Решение № 24 от 12.02.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Е.П., 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря С. Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100662 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.341 и следващите от ГПК.

С исковата си молба ищецът Г. И. М., ЕГН ********** със съдебен адрес грС., бул. „Ц.ш. № 9, ет.1, ап.2 чрез адв.Н. – САК е предявил срещу ответника М. Г. М., ЕГН ********** от с.Р.п., Община Е.П., С. област, ул. „В.

№ 22 иск с правно основание чл.341 от ГПК. Моли се съдът да допусне делба на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р.п., Община Е.П., С. област, целият с площ от 939 кв.м., който по кадастралния и регулационен план на селото съставлява имот планоснимачен номер 331, за който е отреден парцел VII в квартал 46, при съседи по скица: от север улица, от изток – УПИ VIII-331, от юг УПИ Х-331 и от запад УПИ VI-331, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв.м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв.м. при равни квоти.

Твърди, че през 1975 г. И. Г. Р. дарява на М. И. Р. собственото си празно дворно място, представляващо парцел УПИ VII-331 в кв.46 по плана 1 на с.Р.п., Община Е.П., С. област, която сделка е обективирана в нотариален акт № 99, том ХV, дело № 2910/1975 г. на РС Е.П..

На 08.03.2006 г. е съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на давностно владение, с който е признато, че Г. М. Р. е собственик на построените в УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област масивна жилищна сграда на един етаж и паянтова жилищна сграда, за което е съставен нотариален акт № 59, том I, рег. № 618, дело № 26 от 08.03.2006 г. на нотариус И.Г. с район на действие РС Е.П..

На 14.03.2006 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....., том 1, рег. № 671, дело № 49 от 14.03.2006 г. по описа на нотариус И.Г. с район на действие РС Е.П.., М. И. Р. прехвърля в полза на Г. М. Р. дворно място, представляващо УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област.

Въз основа на тези разпоредителни сделки през 2006 г. Г. М. Р. става собственик на процесния недвижим имот, заедно с находящите се в него жилищни сгради.

На 17.03.2008 г. Г. М. Р. починал, като оставил за свои наследници – съпруга С. И. Р.а, М. Г. М. – негов син, Г. И. М. – син на починалия син на наследодателя И. Г. М..

На 19.10.2018 г. почива съпругата на Г. Р. – С. Р.а като единствени наследници остават страните по делото – М. М. и Г. М., които се явяват съсобственици на УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област и находящите се в имота масивна жилищна сграда на един етаж и паянтова жилищна сграда на един етаж при равни квоти – по ½ идеална част за всеки един от тях.

Твърди, че на ответника по делото е било известно, че ищецът е водил пред Софийски окръжен съд дело за произход, по което с влязло на 20.11.2019 г. в сила решение по гр.д. № 41/2019 г. е установено, че ищецът Г.

И. М. е син на И. Г. М.. Сочи, че съдебната практика е категорична, че при установяване на произход от бащата по съдебен ред, ако още към момента на раждането бащата е починал, детето придобива с обратна сила по реда на наследственото правоприемство съответният дял от цялото имущество, което наследодателят е притежават към момента на своята смърт. Произходът се 2 установява, не от момента на постановяване на решението и влизането му в сила а от раждането.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. Г. М., който депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв. К. – САК, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че през 1975 г. И. Г. Р. - прадядо на ответника дарява на М. И. Р. - дядо на ответника собственото си празно дворно място, представляващо УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област, за което е съставен нотариален акт № 99, том ХV, дело № 2910/1975 г., а в последствие на 08.03.2006 г. е съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, по силата на който бащата на ответника Г. М. Р. е признат за собственик на масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв.м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв.м., находящи се в същия този парцел УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п.. Не се спори, че в последствие на 14.03.2006 г. М. Р. продава на Г. Р. парцел УПИ VII-.....в кв....... Не се спори, че през 2006 г. Г. М. Р. става собственик на процесния урегулиран поземлен имот и находящите се в него сгради.

Оспорват се всички останали факти изложени в исковата молба, като неотговарящи на действителното фактическо положение.

Оспорва се твърдението, че ищецът е наследник на Г. М. Р. и в тази връзка оспорва истинността на представеното към исковата молба удостоверение за наследници на Г. Р. изх. № ГСР-04-117/02.05.2020 г., като твърди, че единствени наследници на Г. Р. са съпругата му и майка на ответника – С. Р.а и ответника М. М..

Оспорва се и твърдението, че след смъртта си С. Р.а е оставила за наследници страните по делото М. М. и Г. М., тъй като Г. М. не е наследник на С. Р.а, поради което оспорва истинността на удостоверение за наследници на С. Р.а с изх. № 104/12.05.2023 г., като се твърди, че единствен наследник на Г. Р. е ответника М. М..

Оспорва се твърдението, че ищеца е наследник на Г. М. Р., а се твърди, че единствен собственик на процесните имоти се явява ответника М.

3

М., като се излагат доводи за придобиване на процесните имоти по давност от страна на ответника. Изтъква се, че от 17.03.2008 г. ответникът установил фактическа еднолична власт върху имота, с намерение не само да го държи за себе си, а и да го владее, поради което от посочената дата започнала да тече придобивна давност в полза на ответника. Промяната на намеренията на М.

