Определение № 363 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. София, 16.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Вероника Николова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900378 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ДАС - КАР ГРУП” ООД, ЕИК 204378070, “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕИК 204384746, и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, ЕИК 201261910, против решение № 56/24.06.2022 г. по в.т.д. № 71/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 276/23.11.2021 г. по т.д. № 472/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е признато за установено п о искове с правно основание чл. 464 ГПК, предявени от “ТРАНСПОРТ ЕНД СПЕДИШЪН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 160079430, против “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД, “ДАС - КАР ГРУП” ООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД , че “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД няма задължения към “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и към “ДАС - КАР ГРУП” ООД за следните суми: 28 400 лева -главница по запис на заповед от 10.11.2017 г. и съответно 12 000 лева - главница по запис на заповед от 10.09.2017 г., 568 лева - неолихвяеми вземания и 240 лева - съдебни разноски, за които са издадени изпълнителен лист от 03.07.2019 г. по ч.гр.д. № 5170/2019 г. по описа на Бургаски районен съд и съответно от 04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 5169/2019 г. по описа на същия съд и за събиране на които “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД са присъединени взискатели в производството по изпълнително дело № 111/2018 г. по описа на ДСИ при БРС, както и са присъдени разноски по делото в полза на ищеца.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд е направил преценка за основателност на предявените искове, съответно за законосъобразност на първоинстанционното решение, без да обсъди задълбочено представените по делото доказателства, релевираните във въззивната жалба оплаквания, което представлява нарушение на процесуалния закон. Релевира се, че въззивният 1 съд неправилно е приложил материалния закон, в частност чл. 17 и чл. 26 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 301 ТЗ. Изразява се несъгласие с доводите на въззивния съд, че по реда на чл. 464 ГПК вземането може да бъде оспорено и само посредством позоваване на факти (в случая симулативност и привидност), като не е необходимо същите да се разкриват с изричен иск. Акцентира се, че с оглед твърденията в исковата молба ищецът следвало да предяви такива искове, с които да се освободи от симулативната, съответно прикритата сделка, и той носи доказателствената тежест за това, а такова доказване по делото не е проведено нито с преки, нито с косвени доказателства. Посочва се, че от въззивното решение не се установява как неавтентичният запис на заповед от 10.11.2017 г. е породил симулативност в отношенията между “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, независимо от това кой го е подписал, след като, съгласно твърденията на касаторите, “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД всъщност е извършило погасяване на задължения към трети лица кредитори на “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД. Поддържа се, че неправилно е прието от въззивната инстанция, че позоваването на разпоредбата на чл. 301 ТЗ едновременно от кредитора и от длъжника по неавтентичната ценна книга е непротивопоставимо на ищеца в производството. Релевира се, че това е неправилно тълкуване и неприлагане на смисъла на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Счита се за неправилен изводът на въззивния съд, че в случая каузалните правоотношения са ирелевантни, тъй като записът на заповед от 10.11.2017 г. е нередовен от външна страна, като това се сочи да е в противоречие с предметния обхват на въведените в производството релевантни факти. Аргументира се, че в същото време въззивният съд е изследвал каузалните правоотношения по отношение на записа на заповед от 10.09.2017 г., но в нарушение на чл. 20 ЗЗД не е установил действителната воля на страните в споразумението от 01.09.2017 г., в частност т. 4 от него, което следвало да се тълкува в смисъл, че страните са целели да бъде издадена ценна книга за обезпечаване на това каузално правоотношение.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени от касаторите следните въпроси:

1. Кога и при какви материалноправни и/или процесуалноправни условия и ред съдът следва да разгледа активно легитимирани твърдения за нищожност и/или симулация в производство по реда на чл. 464 ГПК?

2. В производство по чл. 464 ГПК следва ли да се разглеждат и искове, които се ползват от сила на присъдено нещо по отношение на правоотношения, обуславящи съществуването или несъществуването на спорното право, предмет на иска по чл. 464 ГПК?

3. Следва ли ищецът по чл. 464 ГПК да предяви в условията на обективно съединяване и иск за разкрИ.е на симулация по чл. 17 ЗЗД и/или за нищожност по чл. 26 ЗЗД, в случай, че правният му интерес произтича от тяхното установяване със сила на присъдено нещо?

4. Когато правният интерес на ищеца по чл. 464 ГПК е обусловен от разкрИ.е на симулация и/или от установяване на нищожност на процесното правоотношение, следва ли да сезира съда с искове по чл. 17 ЗЗД и/или с иск по чл. 26 ЗЗД?

5. Ищецът по чл. 464 ГПК може ли да се ползва от защитата на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и/или иск по чл. 17 ЗЗД, без да ги 2 е предявявал в производство по чл. 464 ГПК?

