Решение № 38 от 29.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Търговско дело №

20214100900002 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два осъдителен иска в условията на обективно съединяване всеки от тях с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 и чл. 432 ТЗ.

Ищецът „ЮБ“ АД, ЕИК .. твърди, че е носител на спорното право на вземане спрямо ответника за сумата 16 607,25 швейцарски франка, представляващо главница по договор за кредит за № HL32035 от 19.12.2007г., частичен иск от общата сума 29130,96 швейцарски франка, обявен за предсрочно изискуем или в условията на евентуалност левовата равностойност 30000лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 50,40 лв. – разноски по този договор и второ вземане от 3031,24 швейцарски франка – главница по договор за кредит за № HL35670 от 16.04.2008г., обявен за предсрочно изискуем или в условията на евентуалност 5475,75 лв. – левовата равностойност; 613,04 швейцарски франка – договорна лихва по втория договор от 02.02.2018г. до 11.01.2021г. или левовата равностойност 1107,42 лв., 403,06 швейцарски франка – мораторна лихва по този договор за период от 02.02.2018г. до 11.01.2021г. или левовата равностойност 728,10 лв., 45,48 швейцарски франка – договорни такси по него – 82,16 лв. левова равностойност и 201,96 лв. нотариални такси. Сочи, че били извършени две цесии по всеки един от договорите – една от банката в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД ЕИК 130950970 и втора при която вземанията са прехвърлени обратно на банката. Сочи се, че са сключвани четири допълнителни споразумения с ответника като кредитополучател, с които са констатирани размерите на усвоената и непогасена главница по кредита от първия договор, както и останалите дължими суми към датата на 1 подписването на всяко споразумение и е постигано съгласие за начина им на погасяване с договаряне на облекчен ред на издължаване на вноските. До определен период от време вноските били внасяни своевременно, но от 02.04.2013г. е настъпило просрочие на главницата по кредита и от 02.05.2012г. – на лихвата. Ищецът твърди, че банката е обявила за предсрочно изискуем целия първи кредит с отправяне на писмено изявление – нотариална покана до длъжника, връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 20.11.2020 година. Твърди се, че и по втория кредит също е настъпила и обявена предсрочна изискуемост, тъй като на 02.08.2012г. е бил падеж на първата неплатена главница и на 02.04.2012г. – просрочие на неплатена договорна лихва. Вторият кредит е обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана отправена до кредитополучателя и връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 20.11.2020 година. Двата договори били обезпечени чрез учредяване на договори ипотеки върху един и същ недвижим жилищен имот, подробно описан в исковата молба. Отправено е искане към съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати гореописаните парични суми. Претендира разноски по делото.

ОВЕТНИКЪТ Х. П. Х., представляван чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. И П. счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

Не оспорва наличието на договорно отношение между страните по делото, възникнало въз основа на двата посочени в исковата молба договори за потребителски кредит. Оспорва твърденията за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като длъжникът не е надлежно и лично уведомен за това. Оспорва това уведомяване да може да бъде осъществено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, както и чрез връчване на исковата молба на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Оспорва да е настъпило действие спрямо ответника на двата договора за цесия. Навежда възражения за нищожност на клаузите в договорите за кредит за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, като неравноправни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията – по отношение на главницата 5 годишна, а по отношение на част от лихвата – 3 годишна.

Навежда възражение за нищожност на клаузите от договора за кредит, според които дори неплащането на коя да е от погасителните вноски водела до възникване на такова право за кредитора, тъй като това било незначителна част от кредита. Моли иска да бъде отхвърлен изцяло. Не възразява по направените доказателствени искания.

С определение от проведено на 24.11.2022 година открито заседание на основание чл.

226, ал. 2, изр. първо от ГПК „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК .. седалище и адрес на управление гр.

С., ул. РПК“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Ц. и пълномощник адв. В. Д., е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца. С писмена становище и в съдебно заседание третото лице помагач поддържа изцяло предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чието писмено заключение е прието от съда и не е оспорено от страните, се 2 установява от фактическа страна следното:

Между ищеца и ответника на 19.12.2007 г. в гр. орна О. е сключен договор за потребителски кредит № HL 32035/19.12.2007г., по силата на който ищецът „ЮБ“ АД е предоставила на ответника Х. П. Х. кредит в размер на равностойността в швейцарски франка на 33000 лв. за срок от 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при договорен лихвен процент басовия лихвен процент на банката за жилищни кредити 4,5% плюс надбавка от 1,65 пункта. Паричната сума е усвоена на два транша чрез покупка на валута на 04.01.2008г. и 02.04.2008г., като е усвоен общ размер 28336,00 швейцарски франка при левова равностойност 33358,56 лв.

На 16.04.20008 година между ищеца и ответника е сключен втори договор за кпотребителски кредит № HL 36570/16.04.2008г. по силата на който ищецът „ЮБ“ АД е предоставила на ответника Х. П. Х. кредит в размер на равностойността в швейцарски франка на 4100 лв. за срок от 288 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, при договорен лихвен процент басовия лихвен процент на банката за жилищни кредити 4,5% плюс надбавка от 2,15 пункта. Паричната сума е усвоена на един транша чрез покупка на валута на 30.04.2008г., като е усвоен общ размер 3627,75 швейцарски франка при левова равностойност 4305,05 лв.