М. да упражнява фактическата власт само за себе си е манифестирана спрямо всички, включително и спрямо сънаследника С. Р.а. В периода от 17.03.2008 г. до изтичане на 10-годишната давност на 17.03.2018 г., а и към момента на депозиране на отговора на исковата молба М. М. е обработвал, получавал реколта, а и все още обработва и стопанисва поземления имот, а също така използва еднолично и двете процесни постройки в УПИ VII-331 за съхранение изцяло на собствените си вещи. За този период ответникът отглеждал в имота животни, като е разрешавал и на свои съседи да отглеждат животни в същия и нито за миг не е спирал да демонстрира явно упражняването на фактическата си власт върху процесните имоти. Всички негови близки, роднини и съседи са наясно с този факт, че именно ответникът е собственик на процесните имоти след смъртта на своя баща през 2008 г..

По време на периода за придобиване на имота по давност С. Р.а е обитавала друг имот, а именно съседния на процесния УПИ Х-331, който е бил собствен на сина й И. М. до смъртта му през 2001 г., а в последствие е наследен от Г. Р. и С. Р.а съобразно удостоверение за наследници изх. № 000193/12.06.2006 г. на И. М.. Приживе С. Р.а никога не се е противопоставяла на поведението на М. М. като имали добри отношения и единствено М. М. полагал грижи за майка си. Не е необходимо отношенията между близки роднини непременно да са се влошили и да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните им части във владение за себе си.

Налице е било фактическо разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти между М. М. и неговата майка С. Р.а, при което всеки от съсобствениците е установил самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите, които действия преценени комплексно демонстрират промяна на 4 намерението за правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни, възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. В този случай, когато те упражняват владение всеки върху собствения си имот в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност по чл.79 от ЗС са реализирани.

В периода от 17.03.2008 г. до изтичане на 10-годишната давност, а и до момента ответникът е този, който е заплащал всички консумативи, свързани с ползването на процесните имоти – земя и сгради, като с поведението си е демонстрирал, че имотът му принадлежи. С. Р.а не е посещавала процесния имот и сгради.

По отношение на процесните сгради – масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв.м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв.м. следва да се има предвид, че тя никога не е била в режим на съпружеска имуществена общност между родителите на ответника – Г. и С. Р.и. По отношение на тях на 08.03.2008 г. в полза на Г. Р. е съставен нотариален акт за право на собственост на основание давностно владение, с който същия е признат за собственик на тези сгради, находящи се в имота на неговия баща и дядо, доколкото е получил владението на двете постройки от своя наследодател, поради което С. Р.а няма принос при това придобиване на имота по давност. Ето защо след смъртта на Г. Р., двете сгради и поземления имот се владеят изцяло от ответника М. М.. Още през 2008 г. М. М. получава удостоверение за наследници на баща му Г. Р., в което ищецът Г. М. не фигурира като негов наследник, а отсъствието на ищеца през тези години и неизвестното му местожителство за ответника е правело обективно невъзможно манифестирането на владелческите намерения пред него за своене на имота от страна на ответника. В такъв случай достатъчна е демонстрираната от ответника промяна в намерението му спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху процесния имот по начин по който всяко лице да може да го възприеме, каквото се е случило в настоящия случай.

Районен съд Е.П., като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том ХV, 5 дело № 2910/1975 г. по описа на РС Е.П. И. Г. Р. е дарил на сина си М. И. Р. собственото си празно дворно място, представляващо парцел VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област с площ от 939 кв.м.

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 59, том I, рег. № 618, дело № 26 от 08.03.2006 г. на нотариус И.Г. с район на действие РС Е.П. е признато, че Г.

М. Р. е собственик на построените в УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област масивна жилищна сграда на един етаж и паянтова жилищна сграда.

На 14.03.2006 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....., том 1, рег. № 671, дело № 49 от 14.03.2006 г. по описа на нотариус И.Г. с район на действие РС Е.П., М. И. Р. е прехвърлил в полза на Г. М. Р. дворно място, представляващо УПИ VII-.....в кв...... по плана на с.Р.п., Община Е.П., С. област.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ГСР-04-117/02.05.2023 г. на Община Е.П., С. област е, че Г. М. Р. е починал на 16.03.2008 г. и е оставил като свои наследници преживялата го съпруга С. И. Р.а – починала на 18.10.2018 г. и сина си М. Г. М. и внука си Г. И. М. – син на И. Г. М. – починал на 22.11.2001 г. син на С. И. Р.а.

От удостоверение за наследници изх. № 104/12.05.2023 г. издадено от кметство с.К., Столична община се установява, че С. И. Р.а е починала на 18.10.2018 г. и е оставила като свои наследници сина си М. Г. М. и Г. И. М. – син на И. Г. М. – починал на 22.11.2001 г. син на С. И. Р.а.

В удостоверение за наследници изх. № 918/14.08.2008 г. издадено от кметство Р.п., С. област е отбелязано, че Г. М. Р. е починал на 16.03.2008 г. и е оставил като свои наследници преживялата го съпруга С. И. Р.а и сина си М.