Решение № 7704 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7704 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100509202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 97130/15.08.2025 год., подадена от Д. Д. Д. срещу Разпореждане с изх.№6138/07.07.2025 год. по изп.дело № 555/2024 г. по описа на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ с район на действие СГС, с което са оставени без уважение възражение срещу образуване на изпълнителното дело и искане за възстановяване на надвнесени суми.

Жалбоподателката излага твърдения, че е предприела действия по доброволно заплащане на дължимите суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не е оказано необходимото съдействие от страна на взискателя, респ. нейния процесуален представител, с когото е осъществявала комуникация относно предоставяне на банкова сметка, по която да преведе дължимите суми. Посочва, че за образуваното изпълнително дело и предприетите изпълнителни действия по налагане на запор върху трудовото й възнаграждение не била уведомена надлежно, а узнала от съседи. Моли да се възложат в тежест на взискателя разноските по изпълнителното дело. Твърди, че при идентично основание за образуване на настоящото изпълнително дело и предходни изпълнителни дела, които е посочила по номера, размерът на разноските се разминавал без да е налице причина за завишените разноски. Оспорва и начина, по който е начислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като поставя и въпроса за спазване на 1 изискването разноските да не надвишават 10 % от размера на дълга.

Самостоятелно нарушение на ЧСИ представлява отказът да постанови изричен и мотивиран акт по разноските, в който да обоснове причините за разминаването между реално начислените такси и размерите, установени в ТТРЗЧСИ. Позовава се на мотивите по т.5 от Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 год. по тълк.д. №3/2015 год. на ОСГТК на ВКС за да обоснове, че не следва да се възлагат в нейна тежест разноските за нереализираните изпълнителни способи и разноските, направени за изпълнителни действия преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Моли съда да отмени Разпореждането, с което е отказано възстановяване на разноски по посоченото изпълнително дело и същите да й бъдат възстановени по банков път по посочена банкова сметка. В условията на евентуалност, моли да се преразгледа размера на начислените разноски, като разликата отново бъде възстановена по банкова сметка.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя – Ц.М.Л., чрез адв. Н.В., който счита частната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията за иницииран контакт за доброволното заплащане на дълга и представената в тази връзка кореспонденция под формата на снимков материал, която е осъществена в период преди влизане в сила на акта, с който са й възложени разноските по наказателното дело, за които е издаден и изпълнителния лист. Несъстоятелно е твърдението за незнание на банковите сметки, по които да преведе сумите, тъй като веднъж вече е превеждала суми за разноски пред първата инстанция по наказателното дело. Оспорва възражението, че жалбоподателката е узнала на 24.06.2025 год. за наложените запори, а доброволното плащане е извършено едва след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Не е налице твърдяното недобросъвестно поведение на взискателя за възпрепятстване получаване на поканата за доброволно изпълнение, като посочва, че в такива случаи – неоткриване на длъжника три пъти на постоянния му адрес, практиката е последният да се уведоми, че има книжа за получаване от кантората на ЧСИ. Взискателят поддържа, че с поведението си жалбоподателката е станала повод за образуване на изпълнителното дело, доколкото извършеното плащане на цялата дължима сума в дадения в поканата за доброволно изпълнение срок не изпълва хипотезата на доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби. Посочено е, че не е налице нито една от двете хипотези, при които разноските не са за сметка на 2 длъжника, а именно – прекратяване на делото по чл.433 ГПК, освен при направено плащане след започване на изпълнителното производство или изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда. В настоящия случай таксите били дължими, защото длъжникът не бил внесъл или платил сумата преди образуване на изпълнителното производство.

Длъжникът не ангажирал и доказателства, че се е възползвал от възможността да плати задължението от влизане в сила на решението до датата на образуване на изпълнителното дело. Начисляването на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ било съобразено както с основанията, така и с размерите, установени в тарифата. Моли за отхвърляне на частната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20248480400555 е образувано на дата 02.08.2024г. по молба на взискателя- Ц.М.Л. с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София,ул. „******** /с вход откъм ул. „11 август"/, чрез адв. Н.В. и въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2024г, издаден по НЧХД№ 11603/2019г. на СРС, НО 6 състав, срещу длъжника Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ********, за събиране на парични суми, а именно: присъдени съдебни разноски 600 лева, адвокатско възнаграждение 200 лева, както и такси по изпълнението: 102 лв. с ДДС /обикновени такси по т.1, т.3, т.5, т.9, т.31 от ТТРЗЧСИ, с вкл.ДДС/ и 96 лв. с ДДС /пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС/.

