Решение № 64 от 15.04.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Силистра, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500038 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано е по въззивна жалба, предявена от Г. С. Д., ответник по първоначалната искова молба и ищец по насрещният иск по гр. д.№ 1325/2022 г. по описа на СсРС, чрез адв. И. Русчева от САК , против решение №572/19.10.2023 г. , постановено по същото дело на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена нейната насрещна искова претенция за признаване правото и на собственост по отношение на ответницата по този иск Ж. К. Ж. за размера над 1/2 ид. част от процесния имот, както и в частта, с която съдът е уважил предявения от първоначалната ищца Ж. К. Ж. иск против нея, като е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателката , че Ж. К. Ж. с ЕГН....... е собственик на 1 / 2 идеална част от недвижим имот - 1456/1956/хиляда четиристотин петдесет и шест върху хиляда деветстотин петдесет и шест/ идеални части от дворно място находящо се в с. П. Ламбриново, обл. Силистра.цялото с площ 1 956 кв.м., съставляващо имот с пл.62 /шестдесет и втори от кв. 11/единадесети/ по плана на селото, за който е отреден парцел 17 /седемнадесети/, целият с площ 2 060/ две хиляди и шестдесет/кв.м. с неуредени сметки по регулация за 40 кв.м, ведно с 3/4 / три четвърти/ идеални части от построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи: улица, парцел 26 /двадесет и шест/- пл. №63, парцел 6/шест/-пл.41 и парцел 16/шестнадесети/ пл.61. жалбоподателката счита, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, развити са аргументи в тези насоки и е формулирано искане към въззивната инстанция да отмени пръвоинстанционното решение , посочено по .- горе вобжалваните части, като постанови ново , с което да уважи изцяло насрещната искова претенция на въззивницата, с произтичащите от това последици. Въпреки, че не е посочено изрично, става ясно, че желае съдът да отхвърли и предявения против нея първоначален иск, тъй като решението се обжалва и в тази част, като се иска отмяната му и по отношение на този иск. В 1 с.з .пред тази инстанция се явява адв. Русчева, която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.

В срока по чл. 263 ГПК, писмен отговор против жалбата е подала ответницата по насрещния иск и ищец по първоначално предявения такъв в първоинстанционното производство - Ж. К. Ж. с ЕГН ..... , чрез адв. Р. Н. от ВАК, според който първоинстанционния съдебен акт е правилен в обжалваните части, поР. което моли да бъде потвърден. В с.з. пред ОС се явява лично и с адв. Н., който поддържа отговора по чл .263 ГПК, моли да бъде потвърдено решението на РС в обжалваните части.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.

Пред първоинстанционния съд настоящата въззиваема в качеството и на ищца Ж.

К. Ж. с ЕГН ......., е предявила иск против Г. С. Д. ЕГН ....., и Николай Стоянов Димитров , ЕГН ....., като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик по давностно владение на 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот. В хода на производството пред РС същото е прекратено по отношение на втория ответник с протоколно определение от с.з., проведено на 19.09.2023 г.

Първоначалната искова претенция се основава на обстоятелството, че с наследодателя на ответницата ищцата е живяла на съпружески начала за период от над 30 години до смъртта му на 29. 06. 2022 г. Собствеността върху процесния имот била прехвърлена на съжителя и през 1991 г. срещу задължение за издръжка и гледане, като ищцата счита, че той владее оттогава имота, а тя – от смъртта на родителите му през 2008 г. Според твърденията на ищцата, владението по отношение на имота не било прекъсвано никога, независимо от обстоятелството, че с постановление за възлагане от 19. 11. 2003 год. на ДСИ при СРС имотът бил възложен на трето лице, тъй като то не влязло във владение на процесния имот, а впоследствие, след погасяване на задължението към него, прехвърлило собствеността на имота отново на наследодателя на ответниците. Ищцата считала себе си за пълноправен съсобственик, каквото и поведение демонстрирала, поР. което и претендира собствеността на половината от имота .

Както в отговора по чл. 131 ГПК, така и с настоящата жалба, ответницата по първоначалния иск и настояща въззивница Г. С. Д. ЕГН ...., чрез адв . И. Р. оспорва изцяло предявената претенция, като твърди, че не е било налице фактическо съжителство между баща и и ищцата, а последната го е посещавала само в почивните дни. Намира за съществено и обстоятелството, че имотът е бил обект на принудително изпълнение и до 2016 година, не е бил собственост на наследодателя за периода от 2002 г. до 2016 г. , още по - малко на ищцата, а оттогава до момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл давностния срок за придобиването му. Предявила е и насрещна искова претенция, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцата, че тя е собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея в качеството й на единствен наследник на баща си С. Д. П. с ЕГН ....., б.ж. на с.Полковник Ламбриново, / предвид вписания отказ от наследство от брат и /, както и да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да и предаде владението върху имота.

Правилно РС е определил правното основание на исковите претенции по като установителен иск за собственост по чл 124, ал.1 от ГПК за първоначалния иск и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС по насрещната претенция.

