Решение № 401 от 11.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000427 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №215/10.05.2024г., постановено по т.д. №275/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените искове по реда на чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ от ЕТ „Т.**-Д.Д.“ - в несъстоятелност с ЕИК ********* против К.И.К.“ ООД, с ЕИК **********, за приемане за установено, че не съществуват вземанията на К.И.К.“ ООД, предявени в производството по несъстоятелност по т.д.№289/21г. по описа на ПОС на ищеца в размер на 186 388,20лв. главница, законна лихва до 30.06.2021г. в размер на 132 191,05лв., лихва за периода от 01.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер на 6 420,04лв., лихва от 02.11.2021г. до 09.12.2022г. в размер на 20 865,15лв., законна лихва до окончателното плащане, разноски в размер на 1 741,99лв. и нови разноски в размер на 4000лв. и против Н.**, за приемане за установено, че не съществуват вземанията на Н., предявени в производството по несъстоятелност на ищеца по т.д.№289/21г. по описа на ПОС, както следва:

1.Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за 1 битови отпадъци в размер на 1 335,71лв. - главници, дължими за периода 2012г. - 2014г., включително; лихви върху непогасени главници /1 335,71лв./ към 01.11.2021г. - 1 099,53лв. и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021г. до 11.11.2022г. в размер на 139,15лв., установени с Акт за установяване на задължение по декларация №862/13.10.2015г., издаден от О.П.;

2. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 1 928,68лв. – главници, дължими за периода 2014г. - 2018г., включително; лихви върху непогасени главници /1 928,68лв./ към 01.11.2021г. - 908,72лв. и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021г. до 11.11.2022г. в размер на 196,38лв., установени с Акт за установяване на задължение по декларация №148/24.01.2019г., издаден от О.П.;

3. Публични вземания за данъци и такси в размер на 5 083,89лв. главници, дължими за периода от 2019г. до 2022г., включително; дължими главници за периода от 02.11.2021г. до 11.11.2022г. в размер на 652,95лв.; дължими лихви върху непогасени главници към 01.11.2021г. - 2 244,08лв. и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021г. до 11.11.2022г. в размер на 547,30лв., установени с Декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 5090/19.02.2021г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 01-01- 4026/24.03.1998г.;

4. Публични вземания за данъци и такси в размер на 16,67лв. - главници, дължими за периода 2020г. - 2021г., включително; лихви върху непогасени главници към 01.11.2021г. - 1,05лв. и лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021г. до 11.11.2022г. в размер на 1,74лв., установени с Декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. №***********/19.12.2020г.

Делото е разгледано при участието на трето лице помагач „С.**“ ЕАД с ЕИК *********.

ЕТ „Т.**-Д.Д.“ - в несъстоятелност с ЕИК ********* е осъден да заплати на К.И.К.“ ООД, с ЕИК ********** сумата от 619.93лв. сторени деловодни разноски, както и на Н. сумата от 750лв. сторени деловодни разноски.

ЕТ „Т.**-Д.Д.“ - в несъстоятелност с ЕИК ********* е осъден да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 3 657лв. по повод отхвърлянето на 2 исковете и съобразно нормата на чл.694, ал.7 от ТЗ.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – ЕТ „Т.**-Д.Д.“ - в несъстоятелност.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано. По отношение на отрицателния установителен иск спрямо К.И.К.“ ООД са изложени следните оплаквания: Твърди се, че по първата цесия от 30.06.2021г. с цедент „Ю.Б.“ АД и цесионер „С.**“ ЕАД, съдът общо е посочил, че вземанията са подробно описани в приложенията по сделките, а на стр.5 от решението „Посочените приложения са приложени по делото“. Позовава се на липса на конкретно посочване по кое от няколкото приложения от №1 до №5 са вписани процесните вземания, което, според жалбоподателя, е липса са доказателства за прехвърлените вземания. Въведено е оплакване, че мотивите на окръжния съд са изцяло необосновани с конкретни доказателства, като липсва разграничение между първата и втората цесия. Въведен е довод „Нищожността произтича от липса на индивидуализиран предмет по договор за цесия от 30.06.2021г. с цедент „Ю.Б.“ АД и цесионер „С.**“ ЕАД“.

Цитирана е клауза от договора „Продавачът прехвърля на купувача всички свои вземания по договорите за кредит, а купувачът се съгласява да приеме това прехвърляне на вземания в съответствие с чл.99 и чл.100 от ЗЗД“, като се твърди, че въпреки изричното възражение на страната, че липсва доказателство, в което да е посочен конкретен размер на главница, лихва, разноски и на период, доказателства в тази насока не са представени по делото. Въведено е оплакване, че в мотивите си първоинстанционният съд не е посочил конкретно доказателство по отношение на уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД на първата цесия. Посочено е, че в уведомлението към договора от 30.06.2021г., изх.№3854/11.03.2022г. на ЧСИ Ст.Г., връчено на 16.03.2022г., липсват конкретни цифри, установяващи размера на задължението по главница, лихва, разноски и на период, като съдът не е посочил в кой документ се съдържат тези липсващи конкретни цифри, при което се твърди, че липсват доказателства за размер и вид на прехвърлените вземания. В тази връзка жалбоподателят се позовава на липса на индивидуализация на вземанията по договора за цесия от 30.06.2021г., т.е. – няма предмет и липсва изразена воля на страните, при което цесията от 30.06.2021г. е нищожна, като по този начин се отрича наличието на валидно частно правоприемство. Твърди се, че поради нищожност на първата цесия, втората цесия също се явява нищожна. „С.**“ 3

