Решение № 322 от 20.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. гр. Д.***, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д.*** в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500509 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са въззивни жалби от Г. И. Г. с ЕГН ********** и И. Г. Г. с ЕГН ********** срещу решение №141/23.02.2023 г. по гр.д.№380/2022 г. на Д.***кия районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда в град С.,кв.В., ул.“К.П.***-комплекс „М.В.“,представлявани от председателя на Управителния съвет на Етажната собственост Р.А.,че Г. И. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес в град Д.,ул.“Б.*** и И. Г. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес в град Д.,ул.“Б.*** дължат на ЕС ПОРАВНО и РАЗДЕЛНО сумата от 1157,95 лв /хиляда сто петдесет и седем лева 95 ст./-предмет на Заповед за изпълнение №417 от 21.05.2021 г. по ч.гр.дело №1551/2021 г. по описа на РСД.***,представляваща общ размер на:1/ 965,50 лв-дължими десет месечни вноски за поддържане на общи части на етажната собственост за периода 01.07.2020 г.-30.04.2021 г.;2/ 76,50 лв-дължими десет месечни вноски ФРО/Фонд Ремонт и обновяване/ за периода 01.07.2020 г.-30.04.2021 г.;74,99 лв-еднократна вноска за неотложни разходи;49,96 лв-месечни вноски за 1 охлаждане на общи части за период 01.07.2020 г.-30.09.2020 г.,като всеки от ответниците дължи сума в размер на 578,975 лв;Г. И. Г. и И. Г. Г. са осъдени да заплатят разделно и поравно на ЕС сумата от 1399,08 лв /хиляда триста деветдесет и девет лева 8 ст./-общ размер на задълженията по Решение от 10.07.2020 г . и по Решение от 09.04.2021 г. на Общо събрание на етажната собственост,в т.ч:за периода 01.05.2021 г.-31.01.2022 г. сумата от 905,94 лвдевет месечни вноски за поддръжка на общи части и 67,14 лв-девет месечни вноски ФРО/Фонд ремонт и обновление/;48 лв-месечни суми за охлаждане за периода 25.06.2021 г.-30.09.2021 г.;378 лв с ДДС цена на топлостудомер,заедно със законната лихва от датата на иска-07.02.2022 г.

/дата на пощенското клеймо/,като всеки от тях заплати по 699,54 лв;Г. И. Г. и И. Г. Г. са осъдени да заплатят на ЕС сторени разноски по гр.дело №380/2022 г. по описа на РС-.Добрич в размер на 25 лв държавна такса по иска по чл.422 ГПК,55,96 лв дължима държавна такса по иска по чл.79 ЗЗД от общо заплатената 69,10 лв и 550 лв адвокатско възнаграждение-общо 630,96 лв,като всеки от тях заплати по 315,48 лв;Г. И. Г. и И. Г. Г. са осъдени да заплатят на ЕС сторени разноски по ч.гр.дело №1551/2021 г. на РС-Д.*** в размер на 25 лв държавна такса и 400 лв адвокатско възнаграждение-общо 425 лв,като всеки от тях заплати по 212,50 лв.Съдът приема,че всеки от въззивниците обжалва първоинстанционното решение в частта,с която са уважени исковете срещу него.Според въззивниците обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон.Неправилно първоинстанционният съд приел,че императивната норма на чл.51 ал.2 от ЗУЕС може да бъде дерогирана с решение на ОС на ЕС.Освен това съгласно чл.17 ал.3 от ЗУЕС извършването на полезни разходи можело да бъде одобрено от ОС само със съгласието на минимум 75% от етажната собственост.От приложените по делото протоколи от ОС било видно,че нито едно от проведените ОС не е имало необходимия кворум,поради което решенията им не можело да бъдат зачетени като законосъобразни.Цитирана е съдебна практика.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за цялостно отхвърляне на исковете.Претендирани са от въззивниците и сторените от тях разноски.

