Разпореждане № 1540 от 13.08.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1540 гр. Перник, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500618 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 41/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 437/2024 г., Районен съд Брезник е отхвърлил предявения от Т. И. Т., ЕГН: **********, адрес: *** и В. Б. Е., ЕГН: **********, адрес: **** срещу Н. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: ***, Д. Ц. Н., ЕГН: **********, адрес: ***, С. Н. С., ЕГН: **********, адрес: ***, А. К. С.а – М., ЕГН: ********** адрес: *** и С. К. С., ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, при наследствен дял от 2/9 идеални части от следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот съставляващ по плана на село Ребро, Брезнишка община, Софийска област парцел VIII – за имот пл. № 57 в квартал 26 с площ на целия УПИ от 1580 кв.м., при граници по скица: улица с о.т. 51-52, улица с о.т. 51-54, УПИ V-142, УПИ VII-139, УПИ IX-58, УПИ XI-55, 56 и УПИ X – 53, или образуваните от този имот УПИ VIII-57 в кв. 26 по плана на с. Ребро, изменен със Заповед № РД – 2-24 от 17.01.2024г. с площ от 760 кв.м. и УПИ XII- 57 в кв. 26 по плана на с. Ребро изменен със Заповед РД – 2-24 от 17.01.2024г. с площ от 760 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така посочените идеални части от горе посочения имот. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. И. Т. и В. Б. Е., чрез адв. А. А., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение изцяло, включително в частта за разноските, като се твърди, че същото е необосновано 1 и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и анализирал всички налични по делото доказателства, което е довело до формиране на неправилни правни изводи. За неправилно се сочи приетото от първата инстанция, че ищците не били собственици по наследяване на 2/9 ид.части, защото били обосновали правото на собственост на техните наследодатели на основание разписен лист към плана от 1940 г., който разписен лист не представлява документ за собственост. На следващо място се правят твърдения, че районният съд не се е произнесъл и досежно изричното искане на ищците съдът по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе по законосъобразността на Заповед № РД-2-24 от 17.01.2024 г. на кмета на Община Брезник, с която е одобрено изменение на ПУП план за регулация на процесния имот. В продължение с въззивната жалба се излага, че въз основа на събраните по делото доказателства се установяват като безспорни факти и обстоятелства, че ищците са наследници на И.Т.П. и В.В.П., че техен общ наследодател е и Т.П., който приживе заедно с братята си са били съсобственици по наследство и давностно владение на процесния имот. Подробно са описани ид. части, на които всеки от тях е бил собственик, както и преразпределението на ид. части след смъртта на Т.П. и завещанието на Т.П.. По отношение на Л.П. се излагат твърдения, че същият е признат за собственик на 1/3 ид.ч., от дворно урегулирано място с площ 1580 кв.м., заедно със застроената в средата на парцела паянтова жилищна сграда на един етаж и мазе под една от стаите, на основание завещание давностно владение. Твърди, че представения в производството нотариален акт № 1, том І, дело № 433/1990 г. е оспорен от ищците, като това оспорване също е останало необсъдено от страна на решаващия съд. Освен това за необсъдена се сочи и оспорената с исковата молба прехвърлителна сделка за дарение. Счита, че от наличните по делото доказателства, безспорно по делото се установява, че в процесния недвижим имот е имало три сгради, като една от тях е била владяна от наследодателите на ищците и това владение е било непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. За изяснено в производството пред първоинстанционния съд се сочи и обстоятелството, че разпределението за ползване на процесния недвижим имот е извършено доброволно, като не са налице доказателства, от които може да бъде направен извод, че ответниците са станали собственици на целия процесен недвижим имот на основание давностно владение. За изяснено по делото се сочи, че ответниците са сключили договор за доброволна делба на процесния имот въз основа на процедираното от тях изменение на плана за регулация, при което от площта на този имот да се обособят два урегулирани поземлени имота, за което бил съставен акт № 37, том І, рег. № 77от 22.02.2024 г. на нотариус А.Ц., като допълва, че тази доброволна делба няма правно действие предвид нормата на чл.75, ал.2 от Закона за наследството.

Въз основа на изложените доводи се моли съда да отмени постановеното от районния съд решение, като се постанови ново, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследяване на 2/9 ид.части от процесния недвижим имот. Моли се съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на собствените им 2/9 ид.части. Прави се искане, на осн. чл.

537, ал.2 от ГПК да бъде обезсилен нотариален акт № 4, том ІІ, рег. № 1787, дело № 152/2023 г. на нотариус Й.М. /с район на действие БРС/ до размера на ищците 2/9 ид.части от процесния имот. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Н. Д. Н., Д. Ц. Н., С. Н. С., А. К. С.а – М. и С. К. С., чрез адв. Р. Б., с 2 който същата се оспорва изцяло, а атакуваното решение се сочи за правилно, законосъобразно и постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че претендираното право на собственост от страните се извежда от три основни обстоятелства, а именно: старо записване в разписен лист, наследствена връзка с Т.Р. и давностно владение, като счита, че тази доказателствена основа не изгражда актуално вещно право върху 2/9 ид. части от процесия имот. На следващо място се правят твърдения, че въззивната жалба съдържа вътрешно противоречие, като конкретизира, че от една страна разписния лист се сочи като документ с ограничена доказателствена стойност, а същевременно от същото записване се извежда претендираното право на ищците върху 2/9 ид. части. Счита, че изложения от въззивниците довод, че Л.П. е притежавал само 2/9 ид.ч., от тях 1/9 ид.ч. по наследство от Т.Р. и 1/9 по завещание от Т.П. се разминава със съдържанието на нотариален акт № 16, том І, дело № 43/1990 г. и излага доводи в тази насока. За правилно се сочи приетото от районния съд, че констативния акт от 2023 г. запазва легитимиращото си действие. Досежно оплакването на въззивниците, че решаващия съд не се е произнесъл по искането за отмяна на нотариалния акт на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, се твърди, че с оглед приетото от съда, че ищците не са доказали претендираните 2/9 ид. части, то искането за отмяна на осн. чл.537, ал.2 от ГПК няма самостоятелно основание за уважаване. Анализирани в отговора са и свидетелските показания, като излага, че същите в съвкупност подкрепят извода на съда, че ищцовата страна установява историческа връзка с имота, а ответната страна ангажира конкретни данни за стопанисване, поддържане и периодично присъствие. За недоказана се сочи тезата на въззивниците, че една от старите сгради е била владяна от наследодателите на ищците и че около трите сгради е съществувало фактическо разпределение на ползването. В заключение с отговора се сочат за неоснователни направените от въззивниците оплаквания за нищожност на договора за доброволна делба на осн. чл.

75, ал.2 от Закона за наследството, както и оплакването, че Районен съд –Брезник не е обсъдил всички доказателства и изложени от страните доводи. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден постановеният от първоинстанционния съд акт, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С решение № 83 от 26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 437/2024 г. Районен съд - Брезник допълнил решение № 41 от 30.03.2026 година, постановено по гр.д. № 437 по описа на Районен съд гр. Брезник за 2024 г. и гр. дело № 124 по описа за 2025, като постановил, че отхвърля искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № 4, том II, рег. № 1787, дело № 152/2023г. на Нотариус Й.М. с район на действие Районен съд - Брезник до размера на собствените 2/9 идеални части на ищците от имота, за който ответниците са признати за собственици на основание извършената обстоятелствена проверка, като неоснователно.

В срок е постъпила въззивна жалба от Т. И. Т. и В. Б. Е., чрез адв. А. А., с която се атакува постановеното от районния съд решение. Излага становище, че поддържа всички оплаквания наведени с първоначалната въззивна жалба, насочена срещу решение № 41/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 437/2024 г., Районен съд – Брезник. Счита, че както постановеното от делото решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 от ЗС, така и допълващото решение са незаконосъобразни 3 и постановени при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Въз основа на изложените съображения за неправилност се моли съда за отмяна на атакуваното решение, като вместо това се постанови ново, с което да бъде уважен иска по чл. 537, ал.2 от ГПК, като бъде отменен нотариален акт № 4, том II, рег. № 1787, дело № 152/2023г. на Нотариус Й.М. с район на действие Районен съд Брезник до размера на собствените 2/9 идеални части на ищците от имота, за който ответниците са признати за собственици по давност на основание извършена обстоятелствена проверка. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Н. Д. Н., Д. Ц. Н., С. Н. С., А. К. С.а – М. и С. К. С., чрез адв. Р. Б., с който същата се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че районният съд е решил материалноправния спор, като е приел, че ищците не доказват претендираните 2/9 ид.ч и допълва, че при този резултат искането за отмяна на констативния нотариален акт няма самостоятелно основание за уважаване. Заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора на въззивната жалба, депозирана срещу решение № 41 от 30.03.2026 година, постановено по гр.д. № 437 по описа на Районен съд гр. Брезник за 2024 г. Въз основа на изложеното се моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено решение № 83 от 26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 437/2024 г.

Районен съд – Брезник, с което се допълва решение № 41 от 30.03.2026 година, постановено по гр.д. № 437 по описа на Районен съд гр. Брезник за 2024 г. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и същите са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивните жалби и отговорите към тях не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.