От представеното пред РС удостоверение за наследници № 6255 / 20. 12. 2022 год., издадено от Община Силистра се установява, че С. Д.П. е починал на 29. 06. 2022 год. и е оставил наследници - двете си деца Н.С. Д. и Г. С. Д.. Тъй като синът му се е отказал от 2 наследството видно от удостоверение изх. № 2309 / 26. 08. 2022 год. издадено от СсРС по г.гр.д. № 1244 / 2022 год., единствен наследник е ответницата, настояща въззивница. Пред РС е представен и НА № 81, том VII, н.д. № 2493 / 1991 год., с който родителите на наследодателя на въззивницата са му прехвърлили собствеността върху процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка. С постановление за възлагане от 16. 09. 2002 год. от ДСИ при СРС имотът е възложен на трето лице, кредитор по изпълнителното дело на наследодателя. Последният продължил да живее в имота и след като изплатил задължението си, с договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № 176, том XI,, рег. № 8777, нот. дело № 1335 / 2016 год. третото лице - Г. А. А. и съпругата му са продали на С.П. имота.

Два са спорните въпроси, засегнати пред РС и по жалбата, които според въззивницата обуславят и разрешаването на спора.

Относно характера на взаимоотношенията между въззиваемата и покойния Стоян Петров, неправилно в обжалваното решение е възприето, че „няма спор и относно факта, че ищцата и наследодателя на ответницата са съжителствали съвместно през период от 30 години“, а в следващия момент се сочи , че „спорните факти се свеждат единствено до характера на съжителството между С. П. и ищцата, както и действията на последната, свързани с процесния недвижим имот".Очевидно е, че по първия въпрос това са две взаимноизключващи се обстоятелства, тъй като ако са съжителствали заедно, то несъмнено е било в дома на наследодателя на въззивницата. Съдът счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели пред РС, водени от въззиваемата, се установява, че от деветдесеттте години на 20 век, а не от 2007-2008 г. , както е приел РС, тя и покойният С. П. са съжителствали съвместно като семейство около 30 години, обитавали са имота в с.

Полковник Ламбриново постоянно и макар и да е била трудово ангажирана в гр. Силистра и с адресна регистрация на друг адрес, тя се е прибирала в селото ежедневно и освен това е полагала грижи за имота като стопанка на домакинството. Правилно РС е дал вяра на показанията на тези свидетели, които са водени от въззиваемата, защото двама от тях са без родствена връзка, а другият с не много близка такава с покойния Стоян, т.е. по – скоро е роднина на ответницата. Показанията им са детайлни , безпротиворечиви и убедителни, като обхващат целия период на съжителството на възиваемата и бащата на въззивницата.

Същевременно, двама от свидетелите, които твърдят , че е посещавала само в събота и неделя покойният С. П. и не са живели на семейни начала са имали впечатления за част от периода и въпреки твърденията си, че е „прихождала в имота“ през уикендите главно, говорят за Ж. Ж. като за негова съжителка, мислели са, че му е съпруга и че същата има участие в стопанисване на имота. Що се отнася до св. Д., брат на въззивницата, изцяло тенденциозни са показанията му по този въпрос и правилно са игнорирани от съда, въпреки, че и той признава , че въззиваемата е полагала постоянно грижи за баща му след заболяването му през 2021 г.

Така или иначе, фактът на съжителството на семейни начала между въззиваемата и наследодателя на въззивницата , дори и доказан категорично , не е достатъчен за основателност на исковата претенция. Преди всичко, с оглед възмездното прехвърляне през 1991 г. на собствеността върху имота срещу задължение за гледане и издръжка от родителите на наследодателя на въззиваемата на последния, на него не му е необходимо да го владее от 1991 г., защото си има титул, който го прави едноличен собственик на целия имот.Не е ясно и защо въззиваемата се спира на годината 2008 – смъртта на родителите му , за да заяви, че от този момент владее имота, при положение, че те не са собственици на същия от 1991 г., а тя живее със С.П. в продължение на 30 г., т.е. поне от 1992 г. За да се приеме, че въззиваемата от 2008 г., след смъртта на родителите му е завладяла по давност половината, би следвало тя да е предприела спрямо него действия, с които отрича неговото право на собственост върху ½ ид. част от имота и се възприема като съсобственик. Такива факти не са изтъкнати, нито доказани. Нещо повече, поР. специфичната ситуация, 3 възникнала за периода, през който имотът е бил собственост на лицето, на което същият е бил възложен на публична продан – от 2002 г. до 2016 , въззиваемата на би могла да установи никакво давностно владение, нито от 2008 г., нито от друг момент преди 2016 г., защото става ясно от изложените факти в исковата молба, показанията на свидетелите и нейните обяснение в с.з. от 19.09.2023 г . пред РС , че тя и съжителят и са съзнавали, че в този период имотът е собственост на трето лице, полагали са усилия да изчистят задълженията на Стоян Петров към него, за което и тя твърди, че има принос и през 2016 г. са успели да откупят обратно имота. Следователно, въпреки, че фактически са стопанисвали имота, ползвали са го според предназначението, в тях – както за въззиваемата, така и за съжителя и, е липсвало психическото отношение - субективния елемент /animus/, което завършва фактическия състав на правото на собственост и го отличава от владението или ползването като други ограничени вещни права. Следователно, не е налице давностно владение, както поР. факта, че от 1991 до 2002 г. имотът е бил еднолична собственост на С.

П., така и по Р. това, че за периода 2002 -2016 г. същият е бил собственост на трето лице и ползвателите му са съзнавали това и не са демонстрирали воля да го своят, а напротив – през 2016 г. С. П. го е купил отново, но само на свое име и поР. липса на брак с въззиваемата отново е едноличен собственик на същия. Ако изобщо въззиваемата се опитва да доказва давностно владение на половината имот, то това е възможно след 2016 г. и то при категорични доказателства, че е налице както фактическо владение, така и субективно отношение на собственик на половината имот. ПоР. липса на 10 годишен период от 2016 г. до завеждане на настоящия иск е безпредметно да се обсъждат такива доводи.