По отношение на първите пет въпроса, които са включени от касаторите в т.нар. “първа група въпроси”, се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – определение № 990/16.07.2012 г. по гр.д. № 187/2012 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д. № 187/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I I I г.о., решение № 453/20.06.2023 г. по гр.д. № 990/2002 г. по описа на ВКС, II г.о., както и в противоречие с решение № 73/17.05.2022 г. по в.т.д. № 355/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

6. При нередовност на менителничния ефект документът - запис на заповед, би ли могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение?

7. Предвид отразяването в счетоводството на каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, следва ли съдът да приложи императивните материалноправни разпоредби на чл. 301 ТЗ с оглед липсата на противопоставяне на правните последици по този запис на заповед дори и същият да е нередовен от формална, външна страна?

8. Трябва ли съдът при претендирано менителнично (абстрактно) вземане да изследва каузалните отношения между страните, когато ответникът е въвел твърдения, че дължи по процесната ценна книга и е установил по делото каузалните отношения, които обуславят претендираното менителнично задължение, или съдът преценява само валидността на записа на заповед?

9. Налице ли е ограничение за приложението на нормата на чл. 301 ТЗ при нередовен запис на заповед в случай, че същият е неавтентичен и може ли длъжникът - търговец да потвърди неговите правни последици?

По отношение на шестия до деветия въпрос, които са включени от касаторите в т.нар. “втора група въпроси”, се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 221/26.05.2008 г. по т.д. № 893/2007 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60442/08.07.2021 г. по т.д. № 1735/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 171/01.12.2015 г. по т.д. № 3028/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

Счита се, че по отношение на тълкуването от въззивния съд на споразумението от 01.09.2017 г. не е съобразена практиката на ВКС – решение № 60079/19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

Ответникът по касация “ТРАНСПОРТ ЕНД СПЕДИШЪН

БЪЛГАРИЯ” ЕООД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като 3 обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

В случая производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464 ГПК за несъществуване вземанията на кредитори към “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, произтичащи от записи на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, поради което делото е търговско (така в определение № 40/23.01.2020 г. по ч.т.д. № 2996/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.). Претенцията на ищеца против ответниците “ДАС - КАР ГРУП” ООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД за несъществуване на вземането на “ДАС - КАР ГРУП” ООД към длъжника “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД по записа на заповед от 10.09.2017 г. в размер на 12 000 лева, както и обусловената от нея за съдебните разноски в заповедното производство в размер на 240 лева, са под прага от 20 000 лева съгласно чл.

280, ал. 3, предл. 2 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че подадената касационна жалба против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение касателно горепосочените вземания, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Липсва правен интерес за касатора “ДАС - КАР ГРУП” ООД да обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено уважителното решение касателно записа на заповед от 10.11.2017 г. за вземането на “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД към “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД в размер на 28 400 лева – главница и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 568 лева, доколкото касаторът “ДАС - КАР ГРУП” ООД не е страна по това менителнично правоотношение. Поради това настоящият състав намира, че подадената от него касационна жалба против въззивното решение в тази част също се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

4

В останалата част касационната жалба е допустима.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за доказани и основателни отрицателните установителни искове по чл. 464 ГПК, предявени от първоначалния взискател срещу “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД - присъединени взискатели в изпълнителното производство, и срещу длъжника “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, за несъществуване на вземанията по записи на заповед от 10.11.2017 г. и от 10.09.2017 г. Намерил е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на спора в съответствие с въведените в исковата молба твърдения и че е постановил решение за недължимост на сумите, без да са предявени искове в тази връзка, като е изтъкнал, че от съда е осъществено произнасяне по отрицателните установителни искове в съответствие с въведените фактически и правни твърдения и отправеното искане за защита. За неоснователно е прието и оплакването, че е следвало ищецът да предяви искове, с които да се освободи от привидната сделка, тъй като вземането може да бъде оспорено по всякакъв начин, дори и с позоваване на факти, които процесът за вземането би преклудирал, като не е необходимо симулацията да бъде разкрита с нарочен иск, още по-малко при твърдения за пълна симулация е необходимо да се установява прикрита сделка. Въззивният съд е изложил съображения, че предвид установеното от съдебно-почерковата експертиза, че записът на заповед от 10.11.2017 г. в полза на “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД за сумата от 28 400 лева не е подписан от посочения в него представител на търговеца издател – Султана Георгиева, то същият е недействителен поради липса на един от задължителните кумулативни реквизити по чл. 535, т. 7 ТЗ – подпис на издателя. Посочил е, че поради нередовността на ценната книга за съда не възниква задължение да изследва връзката й със соченото от въззивниците каузално правоотношение, още повече, че не то, а записът на заповед представлява основанието за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД се е легитимирал като присъединен взискател в изпълнителното производство.