Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 28.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2689/2025
Вид
Решение № 451
Подписан
28.04.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10737/31.03.2026 г. на Г. Й. Г. за допълване на Решение № 293/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 20253100502689 по описа на ВОС за 2025 г., на осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК.

В молбата се посочва, че в исковата такава е било отправено искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 7500 евро, представляваща вземането по уважения иск пред въззивна инстанция, за периода от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата, но след като е уважил този иск въззивният съд е пропуснал да се произнесе по законната лихва върху присъдената сума. Моли за допълване в този смисъл.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по делото.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в законовия срок. По съществото й съдът съобрази следното:

С Решение рег. № 293/13.03.2026 г. ВОС е отменил Решение рег. № 3515/09.10.2025 г. по гр. д. № 20243110106609 по описа за 2024 г. на ВРС, в частта с която е бил отхвърлен искът на Г. Й. Г. за осъждане на Д. И. Й. да му заплати сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор 1 от 09.12.2021г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с.о. „Сотира“, като вместо това е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7500 евро, на осн. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.

Решението в останалите му части е било потвърдено.

Към днешна дата въззивното решение е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено съдебното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й валидно искане за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет на делото.

В практиката на ВКС се приема, че при отмяна на отхвърлително първоинстанционно решение и уважаване, частично или изцяло, на предявен осъдителен паричен иск, въззивният съд дължи присъждане и на законна лихва върху главното паричното вземане от датата на исковата молба, когато такава е била поискана с исковата молба. (решение № 98/10.07.2024 г. по т.д.

№ 1512/2023 г. , I ТО на ВКС, решение № 7/16.08.2022 г. по т.д. № 1556/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 125/27.06.2017 г. по т.д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 10/12.02.2021 г. по гр.д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 36/12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 133/17.07.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др.).

В случая в петитума на исковата молба (уточнен и конкретизиран в молба от 09.07.2024 г.) ищецът е формулирал искане за присъждане на законна лихва, включително върху сумата от 7500 евро - вземане по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, за периода от предявяване на исковата молба до окончателното присъждане на главницата. Уважаването на иска от въззивния съд обуславя основателност на претенцията за законна лихва и такава следва да бъде присъдена. Тъй като ВОС е пропуснал да се произнесе по това искане, решението следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва върху присъдената сума по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ГПК. Молбата в този смисъл се явява основателна.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 293/13.03.2026 г., постановено по в.гр.д. №2689 по описа на ВОС за 2025г., като:

ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН**********, да заплати на Г. Й. Г., ЕГН**********, и законната лихва върху сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор от 09.12.2021г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, 2 които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с.о. „Сотира, за периода от предявяване на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.250 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10737/31.03.2026 г. на Г. Й. Г. за допълване на Решение № 293/13.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 20253100502689 по описа на ВОС за 2025 г., на осн. чл. 250, ал. 1 от ГПК.

В молбата се посочва, че в исковата такава е било отправено искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 7500 евро, представляваща вземането по уважения иск пред въззивна инстанция, за периода от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата, но след като е уважил този иск въззивният съд е пропуснал да се произнесе по законната лихва върху присъдената сума. Моли за допълване в този смисъл.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по делото.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в законовия срок. По съществото й съдът съобрази следното:

С Решение рег. № 293/13.03.2026 г. ВОС е отменил Решение рег. № 3515/09.10.2025 г. по гр. д. № 20243110106609 по описа за 2024 г. на ВРС, в частта с която е бил отхвърлен искът на Г. Й. Г. за осъждане на Д. И. Й. да му заплати сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор 1 от 09.12.2021г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с.о. „Сотира“, като вместо това е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7500 евро, на осн. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.

Решението в останалите му части е било потвърдено.

Към днешна дата въззивното решение е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено съдебното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й валидно искане за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет на делото.

В практиката на ВКС се приема, че при отмяна на отхвърлително първоинстанционно решение и уважаване, частично или изцяло, на предявен осъдителен паричен иск, въззивният съд дължи присъждане и на законна лихва върху главното паричното вземане от датата на исковата молба, когато такава е била поискана с исковата молба. (решение № 98/10.07.2024 г. по т.д.

№ 1512/2023 г. , I ТО на ВКС, решение № 7/16.08.2022 г. по т.д. № 1556/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 125/27.06.2017 г. по т.д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 10/12.02.2021 г. по гр.д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 36/12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 133/17.07.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др.).

В случая в петитума на исковата молба (уточнен и конкретизиран в молба от 09.07.2024 г.) ищецът е формулирал искане за присъждане на законна лихва, включително върху сумата от 7500 евро - вземане по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, за периода от предявяване на исковата молба до окончателното присъждане на главницата. Уважаването на иска от въззивния съд обуславя основателност на претенцията за законна лихва и такава следва да бъде присъдена. Тъй като ВОС е пропуснал да се произнесе по това искане, решението следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва върху присъдената сума по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ГПК. Молбата в този смисъл се явява основателна.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 293/13.03.2026 г., постановено по в.гр.д. №2689 по описа на ВОС за 2025г., като:

ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН**********, да заплати на Г. Й. Г., ЕГН**********, и законната лихва върху сумата от 7500 евро, частичен иск от общо 30000 евро, която сума представлява втория размер на заплатеното капаро по предварителен договор от 09.12.2021г. за покупко-продажба, сключен между страните за апартамент № 17 на седми етаж и за гараж №5, 2 които е следвало да бъдат построени в сграда в дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с.о. „Сотира, за периода от предявяване на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.250 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________