ЕАД не е притежавал вземанията и поради това не ги е прехвърлил на К.И.К.“ ООД с втория договор за цесия от 22.02.2022г. Твърди се, че приложение №2 към втория договор за цесия от 22.02.2022г., съдържащо конкретика относно вземането, не е било изпратено на жалбоподателя, като в уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД към договора за цесия от 22.02.2022г. също няма индивидуализирани стойности на главница, лихви, разноски, а е посочена само една обща сума 320 321,24лв., което, според жалбоподателя, не може да замести липсващите конкретни вземания по вид и размер. Не е изпълнено задължителното условие по чл.99 ал.4 от ЗЗД – длъжникът да бъде уведомен какво точно дължи на кредитора, като, според жалбоподателя, наличието на неопределеност на задълженията се приравнява на липса на уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД. Поддържа се и второто, посочено в исковата молба основание за несъществуване на вземанията – поради настъпила погасителна давност – повече от пет години за главницата и повече от 3 години за лихвата.

Според жалбоподателя, спорният въпрос е следният: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е извършена перемпция“, като се твърди, че погасителната давност не се прекъсва от изпълнителните действия, извършени по изп.д. №***/2011г. на ЧСИ Г., по което е настъпила перемпция на 31.01.2016г. Въведено е оплакване, че съдът не е изложил мотиви за неоснователност на посоченото от жалбоподателя становище. Твърди се, че вследствие настъпилата перемпция за периода 31.01.2014г. – 31.01.2016г., всички последващи изпълнителни действия не прекъсват давността. Въведени са алтернативно доводи – ако се приеме, че споразумение от 11.08.2017г. между кредитора и длъжника, подписано след перемпцията, е прекъснало давността, то от 11.08.2017г. до датата на предявяване на вземането – 12.12.2022г., е налице изтекла 5-годишна давност за главница и разноски и 3-годишна давност за лихви. Твърди се изтекла давност, тъй като, според жалбоподателя, всички изпълнителни действия са невалидни, поради перемирано производство към дата 28.07.2016г. Твърди се, че, ако се приеме, че споразумението е влязло в сила и е прекъснало давността на 11.08.2017г., то след тази дата кредиторът няма нито валидно изпълнително действие, нито предявен иск, нито молба за несъстоятелност и с нито едно свое действие кредиторът не е прекъснал давността, която е изтекла на 11.08.2022г., като вземането е предявено едва на 12.12.2022г., с което действие се прекъсва давността в производството по 4 несъстоятелност, като молбата на длъжника по чл.625 от ТЗ не прекъсва давността. На следващо място са наведени доводи, че споразумението от 11.08.2017г. не е влязло в сила, като жалбоподателят се оплаква, че съдът не е изложил мотиви и по това твърдение. Твърдението се аргументира с клаузата на чл.3 от споразумението, съгласно която то влиза в сила от датата на внасяне на първа вноска – 1 000лв., а такава вноска не е внесена, като кредиторът не е представил документ за внесена от длъжника първа вноска от 1 000лв. Поради невлизане в сила на споразумението, се прави извод, че давността не е била прекъсната на дата 11.08.2017г. и е изтекла 5-годишна давност след второто споразумение от 29.12.2016г., прекъсващо давността, т.е. – на 29.12.2021г.

По отношение на оспорените вземания на Н. са изложени следните оплаквания: Жалбоподателят се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което задължено лице за процесните вземания е Д.Д., като физическо лице, а не като едноличен търговец. В тази насока се твърди, че въпреки че първоинстанционният съд е приел, че тъй като задълженията са на физическото лице Д., едноличният търговец няма задължения към Н., съдът неправилно е приел, че това възражение за несъществуване на вземането не е направено своевременно и е преклудирано. В тази насока са наведени доводи, че служебно вписване в списъка на приетите вземания на чуждо задължение е недействително, т.е. – от категорията актове на синдика, които се следят служебно от съда и в тази връзка, съдът служебно е бил длъжен да констатира недействителното вписване от синдика на несъществуващо задължение на ЕТ „Т.** – Д.Д.“ и да постанови в решението си, че същото не съществува. Това се обосновава от жалбоподателя като съществено процесуално нарушение.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано и да се постанови друго, с което отрицателните установителни искове да бъдат уважени.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – К.И.К.“ ООД се оспорва подадената въззивна жалба.

От въззиваемата страна - Н.** не е депозиран отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Третото лице – помагач „С.**“ ЕООД, е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба.

5

Синдикът З. З. Х. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ от ЕТ „Т.**-Д.Д.“ - в несъстоятелност за установяване несъществуване на вземане на кредитор К.И.К.“ ООД и на кредитора Н..

Отрицателните установителни искове се основават на следните твърдения: С Определение №524/11.05.2023г. по т.д. №289/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, са оставени без уважение част от възраженията на ищеца срещу несъществуващи, според него, вземания, включени в изготвени от синдика списъци с приети вземания и са отхвърлени възраженията, касаещи вземания на кредиторите К.И.К.“ ООД и на кредитора Н., като същите не са изключени от списъка на приетите вземания. Тава са: 1.вземанията на кредитора К.И.К.“ ООД, предявени в производството по несъстоятелност на ищеца в размер на 186 388,20лв. главница, законна лихва до 30.06.2021г. в размер на 132 191,05лв., лихва за периода от 01.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер на 6 420,04лв., лихва от 02.11.2021г. до 09.12.2022г. в размер на 20 865,15лв., законна лихва до окончателното плащане, разноски в размер на 1 741,99лв. и нови разноски в размер на 4 000лв.; 2. Вземанията на кредитора Н.: