Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4300 от 26.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6136/2023
Вид
Решение № 4300
Подписан
26.09.2023
В сила
25.01.2024
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24, ал.1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4300 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110206136 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. А. Р. против наказателно постановление № 23-4332-005570/05.04.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че процесното МПС е собственост на трето лице и не ѝ е било известно обстоятелството, че същото е със служебно прекратена регистрация.

Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Моли при постановяване на съдебния акт да бъде съобразено Тълкувателно постановление № 2/2023г.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

1

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2023г., около 23:48 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“ , с посока на движение от ул. „Еделвайс“ към ул. „Боровец“, от св. Е Ф - на длъжност полицай при 02 РУ-СДВР бил спрян за проверка л.а марка „ Мерцедес“, модел „ Е 200 ЦДИ“ , с рег. № , собственост на К И М. Като водач на автомобила била установена жалбоподателката М. А.

Р..

При извършената проверка в информационните масиви на МВР било установено, че управляваното от Р. МПС е дерегистрирано на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

Св. Ф намерил, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140,ал.1, пр, 1 от ЗДвП и в присъствието на свидетел съставил против Р. АУАН № GA 904501/17.01.2023г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата, като последнатаа го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не спостъпили писмени възражения срешу така съставения АУАН.

На 27.01.2023г. регистрацията на процесното МПС била подновена.

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 23.03.2023г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Р..

Въз основа на цитираното постановление на 05.04.2023г. в кръга на своите правомощия Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР били отнети 10 контролни точки

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 23.03.2023г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са били допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, и по – конкретно описание на нарушението. АНО се е задоволил бланкетно да посочи, че регистрацията на процесното МПС е прекратена, без обаче да е посочена дата, на която това е сторено. Датата на прекратяване на регистрацията е относима както към правото на зашита на санкционираното лице да разбере срещу какви факти се защитава, така и към извършваната от съда проверка по отношение на правилното приложение на материалния закон.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места „.

Съдът намира, че по делото са събрани безспорни доказателства, които безспорно установяват съставомерността на извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна.

По делото няма спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 10.01.2023г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като регистрацията му е подновена на 27.01.2023г.

АНО, обаче не е ангажирал никакви доказателства по отношение на субективната страна на нарушението, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства 3 на първо място автомобилът е собственост на трето лица – К И М. Липсват и доказателства посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл.

18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т.

1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „ Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.“.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-005570/05.04.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4