С Разпореждане от 02.08.2024 г. е образувано изпълнително дело, както и са определени дължимите разноски съобразно Сметка № 63748/02.08.2024 г. в размер на 66 лева.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 05.08.2024 г., в която е определена и таксата по чл. 26 от ТТЗСИ в размер на 96 лева. Покани за доброволно изпълнение са изпратени на 24.09.2024 г., 18.10.2024 г. и 16.06.2025 г., но същите не са връчени на длъжника. В покана за доброволно изпълнение от 16.06.2025 г. е посочено, че дължимите такси са в размер на 102 лева и 96 лева – такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, като на същата дата е издадена сметка за 18 лева – такса за налагане на запор без извършване на опис.

Установява се, че на 25.06.2025 г. е извършено плащане на сумата по 3 изпълнителния лист, ведно с определените от ЧСИ разноски.

С писмо вх. № 5077/26.06.2025 г. Д. Д. е направила искане да бъде преразгледано разпореждането, с което са определени разноски в тежест на длъжника.

С Разпореждане от 07.07.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 07.07.2025 г. по изпълнително дело № 20248480400555 по описа на ЧСИ Р.А.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. Събираните такси са обикновени и пропорционални. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника пропорционална такса.

Съгласно разпоредбите на чл. 79 ал. 1, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.

Към изпълнителното дело са приложени две сметки, в които са отразени дължимите такси по изпълнителното дело и действията, за които се дължат.

4

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не се дължат посочените суми, тъй като е извършено доброволно плащане, като се поддържа, че покана за доброволно изпълнение не е връчена. Видно от приложените в изпълнителното производство доказателства – платежно нареждане е, че дължимите по издадения изпълнителен лист суми са платени след образуване на изпълнителното производство, по сметка на съдебния изпълнител.

Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК (в този смисъл решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д.

№ 1427/2012 г., IV ГО, решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV ГО).

Неоснователно е и възражението, че плащането на дължимите суми е доброволно, поради което не била дължима такса за предприети изпълнителни действия. Такава такса не би била дължима само, ако съответното изпълнително действие не е било годно да доведе до реализиране на задълженията, предмет на изпълнителното производство. В този смисъл е и цитираната в жалбата т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, обаче, е наложен запор на банкова сметка в Първа инвестиционна банка, в която е установено, че длъжникът има открита такава, както и запор на трудово възнаграждение при работодател, който е установен от справка, направена от съдебния изпълнител, поради което и таксите за налагане на запор в общ размер на 36 лева са дължими.

Основателно, обаче, е възражението относно размера на начислените разноски, доколкото от представените по делото писмени доказателства се установява реалното начисляване само на сумата от 84 лева разноски, а не на сумата от 102 лева, както е посочено в последно изпратената покана за доброволно изпълнение. На лист 4 и лист 5 от изпълнителното дело се намират Фактура №63748 от 02.08.2024 год. и Сметка №63748 от 02.08.2024 год., в които е посочено начисляване на сума в размер на 66 лева за образуване на изпълнително дело, изготвяне и връчване и за налагане на запор без извършване на опис. В покана за доброволно изпълнение изх. №6507 от 05.08.2024 год., намираща се на лист 7 от делото на длъжника е посочено, че 5 следва да заплати сумите, както следва: 600 лева присъдени съдебни разноски, 200 лева адвокатско възнаграждение, 66 лева такси по изпълнението и 96 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. На лист 18 и 19 е приложена покана за доброволно изпълнение с изх. №8034 от 24.09.2024 год., в която са посочени същите суми.

В покана за доброволно изпълнение изх.№8900 от 18.10.2024 год., намираща се на лист 22 от изпълнителното дело, сумата за „такси по изпълнението и разноски“ е посочена в размер на 84 лева, като не се открива по делото да са приложени фактура и сметка за начислените и заплатени допълнително разноски, аналогично на тези за сумата от 66 лева. Нова покана за доброволно изпълнение с изх.№ 5533 от 16.06.2025 год. на лист 31 по изпълнителното дело, отразява като сума за „такси по изпълнението и разноски“ 102 лева, като в случая на лист 32 (двустранно) са приложени Фактура №67020 от 16.06.2025 год. и Сметка №67020 от 16.06.2025 год. за сумата от 18 лева. Недоказани по делото, съответно, остават 18 лева, представляващи разликата между реално дължимите 84 лева и посочените, че се дължат в поканата за доброволно изпълнение 102 лева. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.