Определение № 141 от 01.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. П., 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500159 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „И.“ ООД против Определение № 17/ 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 503/ 2024 г. на ОС – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Постановление за възлагане по протокол № 1688/ 03.09.2024 г. по изп. д. № 454/ 2020 г. на ЧСИ № * – П.М..

В жалбата се оспорва извода на окръжния съд за просрочие на жалбата, като се поддържа, че жалбоподателят не е редовно уведомен за постановлението за възлагане, тъй като същото не е изпратено па посочения по делото съдебен адрес. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от обявения за купувач взискател Р. М. М..

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

1

Производството по изп. д. № 2020**** на ЧСИ № * – П.М. е образувано по възлагателно писмо на О.С. за събиране на публични общински вземания към длъжника „И.“ ООД. Проведена е публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, по която с Протокол за отваряне на наддавателни предложения от 29.08.2024 г. за купувач е обявен Р. М. М.. След внасяне на предложената цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК с Постановление за възлагане от 03.09.2024 г. имотът е възложен на купувача Р. М. М..

До длъжника „И.“ ООД е изпратено съобщение за изготвеното постановление за възлагане на адрес гр. А., ул. „Б.Б.“ № 2, което е останало невръчено с отбелязване на връчителя, че на адреса липсват каквито и да било обозначения за съществуване на ЮЛ и няма лице, което да получи съобщението, с оглед на което на 19.09.2024 г. е оставил уведомление за получаване на книжата в кантората на ЧСИ С.Г. в гр. П..

От приложения протокол за уведомяване на телефон е видно, че на 17.10.2024 г. е проведен телефонен разговор между ЧСИ П.М. и К.Ч. – управител на „И.“ ООД, в който управителя на дружеството - длъжник е посочил, че на посочения адрес няма представител на дружеството, както и че желае да се запознае с постановлението за възлагане.

В резултат на проведения разговор съобщението за изготвеното постановление за възлагане е изпратено и получено на електронната поща на длъжника на 17.10.2024 г.

На 25.10.2024 г. чрез Български пощи „И.“ ООД е подал жалба срещу постановлението за възлагане от 03.09.2024 г., което с обжалваното определение е оставена без разглеждане по съображения, че е просрочена, като е приел, че жалбоподателят е бил редовно уведомен на 19.09.2024 г. на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, на която дата връчителят е констатирал, че дружеството не се намира на вписания в търговския регистър адрес.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК срокът за обжалване на подлежащите на оспорване действия на съдебния изпълнител е двуседмичен от извършване на действието или от съобщаването. В случая предмет на обжалване е постановление за възлагане, поради което срокът за обжалване започва да тече от уведомяването на длъжника. Уведомяването на страната като необходимо 2 условие, за да започне да тече срока за обжалване, е налице, когато съдебните книжа са връчени в съответствие с изискванията на закона – на установения адрес и на легитимираните да ги получат лица. По силата на чл. 50, ал. 1 ГПК връчването на съдебните книжа на юридическите лица се извършва на последния посочен в регистъра адрес, като в ал. 2 е установена фикцията, че, ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес, то се счита за редовно уведомено.

В настоящия случай не е спорно, че съобщението до длъжника „И.“ ООД е изпратено на вписания към 19.09.2024 г. адрес на дружеството в търговския регистър, а именно гр. А., ул. „Б.Б.“ № 2, което, обаче, не е било връчено на негов представител, тъй като то е напуснало адреса и не е вписало новия си адрес. При това положение с оглед установената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция правилен е извода на окръжния съд, че длъжникът е редовно уведомен за изготвеното постановление за възлагане, от който момент (19.09.2024 г.) е започнал да тече двуседмичния срок за обжалване и който е изтекъл на 03.10.2024 г. Правилно е прието също така, че в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК за разлика от случаите, при които дружеството не е напуснало вписания адрес, но не се намери лице, на което да бъде връчено съобщението (ал. 3), не се налага залепването на уведомление, поради което срокът за обжалване е започнал да тече от констатацията на връчителя за напускане на адреса на длъжника, а не от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата.

Следва да се отбележи, че сроковете за обжалване са преклузивни по своя характер, тъй като имат за цел да гарантират правната сигурност, с оглед на което нормите, регламентиращи връчването на съдебните книжа, следват да се тълкуват стриктно. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че жалбата е подадена в двуседмичния срок от изпращане по електронен път на 17.10.2024 г. на съобщението за изготвеното постановление за възлагане, тъй като към този момент срокът за обжалване вече е бил изтекъл, не е бил възстановен по съответния ред, а началният му момент не може да бъде обусловен от последващото поведение на страната с оглед данните за проведен по инициатива на длъжника телефонен разговор, по време на който е поискал да му бъде изпратено постановлението за възлагане. В тежест на всеки търговец (чл. 6, ал. и 2 ЗТРРЮЛНЦ) е да впише в търговския регистър настъпилите промени относно вписани обстоятелства, в т. ч. седалище и адреса на управление, при неизпълнение на което следва да понесе всички 3 неблагоприятни последици от своето бездействие – в случая приложението на предвидената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция, че е уведомен за изготвеното постановление за възлагане. Вярно е, че страната може да поиска връчването на съдебните книжа да се извършва на посочен от нея съдебен адрес, но той ще бъде меродавен само ако администриращият орган е бил предварително уведомен за него, докато в случая жалбоподателят е уведомил съдебният изпълнител за промяна на адреса на управление на дружеството едва след изтичане на срока за обжалване на постановлението за възлагане.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение на ОС - Смолян, с което жалбата на длъжника „И.“ ООД против изготвеното по изпълнителното дело постановление за възлагане е оставена без разглеждане, за правилно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17/ 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 503/ 2024 г. на ОС – Смолян.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4