В писмен отговор въззиваемата ЕС изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Според нея цитираната 2 съдебна практика била неотносима по спора.Решенията на ОС не били за заплащане на полезни разходи,а относно разходи за поддръжка.По същество въззиваемата страна препраща към исковата молба и допълнителното становище към нея.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Д.***кият окръжен съд установи следното:

Съдът приема,че жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК,доколкото по делото липсват книжа /вкл. разпечатки от ел.файлове за връчването им по електронна поща/,от които да е видно на коя дата са връчени преписи от първоинстанционното решение на двамата ответници по делото-въззивници.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за всеки от въззивниците част.Разгледани по същество,жалбите са основателни.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.По същество е неправилно и следва да бъде отменено в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№380/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№2146/08.02.2022 г.,уточнена с молба вх.№5662/05.04.2022 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове при условията на чл.213 от ГПК от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ /ЕС/ на сграда в град С.,кв.В.,ул.“К.П.***-комплекс „М.В.“,представлявани от председателя на Управителния съвет на Етажната собственост Р.А.,срещу Г. И. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в град Д.,ул.“Б.*** и И. Г. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в град Д.,ул.“Б.***,както следва:

1./установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за установяване,че двамата ответници дължат на ЕС поравно и разделно сумата от 1 157,95 лв-предмет на заповед за изпълнение №417 от 21.05.2021 г. по ч.гр.дело №1551/2021 г. по описа на РСД.***,представляваща общ размер на:956,50 лв-дължими десет месечни 3 вноски за поддържане на общи части на етажната собственост за периода 01.07.2020 г.-30.04.2021 г.;76,50 лв-дължими десет месечни вноски ФРО /Фонд „Ремонт и обновяване“/ за периода 01.07.2020 г.-30.04.2021 г.;74,99 лведнократна вноска за неотложни разходи;49,96 лв-месечни вноски за охлаждане на общи части за период 01.07.2020 г.-30.09.2020 г.,като всеки от ответниците дължи сума в размер на 578,98 лв /забел. тези искове са уважени изцяло от първоинстанционния съд/;

2./осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят на ЕС поравно и разделно сумата от 1 727,51 лв,която включва девет месечни вноски за поддръжка на общи части за периода 01.05.2021 г.-31.01.2022 г.;68,85 лв-девет месечни вноски ФРО /Фонд „Ремонт и обновяване“/ за периода 01.05.2021 г.-31.01.2022 г.;145,65 лв-еднократна вноска за приоритетни ремонти и проекти по решение от протокол от 09.04.2021 г.;398,46 лв-цена на топлостудомер по решение от протокол от 09.04.2021 г.;98,01 лв-месечни вноски за охлаждане за периода 25.06.2021 г-30.09.2021 г.;155,69 лв-еднократна вноска за финансиране на неотложни ремонти по решение на УС от 24.09.2021 г.,като всеки от ответниците дължи по 863,75 лв /забел. тези искове са частично уважени от първоинстанционния съд,като ответниците са осъдени да заплатят на ЕС сума от 1 399,08 лв-общ размер на задълженията по решение от 10.07.2020 г. и по решение от 09.04.2021 г. на ОС на ЕС,в т.ч:за периода 01.05.2021 г.-31.01.2022 г. сумата от 905,94 лв-девет месечни вноски за поддръжка на общи части и 67,14 лв-девет месечни вноски ФРО;48 лв-месечни суми за охлаждане за периода 25.06.2021 г.-30.09.2021 г.;378 лв с ДДС цена на топлостудомер,заедно със законната лихва от датата на иска-07.02.2022 г. /дата на пощенското клеймо/,като всеки от ответниците дължи по 699,54 лв/.

Установителните искове са допустими,тъй като са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят ЕС по ч.гр.д.№1551/2021 г. на ДРС,образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците Г. И. Г. и И. Г. Г.,е уведомен за разпореждане №3629/13.11.2021 г. на заповедния съд на 12.01.2022 г.,а установителните искове са предявени с искова молба,изпратена чрез куриер на 07.02.2022 г./.Налице е при установителните искове и пълна идентичност между страните и претенциите в заповедното и 4 исковото производство.Осъдителните искове също са допустими.Исковите претенции-предмет на същите касаят претендирани от ответниците суми за периоди след тези в заповедното производство.