След проследяване разплащателната сметка на ответника IBAN BG95...., по която са извършвани погасителните вноски по двата кредита и са анализирани допълнителните споразумения, сключвани между ищеца и ответника по първия договор за кредит от 20.03.2009г., 30.11.2009г., 18.08.2010 г.23.12.2011г. и споразумението от 29.12.2011 година по втория кредит, ССчЕ е констатирала, че плащанията по първия кредит № HL 32035/19.12.2007г. по погасителен план по главница е преустановено за дължимата главница на 02.04.2013 година, а за дължимата лихва – на 02.05.2012г. Плащанията по втория кредит с № HL 36570/16.04.2008г. са преустановено от задължението за вноска по главницата от 02.08.2012г. , а за лихвата от 02.04.2012г. Последното плащане по първия кредит е било 07.03.2013г. и след тази дата вноски не са осчетоводявани. Последното плащане по втория кредит е било също на 07.03.2013г. и след това липсват осчетоводявания на вноски.

Ищецът като кредитор е отправил до ответника нотариална покана рег. № 2387, акт 123, том първи, от 30.09.2020 година чрез нотариус С.Т. с рег. № 65 СРС, която е връчена чрез нотариус Л.С. с район на действие РС Г. О., която е съставила констативен протокол на 30.09.2020 година относно извършените действия. Видно от този констативен протокол нотариалната покана е била адресирана до Х. П. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. О., ул.

Ц.О.,№.., вх. Б, ет. 2, ап. 15. Връчването е било извършено след като три последователни опита в рамките на един месец е посещаван адреса – на 06.10.2020г., 17.10.2020г. и на 5.11.2020г. и след това на основание чл. 47, ал.1 от ГПК на 05.11.2020г. е залепено уведомление от който момент е започнал да тече двуседмичния срок, в който адресатът е следвало да се яви в кантората на нотариус Л.С. за получаване на горепосочената покана. В този срок Х. П. Х. не се е явил и след съставянето на констативния протокол екземпляр е изпратен на ищеца. Видно от извършена по искане на особения представител справка 3 относно адресната регистрация на ответника последния има постоянен и настоящ адрес именно в гр. Г. О., ул. Ц.О.,№.., вх. Б, ет. 2, ап. 15.

Към 20.11.2020 година по договор за кредит № HL 32035/19.12.2007г. е останала неплатена главница в размер на 29130,96 швейцарски франка, левовата равностойност по спот търговията по данни на БНБ курс купува 1,78469 е в размер 51989,73 лв. Към същата дата по договор за кредит № № HL 36570/16.04.2008г. е останала неплатена главница в размер на 3310,05 швейцарски франка, левовата равностойност по спот търговията по данни на БНБ курс купува 1,78469 е в размер 5901,41 лв. Към 09.01.2023г. левовата равностойност по курс купува на „ЮБ“ АД, 1,9526 по първия кредит е 56881,11 лв., а по втория кредит – 6463,20 лв.

Видно от нотариален акт за Договорна ипотека върху недвижим имот № 3235, том XVII, рег. № 25338, дело № 3067 от 19.12.2007г. на нотариус К.Б. рег. №.. с район на действие РС Г. О. за обезпечаване изпълнението на всички вземания на банката по договор за потребителски кредит № HL 32035/19.12.2007г. е учредена ипотека върху недвижим имот находящ се в гр. Г. О., ул. Ц.О.,№.., вх. Б, ет. 2, ап. 15 – апартамент № 15, подробно описан в нотариалния акт, собственост на Х. П. Х..

Установява се също така, че На 11.03.2008г. ищецът чрез договор за прехвърляне на вземане е прехвърлил вземанията си по двата договора за кредит спрямо ответника на „България Ритейл сървисиз“ АД , като с Договор за прехвърляне на вземане по договори за кредит от 25.10.2017 тези вземания отново са били прехвърлени на банката. Към датата на предявяването на разглеждания иск банката се явява титуляр на вземанията по двата процесни договора.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда като безспорна, се налага следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и чл. 432, ал. 1, т. 4 от ТЗ, като частичен иск.

Предявеният частичен иск е допустим. Разгледан по същество искът се явява основателен и съдът следва да уважи, по изложените правни съображения:

Безспорно се установи, че въз основа на два отделно сключени договора между ищеца и ответника договори за потребителски кредит с №№ № HL 32035/19.12.2007г., и № HL .. между тях е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищецът се явява кредитор – предоставил на ответника два парично кредита в швейцарски франкове в размер на левовата равностойност по първия кредит на 33000 лв., а по втория кредит в размер на 4100 лв. и двата кредита са изцяло усвоени от ответника. До 07.03.2013г. ответникът е извършвал плащания и погасяване на задълженията по двата договора за кредит – като от 02.04.2013г. е първата непогасена вноска по договора с № № HL 32035/19.12.2007г., а по втория договор с № № HL 36570/16.04.2008г. са погасени задължения до м. май 2012 година.

След тези дати са преустановени всякакви плащания. Установен е по безспорен начин остатъкът от задължението, посочен по-горе в мотивите. Ответната страна не спори 4 установените размери, но оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита.

Ищецът претендира своите вземания на основание сключените два договора за банков потребителски кредит с ответника, като се позовавайки на чл. 18 от Договора за банков кредит № № HL 32035/19.12.2007г. и чл. 19 от договора за банков кредит № № HL 36570/16.04.2008г. за настъпила и обявена предсрочна изискуемост изцяло на всяко от двете вземания, респективно на остатъкът от тях, за което обстоятелство длъжникът - ответникът по настоящото дело е бил уведомен. Уведомяването е извършено чрез изпращане на нотариална покана, в която подробно длъжникът се уведомява относно размерът на задължението по неговите компоненти – главница, лихва, разноски и такси. Действията по връчване са обективирани в констативен протокол, съставен от нотариус Л.С., на комуто е изпратена за връчване на ответника – длъжника по договорите за кредит нотариална покана.