Решение № 832 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20222100100782 по описа за 2022 година

Производството по делото e с правно основание чл. 67 предл. 3-то, съответно предл.

2-ро от СК.

Образувано е по повод исковите претенции на Т. И. А., ЕГН **********, от град Б., ул. "Х." № *, със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Христо Фотев” № 22, ет. 1, офис 1 против Е. А. С., ЕГН **********, от град Б., ж. к. "И.", бл. **, вх. *, ет. *, и К. Т. А., ЕГН **********, от град Б., ж. к. "И.", бл. **, вх. *, ет. * чрез нейната майка и законен представител Е. А. С. за унищожаване поради заплаха, евентуално поради измама от страна на първата ответница на припознаването, извършено от ищеца Т. И. А. на детето К. Т. А., родена на 23.01.2022 година от майка Е. А. С., както и да бъде постановено да се отрази промяната в акта за раждане на детето, като се заличи Т. И. А. като негов баща и се променят имената му. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ищецът в исковата си молба твърди, че с ответницата Е. С. се запознали на работна среща през 2019 година. След известно време се срещнали на кафе, след което срещите им станали сексуални. От 16 години той живеел на съпружески начала с друга жена, от която имал две дъщери на 14 и на 9 години, а ответницата имала две деца от предходен брак.

Двамата си допаднали сексуално и започнали да се срещат по няколко пъти в месеца, като срещите се осъществявали в нейния дом. Били се разбрали, че връзката им щяла да бъде само сексуална. Никога и по никакъв повод той не и бил обещавал, че щял да напусне жената и двамата с нея да станат семейство. Когато имал възможност, помагал финансово на ответницата. Това положение устройвало и двамата. За ищеца връзката било само сексуална, 1 а ответницата подпомагана финансово от него имала свободата да се среща и с други мъже.

Ищецът твърди, че бил ставал свидетел на телефонни разговори между нея и други мъже. За тях тя твърдяла, че били бивши партньори, но по-късно ищецът установил, че тя продължавала да поддържа сексуални контакти и с други мъже, от които също търсела финансова помощ.

Скоро след началото на връзката им, ответницата казала на ищеца, че е бременна от него. Той не искал това дете. И двамата имали по две деца, а и не смятал, че детето е заченато от него, тъй като използвали предпазни средства. Ответницата Е. С. направила аборт.

Връзката на ищеца с ответницата била бурна, съпроводена с кавги, раздели и сдобрявания. Когато твърдо и заявил, че слага край на отношенията им, ответницата почнала да го заплашва, че щяла да развали семейството му и да му навреди на работното място. Междувременно, близки приятели на ищеца, които знаели за връзката му, започнали да му казват, че често били виждали Е. по ресторанти и кафенета с различни мъже, с които тя демонстрирала поведение на интимност. По този повод той отново поискал да прекратят връзката си, но тя го заплашила, че щяла да каже на жена му, като заявила, че се била обезпечила и с доказателства - снимки, които щяла да изпрати. Страните продължили връзката си, като се срещали и разделяли. Междувременно, ответницата го запознала с майка си, като го представила като неин приятел.

През месец юли 2021 година ответницата казала на ищеца, че била бременна от него, но било късно за аборт и той трябвало да поеме отговорностите спрямо нея и детето, което носи. Той бил изумен, тъй като се били разбрали да нямат общи деца и винаги били ползвали предпазни средства. Отишли на лекар, за да се убеди ищецът, че това не било пореден опит за шантаж от страна на ответницата. Бременността била потвърдена.

Ответницата отново поискала ищецът да напусне семейството си и да заживее с нея или най-малкото да припознае детето. Последвали нови заплахи, че щяла да разкажела всичко на жена му и да го съсипе, да разруши живота му. Той много се притеснил. Обичал семейството си и не желаел да го загуби. Ответницата го заплашила, че ако не поеме разноските по раждането на детето в болницата, щяла да го разобличи пред съпругата му и децата му. Тя и майка й звънели и на работното му място, като го заплашвали да вдигнат скандал пред колегите му.

Всички посочени действия, извършени от ответницата се отразили много зле на ищеца. Той започнал да вдига кръвно налягане, чувствал се тревожен, не можел да се съсредоточи, не можел да спи, което се отразило на работата му и семейните му отношения.

Стресът се отразил на психическо му състояние.

През това време приятели на ищеца му казвали, че ответницата С. се била виждала с други мъже, поради което и не били сигурни, че той бил бащата на детето, което носи.

Ищецът спрял да контактува с ответницата, но тя не спряла да го заплашва. В резултат на нейните заплахи на 22.01.2022 година той подписал пред нотариус декларация за припознаване като негово на детето, което тя щяла роди. С надеждата, че щели да го оставят 2 на мира, той поел и всички разноски по раждането на детето К.. Заплахите от страна на ответницата продължили, като тя започнала да иска все повече пари.

След раждането на детето с ищеца се свързала съпругата на бившия съпруг на ответницата С., която му съобщила, че докато била бременна, тя звъняла на бившия си съпруг и го уверявала, че той бил баща на детето и трябвало да го припознае. Това станало повод двамата да се разведат. Тази жена била дала телефона на друга жена, която също се била разделила с партньора си заради ответницата. И двете жени го питали дали бил сигурен, че той е бащата на детето, тъй като знаели, че ответницата имала интимни връзки и с други мъже.

