Решение № 1377 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100901039 по описа за 2025 година

Ищецът „Саф Инвест“ ООД твърди в исковата си молба, че на 04.10.2023 г. в гр.

Ташкент между страните е сключен Договор № 3/04.10.2023 г., по силата на който ищцовото дружество, в качеството на продавач, се задължило да прехвърли собствеността върху лекарствени средства по асортимент на ответника - Чуждестранно предприятие във формата на Дружество с ограничена отговорност - ЧП „Асклепий“ ООД, в качеството на купувач.

Посочва, че договорът уреждал продажба на лекарствени продукти, като съгласно чл. 3.2 били уговорени срокове за плащане, а в чл. 7.1. била предвидена договорна клауза за неустойка при забава – 0,1% върху сумата на просроченото плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 16% от просрочената сума.

В изпълнение на договора, ищецът издал транспортна фактура № 0000004961/21.02.2024 г. за продажба на медицински продукт Бетафос 5 mg/ml + 2 mg/ml, инжекционна суспензия, с посочено конкретно количество и единична цена на обща стойност 40 400,84 евро, както и транспортна фактура № 0000004962/21.02.2024 г., за продажба на медицински продукт Хиалуром Хондро 60 mg/3 ml, инжекционен разтвор в предварително напълнени спринцовки 3 ml, с посочено конкретно количество и единична цена на обща стойност 551 611,05 евро.

Ищецът твърди, че в периода 26.07.2024 г. – 26.03.2025 г. са извършени частични плащания по тези фактури с обща стойност 592 011,89 евро, но задълженията не са погасени изцяло. Към датата на предявяване на иска непогасеният остатък от главницата възлизал на 383 944,10 евро.

Излага твърдения, че поради просрочие в плащанията, на основание чл. 7.1. от договора, била начислена неустойка в общ размер 190 678,53 евро, формирана по следния начин:

По фактура № 4961/21.02.2024 г. - за периода 29.05.2024 г. – 30.07.2024 г. (62 1 дни) върху главница 40 400,84 евро, при извършено частично плащане 6 258,80 евро – начислена неустойка 2 504,85 евро (0,1% дневно); за периода 30.07.2024 г. – 02.09.2024 г. (34 дни) върху главница 34 142,04 евро, при плащане 10 000,00 евро – начислена неустойка 1 160,83 евро; за периода 02.09.2024 г. – 26.09.2024 г. (24 дни) върху главница 24 142,04 евро, при плащане 14 575,00 евро – начислена неустойка 579,41 евро; за периода 26.09.2024 г. – 27.09.2024 г. (1 ден) върху главница 9 567,04 евро, при плащане 5 539,04 евро – начислена неустойка 9,57 евро; за периода 27.09.2024 г. – 27.05.2025 г. (242 дни) върху главница 4 028,00 евро – начислена неустойка 644,48 евро, като е достигнат договорният максимум 16%;

По фактура № 4962/21.02.2024 г. - За периода 14.05.2024 г. – 27.09.2024 г. (136 дни) върху главница 551 611,05 евро, при плащане 4 160,96 евро – начислена неустойка 75 019,10 евро (0,1% дневно); за периода 27.09.2024 г. – 27.12.2024 г. (91 дни) върху главница 547 450,09 евро, при плащане 112 533,99 евро – начислена неустойка 49 817,96 евро; за периода 27.12.2024 г. – 31.01.2025 г. (35 дни) върху главница 434 916,10 евро, при плащане 25 000,00 евро – начислена неустойка 15 222,06 евро; за периода 31.01.2025 г. – 27.03.2025 г. (55 дни) върху главница 409 916,10 евро, при плащане 30 000,00 евро – начислена неустойка 22 545,39 евро; за периода 27.03.2025 г. – 27.05.2025 г. (61 дни) върху главница 379 916,10 евро – начислена неустойка 23 174,88 евро.

Ищецът сочи, че с гаранционно писмо № 0505/1/05.05.2025 г. ответникът е признал наличието на просрочено задължение в размер на 248 920,47 евро и наличен стоков остатък на обща стойност 134 727,60 евро, които по твърденията на ищеца съответстват на дължимата главница.

