Решение № 198 от 03.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Русе, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520200099 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. М. Е., чрез адв. К. Д., депозирана против електронен фиш серия К № 8131406, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че за едно и също нарушение, извършено на 08.09.2023г. в 09:37 часа, са издадени два електронни фиша, а именно електронен фиш серия К № 8131406, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и електронен фиш серия К № 8131407, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като същите са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Развиват се съображения, за недопустимост и незаконосъобразност, за 1 едно и също нарушение, водач на МПС да бъде санкциониран два пъти и да му бъдат наложени две идентични наказания, като това нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере кой е електронния фиш, по който да търси и да реализира правото си на защита и по кой би платил доброволно наложената му санкция. На следващо място се инвокират доводи, че обжалвания електронен фиш е издаден в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила тъй като нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, предвид това, че липсват установени елементи от фактическия състав на нарушението, обективирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: липсва означена дата на издаване, посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, не е посочен кой е издател на електронния фиш и дали това е станало въз основа на делегирани права.

На последно място се релевират съображения, че липсва снимков материал, локация, удостоверение за одобрен тип средство, както и не е приложен копие на протокол към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532812.05.2015г. за условията и реда за правилата за движението по пътищата, както и приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване и за периодичност на проверката, а така също и подлежат ли на обжалване, в какъв срок и пред кой орган.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган е депозирал становище, в което излага, че се касае за две нарушения, извършени, съответно на 08.09.2023г. в 09:37:07 часа, за което е издаден електронен фиш серия К № 8131406 и нарушение, извършено на 08.09.2023г. в 09:37:11 часа, за което е издаден електронен фиш серия К № 8131407 и заема становище, че вторият издаден електронен фиш, следва да бъде отменен. Релевира подробни доводи за доказаност на нарушението, във връзка с първия издаден електронен фиш, който е предмет на настоящото производство.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за 2 обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.09.2023г., в 09:37:07 часа, в град Русе, бул. „България“ № 292 – „ТИР паркинг – Русе“, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол № 120ссd0 е било заснето МПС – лек автомобил „БМВ 320 И“, с рег. № *****, собственост на Ц. М. Е., което моторно превозно средство при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 е било установено да се движи с установена стойност на скоростта 73 км/ч. и превишение от 23 км/ч.

Във връзка с тези факти бил издаден електронен фиш серия К № 8131406, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: разпечатка от клип от 08.09.2023г., 09:37:07 часа, Протокол от проверка № 081-СГИСИС/15.06.2023г. на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с приложение към същото, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система рег. № 1085р-7470/08.09.2023г. и справка АИС АНД, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

3

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.

Единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.

1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В този смисъл са Решение на Административен съд – Русе от 4

07.10.2019г., постановено по КАНД № 215/2019г. и Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 218/2019г.

Издаденият електронен фиш е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Няма изискване, същият да съдържа като реквизит дата на съставяне и както беше посочено по-горе в мотивите, не могат механично да се прилагат разпоредбите на ЗАНН, касаещи АУАН, при положение, че са налице законово регламентирани правила, касаещи именно издаването електронен фиш, които се явяват специални. В конкретния случай видно от съдържащата се административнонаказателна преписка справка от регистъра на издадените електронни фишове (лист 32 от делото) е безспорно установена датата на съставяне на същия – 27.09.2023г.

Неоснователни са доводите в жалбата, че нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Както беше посочено, издадения електронен фиш съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл.

189, ал. 4 ЗДвП. В същият са посочени, датата, часът на нарушението, мястото на същото, разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта, след като е приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване и конкретната стойност на превишението. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, пълни данни за нарушителя.

Посочени са, както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата.

Мястото на нарушението, описано в електронния фиш, напълно съответства на мястото, където е било разположено средството за измерване, съгласно представения Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система рег. № 1085р-7470/08.09.2023г.

Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията, че липсва снимков материал, локация, удостоверение за одобрен тип средство, както и не е приложен копие на протокол към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532812.05.2015г. за условията и реда за правилата за движението по пътищата, както и приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване и за периодичност на проверката.

Вторият издаден електронен фиш Серия К, № 8131407, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е 5 наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 08.09.2023г., в 09:37:11 часа е отменен с Решение № 125 от 05.03.2024г., постановено по АНД № 100 по описа на Районен съд – Русе за 2024г., тъй като е издаден като втори по време и касае нарушение, извършено на същото място и няколко секунди по-късно.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, не всички административни нарушения и санкции са наказателни по смисъла на Конвенцията и предопределят наказателния характер на административното производство, но някои от тях могат да бъдат. Само легалното определение за административно нарушение, залегнало в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не е достатъчно да обуслови генерален извод за класифициране на всяко административно нарушение като наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ . Конкретната преценка на характера на административнонаказателното производство е в правомощията на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай дали съгласно критериите „Енгел“ съответното обвинение е наказателно по естеството си.

Както е посочено в решение от 31 май 2011 г. по делото Курдов и Иванов срещу България (жалба 16137/04) Съдът е приел, че макар предвидената като санкция глоба (от 5 до 200 лева) да е вид наказание, регламентирано и при наказателните производства в много държави, все пак същинската наказателна санкция си остава лишаването от свобода, каквото не е могло да бъде наложено на жалбоподателя Курдов в рамките на воденото срещу него административно производство. Към момента на деянието максималният размер на глобата по Закона за противопожарната охрана не надвишавал равностойността на 3,07 американски долара, а неплащането на тази глоба нe водело до замяна на наложената санкция с лишаване от свобода.