Определение № 359 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 431/2024
- Вид
- Определение № 359
- Подписан
- 04.11.2024
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500431 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 26148/01.08.2024г. от И. Б. К. против определение № 2032/19.07.2024г. постановено по гр.д.3450/2023г. по описа на ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението ,постановено по делото в частта на разноските. .По съображенията ,изложени в частната жалба жалбоподателят счита определението за недопустимо и неправилно и заявява искане същото да бъде обезсилено в частта на разноските ,присъдени на Я. И.
Я. и отменено в частта на присъдените на Д. А. К. разноски.
От Я. И. Я. и Д. А. К. ,представлявани от адв.К. Г. е постъпил отговор , с който оспорват жалбата и по съображенията ,изложени в него заявяват искане същата да бъде оставена без уважение.
Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства намира за установено следното :
С решение № 1828 / 25.04.2023г. ,постановено по гр.д. 3483/2022 г. по описа на РС-Пловдив е отхвърлен предявения от И. Б. К. против Я. И. Я. и Д.
А. К. иск за допускане изкупуване от ищца на продадените от К. на Я. 1 / 2 ид.ч. от три недвижими имота.Със същото решение К. е осъден да заплати К. разноски в размер на 7 000 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,а на адв.М.З. сумата от 600 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на Я..
С решение № 1391/15.11.2023г. ,постановено по в.гр.д. 1913/2023г. по описа на ПОС горното решение е обезсилено изцяло поради родова неподсъдност на спора на районен съд предвид цената на иска и делото е изпратено по компетентност на родово компетентния ОС-Пловдив.
1
С решение на ОС – Пловдив № 605/09.05.2024 г. ,постановено по гр.д.3450 / 23 по описа на същия съд искът на К. отново е отхвърлен като със същото решение К. е осъден да заплати К. разноски в размер на 7 000 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение , на Я. сумата от 8 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д.1913/2023 г. по описа на ОС-Пловдив ,а на адв.М.З. сумата от 8 048лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на Я. по гр.д. 3484 / 2022г. по описа на РС- Пловдив.
Ищецът , който своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения,е заявил искане за изменение на решението в частта на разноските ,по което искане се е произнесъл съдът с определението ,обжалвано тук . Със същото е приел за неоснователен довода на К. ,че не следва да се присъждат разноски на ответниците за производството пред РС и ПОС ,тъй като доколкото решението на РС било обезсилено, то се касаело за друго производство ,различно от настоящето, както и не е споделил довода за прекомерност на присъдените възнаграждения ,тъй като същите са съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С тези мотиви е оставил искането по чл.248 от ГПК без уважение.
Определението е неправилно. Не се споделят и от настоящата инстанция аргументите на жалбоподателя ,че производството,развило се пред РСПловдив и впоследствие по реда на инстанционния контрол пред ПОС като въззивна инстанция ,приключило с решение, с което първоинстанционният акт е обезсилен,е различно от производството по гр.д.3450/23 г. по описа на ОС – Пловдив като първа инстанция ,с решението по което дело искът на К. е отхвърлен и са присъдени разноски.Производството по делото ,стартирало първоначално пред РС – Пловдив и впоследствие след обезсилване на първоинстанционното решение поради липса на родова компетентност ,продължило пред ПОС като първа инстанция е едно исково производство и направените разноски както пред РС и ПОС като въззивна инстанция ,така и пред ПОС като първа инстанция следва да бъдат разпределени съобразно изхода.А изходът е ,че искът на К. е отхвърлен ,при което положение той дължи разноски на ответниците.Както се каза ,на К. са присъдени разноски в размер на 7 000 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,направени по гр.д.3484/22 г. по описа на ПРС, на Я. е присъдена сумата от 8 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д.1913/2023 г. по описа на ОС-Пловдив ,а на адв.М.З. е присъдена сумата от сумата от 8 048лв.
,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на Я. по гр.д. 3484 / 2022г. по описа на РС- Пловдив.Тези размери на присъдените адвокатски възнаграждения настоящата инстанция намира за прекомерни . В светлината на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С438/22 съдът не е обвързан от минимума на адвокатските възнаграждения по Наредбата въпреки задължителния й характер ,който й придава национална 2 правна уредба,поради което при преценка на фактическата и правна сложност на казуса съдът, при присъждане на разноски може да присъди ,респ. определени в хипотезата на чл.38 от ЗА ,адвокатско възнаграждение в понисък размер .В конкретния случай ,преценявайки фактическата и правна сложност на делото присъдените разноски,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ,респ. присъдено такова в хипотезата на чл.38 от ЗА като прекомерни следва да бъдат редуцирани както следва : присъденото на К. адвокатско възнаграждение за производството пред РС – Пловдив следва да бъде редуцирано на 4 000 лв. ,в същия размер следва да бъде присъденото адвокатско възнаграждение за адв.З. за производството пред РС-Пловдив ,а присъденото на Я. адвокатско възнаграждение за въззивното производство пред ОС-Пловдив следва да редуцирано също на 4 000 лв.
Гореказаното налага отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго , с което решението в частта на разноските бъде изменено съобразно горните мотиви.
Мотивиран от горното ,съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2032/19.07.2024г. гр.д.3450/2023г. по описа на ОС Пловдив. постановено по
ИЗМЕНЯ решение на ОС – Пловдив № 605/09.05.2024 г. ,постановено по гр.д.3450 / 23 по описа на същия съд В ЧАСТТА на разноските както следва :
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.”В.”№* да заплати на Д.
А. К., ЕГН ********** от гр.П., ж.к.”Т.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** сумата 4 000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.”В.”№* да заплати на Я.
И. Я., ЕГН ********** от гр.П., ул.”Г.Д.”№**, ет.*, ап.** сумата 4 000 лв.платено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство по гр.д.№1913/2023г. на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА И. Б. К., ЕГН ********** от гр.П., ул.”В.”№* да заплати на адв.М. И.а З. с адрес на кантората: гр.П., ул.”С.”№**, ет.*, офис **, личен номер **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д. №№3484/2022г. на Районен съд Пловдив.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му до страните пред ВКС с частна касационна жалба.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4