След разговор с ответницата, последната заявила на ищеца, че не знаела кой бил баща на детето, тъй като действително имала връзки и с други мъже, но той бил найподходящ да бъде баща на детето. Отново се скарали. Последвали нови заплахи. В резултат, на 30.03.2022 година, ответницата изпратила на жената на ищеца, по месинджър, нейна снимка, копие от акта за раждане на детето, както и други снимки, като и заявила, че той вече имал друго семейство. Съобщенията били многобройни, като ответницата отправяла заплахи и към жената на ищеца. Заплашвала, че щяла да разкаже за тях на децата му, да го злепостави пред баща му и неговите колеги в община Камено. Това станало повод за неприятности и разрив в семейството му. Поради изложеното, ищецът подал жалба вх. № 434000-4624/22 година по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас.

Твърди се в исковата молба, че ищецът бил принуден от ответницата С. да подпише декларация за припознаване на детето К.. Извършил припознаването при порок на волята, а именно в резултат на заплаха от страна на майката, евентуално поради измама от нейна страна, тъй като тя съзнателно го била въвела в заблуждение, че той бил баща на детето.

Според ищеца, настоящото производство било в интерес на детето, тъй като то следвало да има безспорно установен произход. Счита, че направеното от него припознаване подлежи на унищожаване по силата на чл. 67 от СК.

Ответницата Е. С., на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателства към нея в указания и от закона и съда срок е депозирала писмен отговор.

Изразила е с него становище за неоснователност на иска, както и че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.

Тя не оспорва факта на запознанството си с ищеца през 2019 година. Първоначално той я ухажвал около пет месеца, след което започнали да се срещат. Разбрала, че той бил обвързан, но вече била влюбена в него. По това време той бил с нея галантен, топъл, внимателен и грижовен. Тя го запознала с нейните колеги, приятели, родителите и децата си. Той я запознал с по-малката си дъщеря, като заедно водели децата си на тренировки по карате. Празнували заедно лични и други празници. Не след дълго се оказало, че ищецът бил изключително ревнив.

Ответницата сочи, че още от първия път, в който били интимни, правили бебе и никога не били ползвали предпазни средства. През месец януари 2020 година ответницата 3 поставила на ищеца въпроса за неговия семеен статут, като той й заявил, че не бил щастлив с жена си, обичал я и искал да бъде с нея. Започнал да търси жилище, в което да заживеели заедно с децата си. Въпреки отдадеността на ответницата и готовността й да му роди дете, ищецът не спирал с болезнената си ревност, която впоследствие прераснала в отправяне на заплахи към нея, свързани с личността й, имуществото й и социалния й статус. Ответницата няколкократно опитвала да прекрати връзката им. Вследствие на това ищецът, използвайки позициите си, я компрометирал на работното й място, пред приятелите й, роднините й. В резултата на това и отправени й заплахи ответницата започнала да се страхува от него и да се съгласява на условията му.

Първата й бременност от ищеца била установена на 14.03.2020 година с тест, а покъсно потвърдена и от лекар. В този момент те, обаче се изплашили и решили да прекъснат бременността. Ищецът я придружил до болницата и й дал пари за това. Впоследствие съжалили и започнали отново да правят опити ответницата да зачене.

Втората бременност на ответницата била през месец септември 2020 година.

Бременността била биохимична. Двамата с ищеца продължили да правят опити за бебе, като през цялото време ревността му към нея не стихвала. Забранявал й да излиза, с изключение да пазари в магазина и за кратко на детската площадка. Карал я да прави снимки кой е около нея, провеждал телефонни разговори или лично отивал да провери дали няма мъже около нея.

Тъй като опитите на ищеца да закупи жилище за тях се провалили, започнали да обсъждат вариант да заживеят в жилището на ответницата, в което той и без това прекарвал много време и имал ключове от него, разбирал се и с децата й. Ответницата отново му поставила въпроса за отношенията им и тези свързани с жената, с която живеел. Ищецът заявил, че му трябвало време да нареди нещата със семейството си и й обещал да се нанесе при тях. Говорел й, че иска да има дете от нея и двамата да се грижат за него.

За трети път ответницата забременяла от ищеца през месец април 2021 година. Били въодушевени и радостни, но ревността на ищеца ескалирала в яростен и агресивен психически тормоз.

През месец юли на 2021 година ищецът казал на ответницата, че бил купил апартамент за тях, като й показал нотариален акт на негово име, а по късно й го показал на място. Бил радостен заради бременността й.

Ответницата изтъква, че ищецът не й бил помагал финансово, не й бил давал пари, с изключение на сумата от 600 лева. Бил правил само подаръци за нея и за децата й по повод празници. Отказал да й купи по време на бременността необходимите витамини, добавки и лекарства. Отказвал да я закара на необходимите прегледи. Тя издържала финансово връзката им. Преди раждането на детето ищецът дал на ответницата сумата от 950 лева, с която била закупена бебешка количка. Той дал на майка й заплатената от последната сума от 1225 лева за раждането на детето. Заплатил и сумата от 240 лева за епидурална упойка, както и сумата от 70 лева за един ортопедичен преглед на бебето. Бил купил 3 кутии адаптирано мляко, мокри кърпички и биберон в размер на 100 лева. Ответницата твърди, че 4 в това се изчерпвала финансовата му помощ.

През месец септември 2021 година, след пореден изблик на ревност, ищецът й отправил заплахи свързани с живота на бебето, нейния и на децата й от предходния и брак.

От този момент тя започнала да се страхува още повече от него. Впоследствие били отправени и смъртоносни заплахи към нея. След отправена обида към сина й, ответницата помолила ищеца да й върне ключовете за жилището й, но той не го направил, поради което тя сменила ключалките; започнала да се отдалечава от него.

Ищецът присъствал на неин преглед, проведен на 21.01.2022 година при д-р М..

Много се вълнувал от предстоящото раждане, което било насрочено за 23.01.2022 година.