Решение № 17 от 16.01.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К., 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20225510101616 по описа за 2022 година

Предявени са иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с пр. осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда и иск за на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за обезщетение по чл. 200 от КТ, с правно осн. чл.84 –чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Р. В. Г., ЕГН: ********** чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р. моли съда да осъди „Ф.И." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, представлявано от Т. Д. В., да заплати на Р. В. Г., сумата от 119 504 лв., представляваща разлика между целия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлизащо на 140 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 26.05.2021 г. трудова злополука и настъпилите в пряка причинно следствена връзка с нея телесни увреждания, и полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 20 496 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата 140 000 лв. от датата на злополуката - 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди (като полученото обезщетение ищецът счита за плащане по претенцията си), както и съдебно-деловодните разноски, стоР. от него за образуване и водене на 1 настоящото гражданско производство, ведно с дължимото адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 26.05.2021 г. е изпратен от ответника в „К.Б." АД, с. Г.С. за извършване на монтажни дейности по системата за пожароизвестяване.

Около 13:50 часа извършвал демонтаж на колона за пожароизвестяване, качен на двураменна стълба на височина около 1,5 м. - 2.0 м., стълбата се подхлъзнала и той паднал от нея, като си ударил левия крак в изолационна тръба. В пряка причинно-следствена връзка с тази злополука, имаща характера на трудова, претърпял множество счупвания на подбедрицата на ляв крак. Към момента на настъпване на злополуката бил в трудово правоотношение с ответника, извършвал възложената му от него работа.

Твърди, че между него и „Ф.и." ЕООД, ЕИК ***** е сключен трудов договор № 54/02.06.2020 г., по силата на който заемал длъжност „монтьор поддръжка на инсталации и оборудване". В резултат на работната си дейност и в пряко причинно-следствена връзка с трудовата злополука, претърпял описаната травма. С влязло в законна сила Разпореждане № 139 от 12.01.2022 г. на ТП на НОИ - Ст.З., настъпилата злополука е призната за трудова. Налице са основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда за ангажиране имуществена отговорност на работодателя, на което основание претендира обезщетение за претърпените болки и страдания.

Заявява, че след като претърпял травматичните увреждания бил приет по спешност за лечение в УМБАЛ „С.И.Р." ЕООД в град Ст.З. на 26.05.2021 г. в тежко състояние с масивен оток на лявата подбедрица. Констатирани били множество фрактури на подбедрицата след извършената рентгенография на подбедрица и на 28.05.2021 г. бил опериран. След успешна оперативна намеса с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, му поставили метална остеосинтеза. След постигане на корекция на нарушенията е изписан на 01.06.2021 г. и е насочен към ОПЛ, Терапия към Втора хирургична клиника на УМБАЛ „С.Г." ЕАД за хоспитализация и последващо лечение.

На 14.02.2022 г. бил приет за лечение във УМБАЛ „С.Г." ЕАД, гр. П. поради усложнения във връзка с поставената метална остеосинтеза. Развил инфекция, което довело до принудителна оперативна намеса за премахване на поставената остеосинтеза, проведена на 17.02.2022 г. Лечението му е 2 продължило до 22.02.2022 г., когато е изписан при не пълно възстановяване.

Твърди, че при всички оперативни интервенции му е прилагана локална анестезия посредством инжекции в гръбначния стълб, която при всяка операция не е постигала необходимия упойващ ефект. През целия болничен престой изпитвал изключително силни болки и страдания. Освен постоянните и силни болки, телесното му тегло намаляло с около 10 килограма, имал главоболие, замаяност, световъртеж, повръщания и проблеми със съня, които продължават и до ден днешен, макар и да са с лек отшумяващ характер.

Първоначално не могъл да спи въобще нощем, а през деня - успявал само за няколко минути сутрин. Също така, поради дългия период на залежаване получил множество протърквания и рани в областта на гърба. Едно от найсериозните му притеснения остава прогнозата на лекарите, че има огромна вероятност да не може да функционира правилно с левия си крак занапред, което ще го затрудни при осъществяването на работна дейност и дори може да доведе до невъзможността да извършва работата си и да ходи нормално.

Заявява, че лекарите установили, че е налице инфекция, която ще препятства пълното възстановяване на крака, и която може да доведе до наличието на тромбофлебит.

Към настоящия момент лечението му не е приключило. Твърди, че продължава да се придвижва с помощни средства и в рамките на няколко месеца по повод на нетрудоспособността му ще се произнесе сезираната от него НЕЛК.

Случилото се променило живота му драстично. От един активен човек до момента на злополуката, след инцидента животът му се променил в отрицателна посока. Преживял травматичен шок, депресирал се, самочувствието му заради получените травми се понижило, настъпилата промяната във външния му вид и невъзможността да се грижи за семейството си, както и последвалата социалната изолация значително го променили.

Затворил се в себе си, бил демобилизиран, Повишеното в периода на възстановяване емоционално напрежение довело до нарушена социална адаптация и загуба на продуктивност. Предвид описания интензитет на болките, тяхната продължителност, периодът необходим за възстановяването му, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, както и предвид възможността от получаване на 3 посттравматична артроза, налагаща отново медикаментозно лечение, заявява, че животът му е изцяло променен в негативна насока.

