Решение № 84 от 09.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ловеч, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч, съдът е признал за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. Т. Ц. няма изискуемо задължение по отношение на И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н.

Н. и И. С. Г. по изпълнително дело № 307/2022 г. по описа на ДСИ при РС Ловеч и не дължи на ответниците сумата от 157 лв. по изпълнителен лист 01.11.2018 г., издаден по гр.д. № 923/2023 на РС Ловеч, поради погасяването й чрез плащане преди датата на образуване на изпълнителното дело. С решението съдът разпределил между страните отговорността за разноските, осъждайки ответниците да заплатят на ищцата М. Ц. такива в размер на 600 лв. и е отхвърлил искането на процесуалния представител на ответниците адв.

М. М. за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С решение № 551/11.12.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч, съдът отхвърлил молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските (вх. № 9537/12.10.2023 г.) и молба по чл. 250 ГПК за допълване на решението чрез произнасяне относно разликата над сумата от 157 лв. до 2438,81 лв. (вх. № 9604/13.10.2023 г.), подадени от И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г., чрез адв. М. М..

Двете решения са обжалвани от И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И.

С. Г., чрез адв. М. М., от когото са подадени въззива жалба с вх. № 9538/12.10.2023 г. на РС Ловеч (против решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д.

№ 40/2023 г. на РС – Ловеч) и въззивна жалба с вх. № 689/18.01.2024 г. на РС Ловеч (против решение № 551/11.12.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч, само в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК), с наведени оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на атакуваните с тях съдебни актове. Във въззивната жалба с вх. № 9538/12.10.2023 г. на РС 1

Ловеч (против решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч) се поддържа, че решението е недопустимо на няколко основания – защото е произнесено по нередовна искова молба, защото за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК (доколкото липсвал правен спор, респ. за ищеца е налице друго средство за защита), защото е постановено в нарушение на диспозитивното начало, като в нея е изведено искане за неговото обезсилване, респ. за отмяната му.

Във въззивната жалба с вх. № 689/18.01.2024 г. на РС Ловеч (против решение № 551/11.12.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК), се поддържат оплаквания за неправилност на отказа на съда да допълни решението, чрез изрично произнасяне по иска за горницата над сумата от 157 лв. до означената в исковата молба цена на иска от 2438,81 лв., като е изведено искане за неговата отмяна в обжалваната му част и за изрично произнасяне по молбата за допълване на решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника М. Т. Ц. са подадени писмени отговори (с вх. № 10871/15.11.2023 г. и с вх. № 2140/22.02.2024 г.), в които се дава становище за неоснователност на двете въззивни жалби, като се моли за оставянето им без уважение, за потвърждаване на решенията в обжалваните им части и за присъждане на разноските по делото.

Въззивниците участват в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М. М., който поддържа жалбите, навежда доводи за тяхната основателност, моли за отмяна на решенията, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззиваемата взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Л., която оспорва жалбите, навежда доводи за тяхната неоснователност, респ. за правилност на съдебните решения, моли за тяхното потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки от въззиваемата и от нейния пълномощник се доразвиват съображенията за правилност на обжалваните решение и за основателност на предявения иск.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваните решения са валидни и допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Т.

Ц. против И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответниците сумата от 157 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.11.2022 г. въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 923/2018 г. на РС Ловеч, поради нейното заплащане преди образуване на изпълнително дело № 20224310400307 по описа на ДСИ при РС Ловеч.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени защитни възражения за недопустимост на иска, поради плащане на сумата преди образуване на изпълнителното производство, с оглед на което длъжникът можел да иска прекратяване на изпълнителното производство, респ. възражения за неоснователност на иска, основани на твърдения и доводи за прекъсване на 2 давността, поради предприети от кредитора действия по принудително изпълнение.

Оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на съдебно решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д. № 40/2023 г. на РС – Ловеч, са неоснователни. Неоснователно е оплакването за произнасяне на районния съд по нередовна искова молба. Съдържанието на исковата молба налага обратния извод – за нейната редовност извод за редовност. В нея са изложени твърдения за: изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, по което М. Т. Ц. дължи заплащане на сумата 157 лв.

(половината от присъдени в полза на ответниците разноски от 314 лв.); за образувано изпълнително дело въз основа на този лист и изпратена покана до М. Т. Ц. за доброволно изпълнение за заплащане на 2438,81 лв. (сумата по изпълнителния лист с начислените лихви и разноските по изпълнителното дело); за заплащане на сумата от 314 лв. преди образуване на изпълнителното дело, като въз основа на тези твърдения е изведено искане за признаване на за установено, че ищцата не дължи на ответниците сумата по изпълнителния лист, поради погасяване на вземането за нея чрез заплащането й преди образуване на изпълнителното дело. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК. Такъв интерес е налице, защото въпреки извършеното на 30.11.2018 г. плащане на сумата от 314 лв. по банков път, по сметка на адв.

М. (пълномощника на ответниците), почти четири години след това ответниците са поискали издаване на изпълнителен лист за същата сума (на 01.11.2022 г.) и въз основа на него са образували изпълнително дело (на 14.11.2022 г.). При такова поведение на ответниците, насочено към снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, за ищцата е налице интерес да внесе безспорност в отношенията си с тях, отричайки със сила на пресъдено нещо вземането им, като погасено чрез плащане след влизане в сила на съдебния акт, с който то е присъдено.

Неоснователно е и оплакването за недопустимост на решението, поради постановяването му в нарушение на диспозитивното начало. При уважаване на иска, съдът е останал в рамките на заявените от ищеца предели, приемайки за установено, че ищцата не дължи на ответниците за сумата от 157 лв. по издадения изпълнителен лист от 01.11.2022 г., издаден по гр.д. № 923/2018 г. на РС Ловеч. Евентуално изрично произнасяне на районния съд в решението си относно несъществуването на вземането за размера над 157 лв. до 2438,81 лв. (каквото е настояването на въззивниците и в молбата им за допълване по чл. 250 лв.) би съставлявало нарушаване на диспозитивното начало, защото ищцата не е заявявала искане за отричане на вземане над този размер.

Допълване на решението може да поиска всяка от страните по спора, но само и единствено в рамките на завените от ищеца обективни и субективни на предявения иск. По тези съображения решение № 393/07.09.2023 г., по гр.д.

№ 40/2023 г. на РС – Ловеч не страда от поддържаните във въззивната жалба пороци, по които се претендира неговата недопустимост. Същото, както и решението за неговото допълване, са допустими съдебни актове.

Предвид извода за допустимост на обжалваните съдебни решения, съдът следва да провери тяхната правилност по оплакванията, посочени във всяка от въззивните жалби (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

3

С решение № 447/01.11.2018 г., по гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч, съдът е отхвърлил предявения от Т.М.Ц. (заместен след смъртта му от Н.Т.Й. и М. Т. Ц.) чрез адв. Т. Г. против И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 1203,22 лв., като със същото решение съдът осъдил Т.М.Ц. да заплати на ответниците разноски по делото в общ размер на 314 лв.

От съдържащото се по гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч пълномощно (л. 2425) се установява, че ответниците са упълномощили адв. М. М. да ги представлява по делото, с права за извършване на всички съдопроизводствени действия, вкл. да извършва и получава плащания.

На 30.11.2018 г. адв. Т. Г. извършил превод на 314 лв. по банкова сметка на адв. М. М., като основанието за превеждането на сумата е гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч, видно от преводното нареждане. На 03.12.2018 г. адв. Т. Г. изпратил чрез електронна поща съобщение на адв. М. М., с което го известил за превеждането на сумата от 314 лв. и за основанието за превеждането й, което се не спори от ответниците и се установява от разпечатката на страницата на електронната поща и съобщението.

С молба вх. № 261152/27.10.2022 г. на РС Ловеч, подадена от И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. чрез адв. М. М., е поискано издаване на изпълнителен лист против М. Т. Ц. (в качеството й на наследник по закон на Т.М.Ц.) за половината от сумата 314 лв. – присъдените съдебни разноски по гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч. С разпореждане № 260161/01.11.2022 г., по гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. против М. Т. Ц. за сумата от 157 лв. – половината от разноските по същото дело, присъдени в тежест на Т.М.Ц..

По молба вх. № 5267/14.11.2022 г. на СИС при РС – Ловеч, подадена от И. Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. чрез адв. М. М. и въз основа на изпълнителен лист от 01.11.2022 г., издаден по гр.д. № 923/2018 г. на РС – Ловеч, е образувано изпълнително дело № 307/2022 г. по описа на СИС при РС – Ловеч. С молбата е поискано събиране на сумата по изпълнителния лист, ведно с разноските по изпълнителното дело, вкл. проучване имущественото състояние на длъжника и предприемане на действия по налагане на запори и възбрани. На 07.12.2022 г. държавният съдебен изпълнител връчил на М. Т. Ц. покана за доброволно изпълнение за заплащане на общо задължение по изпълнителното дело в размер на 2 438,81 лв., включващо освен вземането по изпълнителния лист и разноските по делото.

С молба вх. № 340/18.01.2023 г. на СИС при РС – Ловеч, подадена от И.

Г. Ц., С. Г. Ц., М. Г. Г., Ц. Н. Н. и И. С. Г. чрез адв. М. М. е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Искането е уважено с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.01.2023 г.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.