претенциите си. Навежда, че претенцията е била отхвърлена, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че към момента на възстановяване на правото на собственост на общината от 4

ПК-Царево и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е имало реализирано мероприятие, което да препятства възстановяването на собствеността. По делото не е доказано твърдението на насрещната страна, че на терен от 230 дка, предоставен с решение на КЗ е построено „Ваканционни селище Ахтопол - север“. Оспорени са твърденията във въззивната жалба, че неправилно в решението на ПК Царево са посочени правни основания, посочени в глава втора на ППЗСПЗЗ - Земи на граждани, като се твърди, че в рамките на правомощията си ПК е възстановила на общината правото на собственост върху имотите. По отношение на заявлението пред ПК е посочено, че по делото не е представена цялата преписка, а представеният препис от заявлението вх. №А 189/13.03.1992 год. е прегънат, нечетлив и не може да се разкрие неговото съдържание. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, като и присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името на легитимирано лице – страна по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по обективно съединени положителни установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Спорът между страните е висящ пред настоящия съд по предявения от ищеца-Българската държава надлежно представлявана съгласно приетото и с отменителното решение на ВКС по делото, от Министъра на земеделието, срещу Община-Царево за приемане на установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти. Твърди се, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила процесните имоти съгласно чл.2, ал.3 от ЗСПЗЗ не са били земеделска земя, а са били застроени - на тях са съществували сгради и изградена инфраструктура по проведено мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“ от Централния съвет на Българските професионални съюзи /ЦСБПС/, с което е променено предназначението им.

Твърди се, че тъй като са извън обхвата на ЗСПЗЗ, върху тях не е можело да 5 бъде проведена реституция в полза на Община-Царево, а процесните имоти са останали държавна собственост на осн. чл.53, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Извършената в полза на общината реституция с решение №2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево е оспорена и поради липсата на други предпоставки: твърди се неустановена собственост на общината преди отнемането на земята, посочени в решението правни основания, които се отнасят само за възстановяване в полза на физически лица – т.е. непосочени правни основания за възстановяване в полза на общината, незаконосъобразност на решението поради противоречие с чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, предвид проведеното мероприятие, което не позволява реалното възстановяване на собственост, поради което на осн. чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ земята е останала държавна собственост, каквато е и към момента. Ищецът е поддържал предявените искове, ангажирал е доказателства, направил е искане за уважаване на исковете и за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът с депозирания отговор е оспорил предявените искове.

Твърди, че общината валидно се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на решение № 2068/31.08.1995 год. на ОбПК-Царево – сега ПК-Царево и издадените АЧОС. Твърди се евентуално придобиване от страна на общината на процесните имоти на оригинерно основание – изтекла придобивна давност, считано от 1995 год. до момента на депозирания отговор-28.07.2020 год. Оспорено е твърдението, че върху процесните имоти е реализирано мероприятие „Ваканционно селище-Ахтопол-север“. Твърди се, че процесните имоти попадат извън предоставените на Централния съвет на Българските професионални съюзи 230 дка. некатегоризирана земеделска земя. Оспорено е твърдението на ищеца, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху процесните имоти са били реализирани мероприятия непозволяващи възстановяването им. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на съдебните разноски.