Твърди, че е в трудоспособна възраст (на 40 години) и издържа семейство, с което живее. Дължи на членовете в домакинството си грижи и издръжка, които е ограничен да полага поради затрудненията си в чисто битов план и намалелите вследствие на случилото се доходи и физически възможности. Точно обратното, чувства се в тежест на семейството си, членовете на което му помагат дори за осъществяване на ежедневните физиологични нужди. Всичко това допълнително го потиска и му влияе изключително негативно във психологичен план.

Претендираният размер обезщетение намира за справедлив и актуален.

Моли съда при определяне размера на дължимото обезщетение да вземе предвид и нарастваща инфлация в страната, за която има данни в НСИ, като съответно приложи същата и актуализира размера на определеното обезщетение. Неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, счита, че могат да бъдат компенсирани с обезщетение в размер на 140000,00 (сто и четиридесет хиляди) лева, от които претендира да му бъдат присъдени 119 504 лв., поради получаване на застрахователно обезщетение покриващо претенцията му в частта до 140 000 лв.Претендира, че сумата 140 000 лв. е справедливо обезщетение за търпените от него болки, страдания и изживян стрес, отговаря на принципа на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълното му и универсално обезщетяване закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът „Ф.И." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Т. В. оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.

Твърди, че в настоящия случай предявеният иск може да се квалифицира като иск с пр. основание чл. 200 от КТ. Налице са предпоставките за прилагане на чл.201, ал.1 от КТ, тъй като пострадалият е причинил умишлено увреждането.

На 10.12.2019 г. Р. Г. е назначен с трудов договор № 53/10.12.19 г. на работа във „Ф.И." ЕООД на длъжност „машинен оператор метални прахове и смеси" с изпитателен срок за 6 месеца. Със заповед № 33/03.04.2020 г., на 4 основание чл.71, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото му правоотношение. На 02.06.2020 г. Р. Г. е назначен с трудов договор № 54/02.06.2020 г. отново на работа, но на длъжност „монтьор поддръжка на инсталации и оборудване", по-късно с ищеца подписали и допълнително споразумение 1/02.01.2021 г. към трудов договор№ 54/02.06.2020 г. Съгласно длъжностна характеристика основните задължения на ищеца са да осъществява контрол за правилната експлоатация на оборудването, своевременно смазване и извършване на превантивна дейност, за недопускане на аварии, контролиране натоварването на оборудването, предлагане на график за извършване на ремонтни работи, участие в съставянето на годишните графици за ремонта на механичното, технологичното и подемно - транспортно оборудване, организира между ремонтното обслужване на оборудването и ремонта на оборудването в гаранционен срок, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и др.

Само няколко дни след подписването на първия трудов договор, ищецът е поискал да излезе в отпуск, какъвто ползвал често през времето, през което работил във „Ф.И." ЕООД. Същият редовно отсъствал и поради здравословни причини. Не бил изряден и по отношение на работата, която вършел. Въпреки това, след като е разбрал за станалата злополука, управителят на дружеството работодател Т. В. откарала ищеца в болнично заведение, платила сумата от 1 580 лв. във връзка с лечението му, интересувала се за неговото здравословно състояние и проявила нужното съдействие.

На 26.05.21 г. Р. Г., К. К. и И.И. следвало да извършат монтажни и демонтажни дейности по системата за пожароизвестяване на площадката на „К.Б." АД, с. Г. С. Както е посочено и в Разпореждане № 139/12.01.22 г., изд. от ТП на НОИ Ст.З. и в обясненията на самия ищец, приложени към исковата молба, стълбата, на която ищецът се бил качил се подхлъзнала. Същият е бил предупреден и от двамата си колега - К. К. и И.И. да не се качва сам на стълбата, защото те ще извършват демонтажа на говорителите с вишка, която се използва при демонтажи на по - големи височини, какъвто е бил случая.

Този демонтаж е следвало да бъде извършен от колегите на ищеца, обучени за работа с вишка. За демонтажа на говорителите поставени на такава височина трябвало да бъде ползвана вишка, а не стълба.

5

Твърди, че Р. Г. умишлено е решил сам да направи демонтажа, за което е ползвал алуминиева двукрака стълба, която поставил неправилно, евентуално неправилно същият е разпределил и тежестта си при качване на стълбата и тя е поддала. Твърди, че ищецът цели постигане на парично облагодетелстване, предвид и поведението му предхождащо злополуката.

При условията на евентуалност, твърди, че са налице предпоставките на чл.200, ал.2 от КТ - ищецът е допринесъл в голяма степен за настъпването на процесната злополука, проявявайки груба небрежност. Сам е взел решение да извърши демонтажа, който е щял да бъде направен от колегите му. Избрал е мястото, на което да постави металната стълба, което в случая е било неподходящо. Видно от подадената декларация за трудова злополука, ищецът се е качил на алуминиева двукрака стълба с клещи и отвертка в ръце на височина около 1.5 м - 2 м. Ръцете му са били заети с клещите и отвертката и не е могъл да реагира като избегне падането. С действията си, сам се е поставил в опасност и е проявил груба небрежност.

Заявява, че очевидци на злополуката няма, обясненията на ищеца и на лицата, с които той споделил какво му се е случило са разнопосочни и нееднозначни, а от събраните гласни доказателства се установява, че при първата операция „лекарите не са направили нещо както трябва“ и ищецът получил възпалителен процес.

Видно от представения от ищеца Протокол № 1/11.01.22 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, ответникът не е санкциониран за извършени нарушения на трудовото законодателство. Той е провеждал надлежно инструктажите за безопасност по отношение на служителите си, вкл. и на ищеца, за което същият е полагал подписа си.