Решение № 741 от 29.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220103074 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Банка ДСК“ АД чрез пълномощника юрисконсулт М. твърди, че на 14.07.2016 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, и ответника Г. Н. Г. бил сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 20160714085106 на стойност 1 200 лв. Срокът на договора бил 12 месеца с автоматично продължаване. Кредитът бил изцяло усвоен по разплащателната сметка на ответника. Към датата на настъпване на крайния падеж на договора – 13.07.2020 г., длъжникът не бил погасил задълженията в пълен размер, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 по ч.гр.д. № 917/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за сумите от: 1 200 лв. – главница, ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането; 521.60 лв. – договорна лихва до дата на преобразуване чрез вливане за периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2020 г.; 65.31 лв. – договорна лихва от дата на преобразуване чрез вливане за периода от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г.; 206.23 лв. – законна лихва от датата на изискуемостта 13.07.2020 г. до 22.03.2022 г.; 17.10 лв. месечна такса разплащателна сметка; 8.40 лв. такса обслужване Bank on web; 5.00 лв. абонамент комунални плащания и 13.86 лв. такса обслужване банкова карта.

Тъй като против заповедта за изпълнение било постъпило възражение по чл.

414 от ГПК от длъжника, предявява иск за установяване на вземанията по заповедта. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск против ответника за същите суми. Претендира присъждане на разноските в 1 заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Н. Г. не е подал отговор на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС има правните последици на отговор на исковата молба. В подаденото възражение отрича да е сключвал договор с „Банка ДСК“ АД. Признава, че е имал договор със „Си Джи Експресбанк“ АД по договор за овърдрафт на стойност 1 200 лв., но към момента на задържането му на 04.09.2017 г. не го бил ползвал. Съгласно приложеното извлечение от счетоводни книги първата непогасена лихва била от 31.03.2018 г., което доказвало, че няма как да е ползвал овърдрафта и не дължи суми, които не е вземал. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 14.07.2016 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Г. Н. Г. в качеството на кредитополучател е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 20160714085106, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1 200 лв., а кредитополучателят се е задължил за усвои и използва кредита при ГЛП в размер на 16 % и ГПР в размер на 17.39 % и да го върне в срок от 12 месеца с автоматично продължаване. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора кредитът представлява допустимо надвишение на плащанията от разплащателната сметка над наличностите по същата и според чл. 3, ал. 1 от договора се усвоява чрез извършване на касови и безкасови плащания над размера на наличностите по разплащателната сметка на кредитополучателя, като превишението е в рамките на договорения овърдрафт.

На 30.04.2020 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано вливане на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, която е негов универсален правоприемник.

Съгласно приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза кредитът е усвояван и обслужван по банкова сметка с IBAN **********, както следва: изтеглени суми чрез ATM – 10 360 лв., плащане на ПОС – 2 993.97 лв., платени месечни такси – 25.83 лв., платени главници – 1 630.52 лв., други банкови такси – 251.74 лв., платени лихви – 786.87 лв., издадени преводи – 1 438.15 лв., комисионни – 12.07 лв., платени застраховки – 64.26 лв., платен абонамент комунални плащания – 11 лв. Общият разход по сметката е 17 574.41 лв., а общият приход – 16 360.55 лв. Към 01.04.2018 г. е дължима главница в размер на 1 200 лв. и договорна лихва в размер на 13.86 лв. Последната вноска по кредита е направена на 15.08.2017 г., когато са постъпили 641.04 лв. от „Радио COT“. С постъпилата сума са погасени натрупани до тази дата задължения в размер на 398.55 лв., а с останалите 242.49 лв. са погасени направените разходи на 17.08.2017 г. и 2 частично от разходите, направени на 18.08.2017 г. За периода от датата на вливането – 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г. са начислени договорни лихви в размер на 65.31 лв. За периода от 13.07.2020 г. до 22.03.2022 г. размерът на дължимата законна лихва върху дължимата главница от 1 200 лв. е 206.68 лв.

Дължими суми към 22.03.2022 г.: главница – 1 200 лв., договорна лихва от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. – 521.60 лв., договорна лихва от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г. – 65.31 лв., месечни такси – 30.96 лв.; такса обслужване Bank оn web – 8.40 лв., абонамент комунални плащания – 5 лв., законна лихва за периода от 13.07.2020 г. до 22.03.2022 г. – 206.68 лв. Банкова сметка с IBAN ********** е открита на 29.06.2016 г. На 14.07.2016 г. по същата е предоставен кредит овърдрафт с разрешен кредитен лимит в размер на 1 200 лв., а на 31.08.2016 г. по същата е постъпил кредит Експресо в размер на 6 300 лв. На 01.09.2016 г. от сметката е изтеглена сумата от 6 000 лв. По същата сметка са погасявани задълженията по кредит Експресо. Сметката е захранвана с постъпили суми от трудово възнаграждение на титуляря Г. Н. Г..

Постъпилите суми от трудово възнаграждение не са били достатъчни за покриване на всички разходи по сметката, поради което е използван кредитният лимит от 1 200 лв. по предоставения овърдрафт.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9, ал.

1 от ЗПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, законна лихва и такси по договор за кредит.

При условията на евентуалност са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл.

430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на главница, договорна лихва, законна лихва и такси по договор за кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за банков кредит, усвояване на кредита от кредитополучателя и настъпване на изискуемостта му. Осъществяването на тези юридически факти следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване по делото.

Съществуването на валидно договорно правоотношение между страните по договор за кредит овърдрафт не е спорно по делото, а и се установява от представения от ищеца договор за кредит, който е сключен в писмена форма, 3 носи подписите на двете страни в правоотношение и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за банков кредит съгласно чл. 430 от ТЗ, поради което надлежно обвързва страните по него.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза овърдрафтът е предоставен по разплащателна сметка, чийто титуляр е ответникът. Според условията на договора за овърдрафт същият се усвоява при превишение на наличността по разплащателната сметка. Следователно усвояване на овърдрафта е налице при всяко теглене на суми или плащане на суми чрез ПОС-терминал, които не са налични по разплащателната сметка, но не повече от разрешения кредитен лимит от 1 200 лв. В този смисъл първото усвояване на овърдрафта е на 05.08.2016 г., когато е изтеглена сума в размер на 200 лв. при наличност по банковата сметка от 20.52 лв., с което наличността е превишена с 179.48 лв.

Всички тегления и плащания след тази дата са от разрешения овърдрафт, тъй като наличността по разплащателната сметка е била отрицателна, с изключение на 31.08.2016 г., когато по същата банкова сметка е постъпил кредит в размер на 6 000 лв. Последното използване на средства от сметката е извършено на 29.08.2017 г., когато чрез ПОС-терминал е платена сума в размер на 50 лв. След тази дата от сметката не са теглени или плащани суми, включително и след 04.09.2017 г., на която дата ответникът твърди, че е бил задържан и не е имал достъп до банковата сметка.

Настъпила е изискуемостта на вземанията с изтичане на крайния срок на договора за кредит. Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора с изтичане на уговорения срок договорът за овърдрафт се продължава автоматично за нов срок със същата продължителност, освен ако банката не реши да прекрати договора. В случай, че банката реши да не поднови договора за овърдрафт, тя следва да уведоми за това кредитополучателя писмено. Липсват доказателства за писмено уведомяване на кредитополучателя за прекратяване на договора от страна на банката преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което следва да се приеме, че исковата молба представлява уведомление за прекратяване на договора. С връчването й на ответника на 12.01.2023 г. същият е писмено уведомен за решението на банката да не поднови договора. Това е обстоятелство е от значение за спорното право и е настъпило в хода на производството по делото, поради което следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.

235, ал. 3 от ГПК.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено, задълженията по договора за овърдрафт към 22.03.2022 г. са в следните размери: главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 521.60 лв., договорна лихва от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г. в размер на 65.31 лв., месечни такси в размер на 30.96 лв.; такса обслужване Bank оn web в размер на 8.40 лв., абонамент комунални плащания в размер на 5 лв. и законна лихва за периода от 4

13.07.2020 г. до 22.03.2022 г. в размер на 206.68 лв.

Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми, поради което следва да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, а в полза на ищеца бъде признато съществуването на вземанията, по отношение на които се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Предвид уважаването на главните искове не следва да бъдат разглеждани предявените под евентуалност осъдителни искове.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските в исковото и заповедното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.

Н. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ***** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори С. Л. С.в и Ю. Б. Г., главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на 521.60 лв. за периода от 02.04.2018 г. до 30.04.2020 г.; договорна лихва в размер на 65.31 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г.; законна лихва в размер на 206.23 лв. за периода от датата на изискуемостта 13.07.2020 г. до 22.03.2022 г.; месечна такса разплащателна сметка в размер на 17.10 лв.; такса обслужване Bank on web в размер на 8.40 лв.; абонамент комунални плащания в размер на 5.00 лв. и такса обслужване банкова карта в размер на 13.86 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, дължими на основание договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 20160714085106, сключен на 14.07.2016 г., по отношение на които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 917/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.