Решение № 2735 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2735 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100103563 по описа за 2022 година

Ищецът А. Д. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2018г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Форд Фокус“, с рег. №******* , нарушил ЗДвП, с което причинил ПТП с участието на ищеца, който управлявал мотоциклет.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „ОЗК – З.“, поради което същият се явява легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

С молба от 12.07.2019г. ищецът е предявил извънсъдебната си застрахователна претенция до ответника, който определил и изплатил следните обезщетения:

7 500 лв. обезщетение за неимуществените вреди;

349,40 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Ищецът счита, че изплатените обезщетения не са адекватни на претърпените от него вреди. Поддържа, че дължимото обезщетение възлиза на следните суми:

50 000лв. за неимуществените вреди;

1

1 500лв. за имуществените.

Затова предявява следните искове срещу застрахователя:

За сумата от 26 000 лв. като частичен от 42 500 лв., ведно със законната лихва от 12.07.2019г. – датата на заявената извънсъдебна претенция - до окончателното плащане;

1 177,08 лв. – лихва за забава от датата на завеждане на доброволната претенция – 12.07.2019г. до 29.01.2021г. – датата на която му е било изплатено обезщетението в размер на 7 500 лв. за имуществени вреди;

500лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – частичен иск от сума в размер на 1500 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

С определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2023г. е допуснато изменение на иска за обезщетяване на имуществените вреди по размер до сумата от 1 080 лв. – като искът да се счита предявен изцяло за тази сума.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Заявява, че плащането на посочените в исковата молба суми е направено без основание и твърди, че ищецът няма право на застрахователно обезщетение, т.к. сам е причинил процесното ПТП, управлявайки мотоциклет върху трамвайното трасе в нарушение на закона. Твърди, че ищецът не е използвал необходимите светлинни сигнали, за да обозначи мотоциклета, с което възпрепятствал възможността на водача на лекия автомобил да го забележи, предвид това, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Освен това, ищецът е управлявал с превишена скорост. Счита, че за водача на автомобила събитието е случайно, като ударът е настъпил в опасната му зона за спиране. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца на същите основания. Извън това, релевира възражение за съпричиняване на вредите по пострадалия, който е управлявал без предпазна екипировка – шлем-каска, облекло и протектори за крайници и гръб.

Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Евентуално, счита, че изплатеното обезщетение от 7 500 лв., респ. 349,40лв. изцяло покрива отговорността му за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Оспорва по 2 същество претенциите за лихви.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, допуснати са до разпит двама свидетели – по един на всяка от страните и е допуснато изслушването на съдебна автотехническа експертиза. Гласните доказателства не са събрани по делото – свидетелят на ответника е заличен на осн. чл.169, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, а свидетелят на ищеца не е доведен за разпит.

От събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява следния механизъм на произшествието:

На 21.08.2018 г. около 19.00 ч. в гр. София по ул. ’’Перник” в посока от бул.”Тодор Александров” към ул.”Позитано“ се е движил лек автомобил Форд Фокус 1.8 ДИ с peг. №*******, управляван от Н. В. К.. На десния тротоар на бул. „Ал.Стамболийски, непосредствено преди кръстовището на 0,5 м вдясно от бордюра върху метална тръба са поставени пътни знаци Т-5 „Движение след знака само напред и наляво“ и Б-З „Път с предимство“.

На десния тротоар на ул. Перник преди кръстовището на 5,5 м преди платното на бул. „Стамболийски“ на метална тръба по посока на еднопосочното движение е поставен пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство".

Когато автомобилът е достигнал кръстовището с бул. „Ал.

Стамболийски“, е спрян от водача, за да изчака подходящ интервал в движението на транспортните потоци, движещи се по бул.

„Ал.Стамболийски“. Платното за движение на бул. „Ал.Стамболийски“ е двупосочно с общо 4 пътни ленти за автомобилите, по 2 за посока, като в средата има обособено двупосочно трамвайно тресе. Десните пътни ленти за всяка посока са обособени за паркиране „Зелена зона“, затова движението на МПС се е осъществявало в левите - вътрешните пътни ленти, които са до трамвайното трасе.

