Решение № 416 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110117920 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „С. срещу ЗД „Б. за сумата от 9523.74 лв. – застрахователно обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка „Т., вследствие пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 01.12.2021 г., представляващо покрит риск по договор за застраховка „Автокаско” на МПС, полица № ., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 363.32 лв., представляваща мораторна лихва, претендирана за периода от 03.12.2021 г. до 04.04.2022 г. – съобразно допуснато с протоколно определение от 14.12.2022 г. увеличение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ЗД „Б. бил сключен договор за застраховка „Автокаско” на МПС, обективиран в полица № ., със срок на действие от 26.05.2021 г. до 25.05.2022 г. Обект на застраховката бил товарен автомобил марка „Т.. Сочи, че на 01.12.2021 г. при управление на горепосочения товарен автомобил в гр. София, национален парк „Витоша“, водачът загубил контрол над управляваното МПС, вследствие на което на около 1 км от разклона за механа „В.“ самокатастрофирал, като излязъл от пътното платно и се преобърнал в дерето. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП били увредени предна броня, решетка на дясна предна броня, преден капак, челно стъкло, преден десен калник, предна дясна врата и подвижно стъкло на предна дясна врата, рамка на десни врати, заден десен панел, десен стоп, задна лява врата, предна лява врата, дръжка на предна лява врата, външно дясно електронагласяемо огледало, ремонтен комплект стъкла, ремонтен комплект силикон, както и основа (крепеж) на процесния автомобил. Сочи, че ответникът е уведомен за процесното ПТП на 03.12.2021 г. Образувана била щета № ., като били извършени огледи и съставен опис-заключение по щетата. На 25.01.2022 г. с писмо с вх. № ОК-50883 1 ответникът ЗД „Б. отказал изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като считал, че били нарушени общите условия по застраховка „Автокаско“. За установяване на щетите и стойността, нужна за отстраняването им, ищецът поискал информация и проформа-фактура от „М., според която ремонтът на гореописания товарен автомобил възлизал на 7928.52 лв. Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесното събитие не представлява покрит риск по сключения между страните договор за застраховка „Автокаско” на МПС. Твърди, че ищецът не е уведомил органите на КАТ след настъпването на ПТП, както следвало да постъпи според общите условия на договора за застраховка /т.2.9.1/. Посочва, че са налице разминавания между декларираните в протокола данни и декларираните пред ответното дружество данни, което навеждало на извод, че било налице инсценирано събитие – основание за отказ по смисъла на т. 1.3, Радел III от ОУ. Твърди, че описаното събитие е резултат от груба небрежност. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираната сума не отговаря на действителния размер на щетите. Оспорва иска за лихва, тъй претенцията, отправена от ищеца, не съдържала предвидените в закона реквизити, както и оспорва твърдяната начална дата на забавата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и твърдяното от него основание за изключване на отговорността му.

С доклада по делото като безспорен и ненуждаещ се е от доказване е отделен фактът, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско” на МПС, обективирано в полица № ., със срок на действие от 26.05.2021 г. до 25.05.2022 г. за процесния автомобил „Т.. Няма спор, a и от представеното на л. 17 от делото свидетелство за регистрация се установява, че ищецът „С. е собственик на т.а. „T.”, „H.” с peг. номер .. С оглед на това, настоящият състав намира, че за ответника-застраховател е възникнало задължението да носи риска от евентуално настъпване на застрахователни събития по застрахования товарен автомобил, респективно да репарира вредите от тези събития, чрез изплащането на съответното застрахователно обезщетение в полза на застрахования.

От представения по делото Протокол за ПТП № 1540192, съставен на 25.12.2021 г. от служител при ОПП-СДВР, се установява, че на 01.12.2021 г. в гр. С.“, посока от хижа „А. товарен автомобил „Т. реализира ПТП /самокатастрофира/ на около 1 км преди разклона за механа „В.“ поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, релефа на местността и съС.ието на пътя, напускайки пътното платно, където се преобръща в дере. Във връзка с това на водача на товарния автомобил – Д.. – е съставен акт за установяване на административно нарушение, за който няма данни да е влязъл в сила.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че застрахователят ЗД „Б. е бил уведомен непосредствено след настъпване на произшествието за същото – на 03.12.2021 г. – уведомление за щета по застраховка „Каско 2 на МПС“ от 03.12.201 г. В писмо с изх. № ОК-50883/25.01.2022 г. ответникът е признал, че на 03.12.2021 г. в ЗД „Б. е заведена претенция/щета № . по застрахователна полица „Автокаско“ № ., но е отказал да заплати застрахователно обезщетение предвид разпоредбата на Раздел VI, т. 2, подточка 2.9.1. от действащите Общи условия.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че са налице и другите предпоставки за уважаването на така предявения иск, като наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и, както се посочи по-горе – уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.

Спорно по делото е наличието на изключен застрахователен риск. Видно от отговора на исковата молба, ответникът е направил правоизключващо възражение, че уврежданията, за които се иска репарация от ищеца, са резултат именно от събитие, което попада в хипотезата на изключен риск и в този контекст застрахователят не би следвало да носи отговорност за репариране на вредите от настъпилото събитие. Страните не спорят, че съгласно приложимите Общи условия, които съставляват неразделна част от съдържанието на застрахователния договор, на който ищецът основава правото си да получи плащане на застрахователно обезщетение, клаузата на Раздел VI, т. 2, подточка 2.9.1. предвижда, че при настъпило застрахователно събитие застрахованият следва незабавно да уведоми съответните оторизирани органи. Действително по делото се установява, че застрахованият не е уведомил „незабавно“ органите на реда за настъпилото ПТП, във връзка с което и на 25.12.2021 г. е съставен Протоколът за ПТП.

Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Видно от цитираната разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, когато е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката „Каско на МПС“, се определя от закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, както и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 КЗ. В последната е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично допустимите основания за отказ. По приложението на тази норма, аналогична на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, има непротиворечива практика на ВКС – Решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д.

№ 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о ., Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о. и др. Съобразно така посочената практика, за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ (чл. 211, т. 2 КЗ отм.), е необходимо ответникът3 застраховател, който се ползва от така цитираната уговорка, да установи неизпълнение на задължение по застрахователния договор, неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя, същото да е предвидено в закон или в застрахователния договор, както и факта, че настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Така предвидените предпоставки са кумулативни и липсата на една от тях води до неоснователност на направения отказ от заплащане на обезщетение.

Съдът намира, че неизпълнението на задължението на застрахования да уведоми незабавно органите на реда не представлява такова неизпълнение, което да обоснове само по себе си право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Това е така, тъй като същото не може да доведе като закономерна последица до настъпване на застрахователното събитие, т.е. настоящият състав счита, че ответникът не доказа наличие н а причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани.