Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1169 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 650/2022
Вид
Определение № 1169
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20225300500650 по описа за 2022 година

Обжалвано е разпореждане №24136/26.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХIII-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №18728/21г., с което се оставя без ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите СВ. Н. Н. и Я. К. Ч., чрез пълномощника си юрисконсулт Т.

К., срещу Н. Р. ЯН. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *, ж.к. *, бл.*, ет.*,ап.*, за сумата от 1 554,80 лева от които: 610,43 лева главница, 153,16 лева неплатено договорно възнаграждение за периодао 10.04.2018 г. до 10.05.2018 г., 585,26 лева възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 205,95 лева лихва за забава от 10.05.2019 г. до 25.11.2021 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски.

УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането подлежи на обжалуважение искането на „Профи Кредит България“ ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление ЕИК 175074752: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите СВ. Н. Н., Я. Ч. Ч. и Я. К. Ч., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Л. срещу С. И. И., ЕГН ***, с настоящ адрес: гр. * бул. „* “ № *, вх. „*“, ет.*, ап.* за сумата 936.75 лева, от които 413.00 лева главница, 73.68 лева договорно възнаграждение за периода 05.06.2020г.до 05.02.2021г., 121.90 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни допълнителни услуги Фаст, 327.28 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси, 85.70 лева лихва за забава за периода 06.05.2020г. до 05.02.2021г., 11.70 лева лихва за периода 05.02.2021г. до 23.03.2021г.у законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски.

1

Частният жалбоподател на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги противоречат на добрите нрави и затова е налице обоснована вероятност за неравноправна клауза в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.

Този извод на районния съд е правилен.

Уреденото в договора задължение на клиента по договора за заплащане на възнаграждения по допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, защото задължава потребителя да заплаща услуги, които не са пряко свързани с предмета на договора за потребителски кредит.

Годишния процент на разходите по кредита е посочен като 49.90%, без да са конкретизирани неговите съставни части според изискванията на чл. 19 от ЗПК във връзка с Приложение № 1 към ПЗР от закона, която липса също сочи към наличие на неравноправна клауза.

Ето защо искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите различни от главницата е неоснователно и следва да се отхвърли.

В случая не следва да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е посочено, че длъжникът е платил десет погасителни вноски, чиято стойност обаче не е указана, а евентуалното приложение на нормата на чл. 76 от ЗЗД следва да се провери в производството по чл. 415, ал.3 от ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №24136/26.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХIII-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. №18728/21г.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3