В същото време водач на неустановен автомобил, движещ се в лявата лента в посока от ул. „инж. Иван Иванов“ към бул. „К.Величков“ е намалил скоростта си или е спрял пред кръстовището с ул. „Перник“ , като е дал 3 предимство на л.а. Форд Фокус да навлезе на платното за движение пред него.

Водачът на л.а. Форд е навлязъл в платното за движение на бул.

„Стамболийски“, за да извърши ляв завой в посока към ул. „инж. Иван Иванов“ със скорост от около 14-15 км/ч.

В същото време зад и вляво от неизвестния автомобил, със скорост от около 40 км/ч се е движел процесният мотоциклет Хонда, управляван от ищеца А. Д., намираш се на около 35 м преди удара. Тъй като в дясната пътна лента, вляво от ул. “Петрич“ е имало паркирани автомобили, които са ограничавали взаимната видимост за двамата водачи, водачът на л.а. Форд първоначално не е виждал приближаващия се отляво мотоциклет и затова, преминавайки пред най-близкия паркиран отляво автомобил, не е намалил, нито е спрял да се огледа, а е продължил спокойно да извършва ляв завой, преминавайки пред автомобила. До този момент той не имал възможност да вижда мотоциклета, мотоциклетистът също не е имал възможност да вижда движещия се напречно л.а. Форд. Едва след като предната част на л.а. Форд е преминала пред предния ляв габарит на автомобила, което е станало 0,11 сек преди удара, ищецът е имал възможност да види л.а. Форд, но мотоциклетът се е намирал на 4 м. преди мястото на удара и нито мотоциклетистът, нито водачът на автомобила са имали възможност дори да реагират и не са могли да предотвратят удара и ПТП.

Съдът възприема именно този вариант на механизма на ПТП, поради изложените от вещото лице автоексперт в заключението обстоятелства – че и двамата участници в процесното ПТП не са предприели аварийно спиране, тоест и двамата са навлезли уверено в участъка от пътя, където е настъпило ПТП – при интензивност на трафика в тази част на денонощието и при ограничена видимост поради паркиралите в дясната лента автомобили. Ако само паркираните автомобила са ограничавали видимостта за водачите, водачът на автомобила би трябвало да извърши маневрата си на 2 етапа, с две спирания. Първото му спиране е преди да навлезе в платното за движение.

Паркираните вляво автомобили ограничават видимостта му наляво, затова той би трябвало да спре пред паркираните в дясната лента автомобили и да се огледа. Ако е спрял, водачът на автомобила е щял да възприеме приближаващия отляво в лявата пътна лента мотоциклет и да го пропусне.

Мотоциклетистът също би имал възможност да види предната част на спрения автомобил и да е по-внимателен. В действителност, нищо от 4 посоченото не се е случило, а и двамата участници са навлезли в кръстовището уверено и без да спират/намаляват скоростта си. Това именно свидетелства за изложеното от автоексперта обстоятелство, че неизвестен автомобил, движещ се в лявата лента в посока от ул. „Инж. Иван Иванов“ към бул. „К.Величков“ е намалил скоростта си и най-вероятно е спрял пред кръстовището с ул. „Перник“, давайки възможност на л.а. Форд Фокус да премине пред него и същевременно блокирайки видимостта на двамата участници в ПТП един към друг.

Мотоциклетистът, който от своя страна се е движел по път с предимство, е изпреварил или е заобиколил намалилия скоростта си или напълно спрял пред него лек автомобил, като не е имал видимост към л.а.

Форд. Водачът на л.а. Форд Фокус също е навлязъл в кръстовището уверен, като не е имал възможността да възприеме мотоциклета, който изпреварва или заобикаля спрелия преди кръстовището лек автомобил. Поради тези причини и двамата водачи - на мотоциклета и на л.а. Форд - са се движили без да подозират опасността, а когато са се възприели взаимно, ударът вече е бил непредотвратим. Настъпилото съприкосновение е между предната дясна част на лекия автомобил Форд и задната част на дясната страна на мотоциклета.