Твърди се още, че с писмо от 14.05.2025 г. ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение, но плащане не е последвало.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати непогасена главница по договор № 3/04.10.2023 г., за която са издадени фактури № 4961 и № 4962 в размер на 383 944,10 евро, сума в размер на 190 678,53 евро, представляваща неустойка по чл. 7.1. от договора, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба в установения за това срок.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Саф Инвест“ ООД срещу ЧП „Асклепий“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

С молба вх. № 118935/15.09.2026 г. от ищцовото „САФ ИНВЕСТ“ООД са изложени фактически твърдения за частично плащане по претендираните от ответника суми, а именно в размер на главниците по процесните фактури с № 0000004961 и № 0000004962 и двете от 21.02.2024 г., които сочи, че към 21.08.2026 г. са изцяло погасени. В тази връзка излага, че искът в частта за главниците следва да бъде отхвърлен поради погасяването им след предявяването му, като поддържа исковата си претенция в останалата част – за неустойките и законната лихва върху погасените главници, начислена до съответните дати на погасяване на отделните суми.

Видно от представения по делото Договор № 3 от 04.10.2023 г., същият е сключен между САФ ИНВЕСТ ООД – в качеството на продавач от една страна и 2

Чуждестранно предприятие във формата на Дружество с ограничена отговорност „АСКЛЕПИЙ“ /Р Узбекистан/ - в качеството на купувач, с предмет на договора – доставка на лекарствени продукти по асортимент, количество и цена, съгласно спецификацията за всяка отделна партида – неразделна част от договора, която стока купувачът се задължава да приеме, както и да заплати цената за нея.

По делото е представено Писмо изх. № 0505/1/05.05.2025 г. от ЧП“Асклепий“ООД до „Саф Инвест“ООД, в което признава за съществуването на начислени задължения по Договор № 3/04.10.2023 г. в размер на цената по извършена доставка съгласно фактури № 4961 и № 4962 от 21.02.2024 г. на обща стойност от 592 011.89 евро, по която сочи, че е извършено частично плащане в размер на сумата от 208 364 евро, при което непогасеният остатък възлиза на 383 648.07 евро. Сочи се, че доколкото плащането за тази доставката е обвързано с реализацията на стоката и е налице останала непродадена такава на стойност от 134 727.60 евро, признава за наличието на просрочено задължение за сумата от 248 920.47 евро.

Представена е Фактура № 0000004961/21.02.2024 г. с получател „Асклепий Форин Ентърпрайсиз“ООД и продавач „САФ ИНВЕСТ“ООД, за следната стока – Бетафос 5 mg/ml + 2 mg/ml – при единична цена от 10.03 евро и количество 4028, при обща стойност на стоките от 40 400.84 евро.

Представена е Фактура № 0000004962/21.02.2024 г. с получател „Асклепий Форин Ентърпрайсиз“ООД и продавач „САФ ИНВЕСТ“ООД, за следната стока – Хиалуром хондро 60 mg/3ml инжекционен разтвор, предварително напълнени спринцовки от 3 ml – при единична цена от 55.95 евро и количество 9859, при обща стойност на стоките от 551 611.05 евро.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и съдът приема като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че от счетоводството при ищеца и анализ на приложените по делото документи се установява, че задължението за неустойка при забавено плащане на главниците, начислена в размер на 0.1% върху размера на просроченото задължение на „Асклепий“ООД към „Саф Инвест“ООД, възлиза съответно по фактура № 0000004961/21.02.2024 г. в размер на 4899.14 евро при главница от 4028 евро и по фактура № 0000004962/21.02.2024 г. в размер на 75 019 евро неустойка за периода от 14.05.2024 г. – 27.09.2024 г. /върху главницата от 551 611.05 евро; в размер на 49 817.96 евро неустойка за периода от 27.09.2024 г. до 27.12.2024 г. /върху главницата от 547 450 евро/; в размер на 15 222.06 евро неустойка за периода от 27.12.2024 г. – 31.01.2025 г. /върху главницата от 434 916.10 евро/; в размер на 22 545.39 евро неустойка за периода от 31.01-27.03.2025 г. /върху главницата от 409 916.10 евро/; в размер на 23 174.88 евро неустойка за периода 27.03-27.05.2025 г. /върху главницата от 379 916.10 евро/, при което общият размер на задължението за неустойка по фактура № 0000004962/21.02.2024 г. е определен на 185 779.39 евро.