Установена е по делото следната фактическа обстановка:

Не е спорно,че двамата ответници са собственици на апартамент №39 в гр.С.,квартал „В.“,ул.“К.П.***-комплекс „М.В.“,бл.А,вх.В /стар вх.С/,видно и от справка №195492/19.02.2021 г. на СВп-гр.С. на лист 11 от делото на ДРС.Ответниците твърдят,че трайно не обитават горния апартамент,тъй като живеят от дълги години в чужбина.Законодателната формулировка на разпоредбата на чл.51 чл.2 от ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за една календарна година“.Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС,в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата,които твърди,в т.ч. личното си отсъствие от обекта,като ангажира доказателства,изключващи възможността обектът да е бил обитаван /определение №264 от 06.04.2021 г. по гр.д.№3899/2020 г. на III г.о.,ГК на ВКС/.Фактът на трайно необитаване на апартамента е удостоверен в случая с представени от ответната страна фактури,издадени от „Софийска вода“ АДгр.С. /на листи 165-171 от делото на ДРС/,според които при дистанционен отчет на водомери на адреса на ответниците е отчетена 0 куб.м консумация на вода през периода от октомври 2019 г. до януари 2022 г.,който обхваща и процесните периоди по исковете.Липсата на консумация на вода е безспорна индиция,че процесният апартамент не се ползва,защото е обективно невъзможно съществуването на обитаващ жилището човек без изразходване на вода за битови нужди.

Ответниците навеждат доводи,че изобщо не дължат претендираните от ЕС суми на основание чл.51 ал.2 от ЗУЕС,тъй като имотът им е трайно необитаем /ползва се по-малко от 30 дни в рамките на календарна година/ от 15.09.2012 г. насам.

Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС /в редакцията от ДВ,бр.26/2016 г.,която е действаща през процесните периоди,за които се претендира заплащане на разходи и консумативи във връзка с поддръжката на общите части на ЕС/ разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на 5 собствениците,ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа,на който живеят.От горното правило са предвидени изключения с разпоредбите на чл.51 ал.2 и ал.3 от ЗУЕС /в първоначалната редакция на текстовете,действала и през процесните периоди/.Според чл.51 ал.2 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащат за деца,ненавършили 6-годишна възраст,както и от лица,пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.Според чл.51 ал.3 от ЗУЕС по решение на общото събрание разходите се заплащат частично-50 на сто от разходите за управление и поддържане,когато собственик,ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие.В настоящата хипотеза приложение намира разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС в горната редакция,тъй като ответниците трайно не обитават обекта или го обитават неповече от 30 дни в рамките на една календарна година /хипотезата на чл.51 ал.3 от ЗУЕС има предвид случаи на трайно обитаване на имота през годината с временно отсъствие за повече от 30 дни/.

Тълкуването на нормите на чл.51 ал.2 и 3 от ЗУЕС е еднозначнорешенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост,в което е длъжен да участва всеки собственик съразмерно на дела си в общите части,освен в предвидените от закона изключения.Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата,но по отношение на кръга от лицата,които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи,неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС,според която собствениците,ползвателите и обитателите са освободени от задължението за внасяне на парични вноски за управление и поддържане на общите части,ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година,т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/ във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост,без да е необходимо вземане на решение от общото събрание.С разпоредбата на ал.2 се урежда изключение от общото правило на чл.51 ал.1 от ЗУЕС за разпределение на 6 разходите между собствениците,ползвателите и обитателите,поради което следва да се тълкува стеснително,а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост,тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата,които не заплащат разходите за общите части.Независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици,лицата по чл.51 ал.2 от ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост,тъй като нормата е с императивен характер.В хипотезите на чл.51 ал.2 от ЗУЕС е без правно значение дали е бил уведомен писмено управителят /председателят на УС/ на етажната собственост за отсъствието на етажния собственик от обекта му.Такова условие за вземане на решение от общо събрание на етажната собственост е предвидено изрично само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл.51 ал.3 от ЗУЕС,каквато хипотеза не е налице в случая /решение №60181 от 20.10.2021 г. по гр.д.№86/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Тези разрешения по старата редакция на чл.51 ал.2 от ЗУЕС са приложими в настоящия случай,доколкото тази материалноправна норма е действала през периодите от време,за които се отнасят исковите претенции по установителните и осъдителните исковепредмет на спора.С оглед изложеното двамата ответници не дължат претендираните суми.В този смисъл предявените установителни искове в тяхната цялост и осъдителните искове в частта-предмет на въззивното производство са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение следва като неправилно да бъде отменено в атакуваната му част.