Водачът на автомобила го е спрял след удара, а по-късно го е преместил в мястото, където е намерен. От удара мотоциклетът е загубил напречната динамична устойчивост на движението, а водачът му е загубил контрол над управлението му, от което след кратко лъкатушене мотоциклетът е паднал заедно с водача си, който е получил описаните в медицинските документи травми, а по мотоциклета са настъпили деформации и увреждания.

Мястото на удара се намира на 6.5 м. вляво от ориентира и десния бордюр.

От техническа гледна точка действията на водача на лек автомобил Форд са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП.

Независимо дали му е била предоставена възможност да премине пред неизвестен спрян в лявата лента автомобил, при ограничена видимост и при навлизане на път с предимство, той е следвало да се движи с повишено внимание и по начин, който да гарантира безопасното преминаване на движещите се по пътя с предимство в невидимата за него зона други частници в движението. Водачът не е следвало да разчита единствено и само 5 на това, че му е била предоставена възможност да навлезе в кръстовището от водача на неизвестния автомобил. Като е допуснал това и не е бил достатъчно внимателен по време на завиването си наляво, той е поставил себе си и водача на мотоциклета в ситуация на непредвратимост на удара, с които си действия пряко го е причинил.

Горното се установява от приетите и неоспорени писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза на вещото лице инж. А. А.. Експертизата е компетентно изготвена, логична и последователна, подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

От процесното ПТП мотоциклетът, управляван от ищеца е получил материални щети, подробно описани от вещото лице в заключението на САТЕ. Съобразявайки средните пазарни цени на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите, към датата на настъпване на застрахователното събитие, вещото лице сочи, че цената на ремонта на мотоциклета с нови части и без включен ДДС възлиза на 1 430 лв. Тъй като това представлява 41% от средната пазарната стойност на мотоциклет „Хонда ПФ 01“, произведен през 2022г. , към датата на ПТП, икономически целесъобразно е мотоциклетът да се възстанови, щетата не е тотална.

От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: „Фрактура на дясната ключица. Контузия на дясната област на гръдния кош и последваща интеркостална невралгия.“.

По своят медико-биологичен характер, получената фрактура на дясната ключица е довела при ищеца А. Д. до „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни'' (в случая до 3 месеца).

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ – София, където е бил подложен на клинични рентгенови и ехографски изследвания на дясната раменна става, гръдния кош, корема и прегледи от лекари с различна специалност. Констатирани били травматични увреждания: „Счупване на дясната ключица. Контузия на гръдния кош“. По спешност счупената ключица е била наместена и обездвижена с ортеза за около 40 дни. Назначени били обезболяващи и седативни средства. След извършения преглед, пострадалият е продължил 6 лечението си амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и аналгетици. По време на амбулаторното лечение ищецът е посещавал редовно контрони прегледи, като заради продължителните упорити болки от развилата се „постравматична интеркостална невролгия" ищецът е провел допълнителни контролни прегледи с рентгенови изследвания още на три пъти. Извършените нови рентгенови изследвания не са дали данни за фрактури на ребра или органични увреди белите дробове. След свалянето на ортопедичната имобилизационна ортеза ищецът е започнал провеждане на рехабилитация, поради това че при свалена ортеза са бил установени следните негативни последици: мускулна хипотрофия на мускулите на раменния пояс и мишницата, м.пекторалис майорис вдясно, ограничени движения на дясната раменна става и намалена мускулна сила. Общо лечебният и възстановителният (оздравителният) период при ищеца е приключил за срок до 3 месеца. През целия период на възстановяване ищецът е търпял болки и страдания, като най - интензивни те са били през първите две седмици в зоната на дясното рамо- непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведеното раздвижване на дясната раменна става. През първите 2 месеца ищецът е търпял и интензивни болки в дясната част на гърдите, поради установената „постравматична интеркостална невралгия“, т.е. травма на интеркосталните нерви, намиращи се успоредно на десните ребра. Извън посочените периоди, болките на ищеца са били само периодично явяващи се при обща преумора на дясното рамо, както и при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), което е налагало през тези периоди пострадалият да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 30 дни от лечението ищецът не е можел да ползва дясната си ръка и това му е довело известни затруднения в ежедневието при обслужването.