Според експертизата, счетоводството на ищеца е водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти.

В заключението по ССЕ се сочи за извършено частично плащане след 29.05.2025 г. в размер на сумата от 47 075 евро, като дължимата законна лихва за забава, начислена върху остатъчното задължение по фактурите в общ размер от 336 869 евро, начислена върху главницата по фактура № 4961 за периода от 29.05.2015 г. – 01.03.2026 г., възлиза на 361.12 евро и върху главницата по фактура № 4962, съответно за периода от 29.05.2025 г. – 23.10.2025 г. в размер на 18 962.41 евро и за периода 24.10.2025 г. – 01.03.2026 г. в размер на 13 706.69 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните 3 правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството са предявени в обективно съединение осъдителни искове, съответно за незаплатена цена за доставка на лекарствени продукти и начислена неустойка върху сумата на просроченото плащане.

От представените по делото писмени доказателства се установи възникнало правоотношение между страните по сключен между тях Договор № 3 от 04.10.2023 г. за доставка на лекарствени продукти, като отделните доставки видът, количеството и цената на съответния продукт се посочват в спецификации, които се изготвят за всяка партида и са неразделна част от договора. Предмет на исковата претенция са незаплатени суми за цената и начислената неустойка за забава в плащането й за доставки, за които са издадени Фактура № 0000004961/21.02.2024 г. и Фактура № 0000004962/21.02.2024 г., в които са описани спецификациите на доставените продукти и общата стойност според количеството и единичната цена.

По делото са безспорни фактите относно извършената доставка на продуктите по фактурите в изпълнение на задължението на ищцовото дружество в качеството му на продавач по договора, поради което ответникът дължи заплащане на цената за получените от него стоки.

Приложимо в отношенията между страните по договора е националното законодателство според адреса на седалището на ищеца, а именно на Р България, като с оглед качеството на страните на търговци по смисъла на чл. 2 ТЗ и извършената доставка при упражняване на дейността им като такива, на основание чл. 327 ТЗ купувачът дължи заплащането на цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи.

По делото е безспорно извършеното плащане от страна на купувача на сумите по главниците по издадените на 21.02.2024 г. фактури, което макар и извършено след образуване на производството по предявените искове, съдът приема като извънсъдебно признание на ответника относно получаване на стоките по фактурите.

Срокът на плащане на цената срещу стоките – предмет на доставките е установен в т.3.2 от договора, а именно 60 дни от момента на оформянето на доставената партида в митнически режим ИМ-40 „Допускане за свободно обращение“ в страната на получателя на стоката, като безспорни са и фактите относно периода на забавата.

По делото е безспорно, че ответникът е изпаднал в забава да плати сумите по главниците по процесните фактури. Съгласно т.7.1 от договора, последният – в качеството си на купувач, дължи заплащане на неустойка за периода на забавата, която с оглед броя на дните от периода, възлиза на максимално допустимия размер според договореното между страните, а именно 16% върху сумата на просроченото плащане.

За установяване размера на сумата на неустойката, начислена върху незаплатената част от главницата за съответния период на забава по всяка от процесните фактури, по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установи, че съответно по фактура № 0000004961/21.02.2024 г. начислената неустойка възлиза в размер на 4899.14 евро, а общият размер на задължението за неустойка по фактура № 0000004962/21.02.2024 г. е определен на 185 779.39 евро, като са отчетени извършените частични плащания по главницата. По делото не се твърди, а и не се и установява ответникът да е извършил плащане на сумите по начислената неустойка върху главниците по процесните фактури. С оглед установената забава в изпълнението, ответникът е обвързан със санкционните последици от това, съобразно размера на договореното.