Решение № 35 от 27.05.2022, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Тервел, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря М.Т.Д. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20213250100324 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 1015 от 29.09.2021 година .

Искът е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от М. АК. СЮЛ. с ЕГН ********** с постоянен адрес село Х, общ. Тервел , обл. Добрич , ул. „ Х № 5, чрез процесуалния си представител – адвокат Е.Ф. адвокат – вписана при САК, със съдебен адрес за кореспонденция- гр. Х, 1000, ул. „ ХХ“ № 6А, бл. 5 , ет.

2 офис 10 срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр. Х, бул.“ Витоша“ № 2 , с която с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20000,00 / двадесет хиляди / лева ,ведно със законната лихва от 27.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата

- представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343 аб. 1 б.“в“, предл. 1 във вр. с чл. 342 ал.1 от НК за това че на 22.10.2014 година по пътя от гр. Тервел по посока гр. Добрич, при управление на лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил смъртта на съпругата си- А.Ю. С.а и неоснователно воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП № 247 / 2014 година по описа на РУ на МВР гр. Тервел ,прокурорска преписка №1323/2014 година по описа на Окръжна прокуратура гр. Добрич, в последствие воденото нох.

Дело № 200/2015 година по описа на Добрички окръжен съд- по което с Присъда настоящия ищец е бил признат за невиновен по така предявеното му обвинение и оправдан, като присъдата е била потвърдена с Решение по в.н.о.х. дело № 377 / 2016 година по описа на Апелативен съд гр.Варна, което наказателно производство продължило близо две години и половина, както и за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 2500,00 / две хиляди и петстотин / лева- представляваща заплатено от настоящия ищец възнаграждение за упълномощен адвокат – 1 защитник по цитираните наказателни дела,по което обвинение ищеца по настоящото дело е оправдан с Присъда №26 от 18.07.2016г., постановена по НОХД №200/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, потвърдена с Решение №31 от 06.03.2017 година по в. нох. Дело № 377 / 2016 година по описа на Варненски апелативен съд , влязло в законна сила на 31.03.2017година.

Твърдения по исковата молба :

Ищецът твърди, че в следствие на повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение и продължилото срещу него наказателно производство, същия е претърпял неимуществени вреди.

Ищецът вътрешно негодувал и не е можел да повярва че някой може да му вмени , че като водач на МПС е проявил такава непредпазливост, с която да застраши живота на обичния за него човек – неговата съпруга .

По време на процеса ищеца бил объркан отчаян, като страшната неизвестност го е потискала и чувството за безизходица се е усилило поради обстоятелството , че в хода на производството са били възникнали основания за съмнение в годността на лицето И.С.Г. - другият участник в настъпилото ПТП, водач на товарния автомобил “MAN LE 160 С“, да управлява МПС поради наличието на данни, сочещи физическо заболяване на същия и чрез назначена съдебно-медицинска експертиза били установени тези обстоятелства, но според твърдения обективирани в ИМ именно наблюдаващия прокурор с упорство и безкомпромисност поддържал обвинението срещу ищеца, като на досъдебното производство не са били взети в предвид и не са били уважени направените от настоящия ищец чрез защитника си доказателствени искания .

С исковата молба ищеца сочи, че в производството по НОХД №200/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич са били насрочени 8/ осем / съдебни заседание, като твърди , че част от тях били отменяни поради различни причини, при което и на всяко от насрочените заседания отново и отново преживявал ужаса от пътния инцидент и смъртта на съпругата си ,още по-болезнено, че е бил обвинен от Прокуратурата за нейната смърт.

Твърди,че при всяко нарочване на заседание изпадал в депресивно състояние - плачел, изпитвал притеснения , не е можел да спи, нито да се храни.

Твърди , че С Присъда №26 от 18.07.2016, постановена по НОХД №200/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, бях признат за невиновен по измененото в хода на съдебното производство обвинение по чл.343., ал.1, б.“в“. в.вр. с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 22.10.2014г. по пътя гр. Тервел- гр.

Добрич, в посока гр. Добрич, е нарушил правилата за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалото лице - А.Ю. С.а, ЕГН ********** – съпруга на подсъдимия, но постановяването на оправдателната присъда му е донесло само временно удовлетворение, тъй като в предвидения за това законов срок, Прокуратурата на Република България подала протест срещу постановената оправдателна присъда, поддържайки своето необосновано виждане, че вината за настъпилото ПТП и последвалата смърт на лицето А.Ю. е изцяло и единствено на подсъдимия.Според ищеца именно подаването на протеста срещу детайлно мотивирания и изцяло съобразен с доказаната фактическа обстановка първоинстанционен акт само са засилили у него усещането че е жертва, безоснователно нарочен за виновник от Прокуратурата и че ще бъде осъден неизбежно.

2

С исковата молба ищеца твърди , че въз основа на подадения прокурорски протест било образувано производството по внохд. №377/2016г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, което е приключило с постановяване на Решение №31 от 06.03.2017г., с което оправдателната Присъда №26 от 18.07.2016, постановена по НОХД №200/2015г. по описа на Окръжен съд - гр.

Добрич била потвърдена изцяло и с оглед на този факт ,че е оправдан по повдигнатите от страна на ответника обвинения, ищеца намира , че се е сбъднала предвидената в чл.2, ал.1, т.З, предл. първо от ЗОДОВ хипотеза за ангажиране на отговорността на Държавата , респ. Прокуратурата на РБ за вредите, причинени му от обвинението в извършване на престъпление, за което е бил оправдан от съда .

Твърди ,че в следствие на повдигнатото му незаконно обвинение, се е наложило няколкократно да дава обяснения за едни и същи обстоятелства, което и му е дало основание да мисли , че държавното обвинение се отнася към него с предубеждение и не дава вяра въобще на неговите обяснения . Страдайки по непрежалимата загуба на партньора си , воденото наказателно производство срещу ищеца допълнително довело психиката му да срив , изпитвал огорчение, недоверие и чувство за обреченост и безпомощност.Твърди ,че недопускането на исканите от защитата му доказателства в досъдебната фаза му е давало чувството че е преследван и нарочен от страна на прокуратурата.

Ищецът твърди ,че повдигнатото обвинение за причиняване на смъртта на съпругата му е добило гласност сред обществото и познатите му, като и твърди , че част от тези хора са имали основание да повярват на неоснователното обвинение и са започнали да гледат на ищеца, като на убиец. Твърди , че е бил смачкан психически и физически, като единственото, което го е крепяло е била надеждата и очакването съдът бързо да постанови присъда. Но това не се е случило според ищеца, така бързо, защото на досъдебната фаза не са били извършени нужните експертизи и пропуските за това следвало да се изправят и отстраняват в съдебната фаза.

Надеждите му, че съдът бързо ще разгледа и реши делото, не са били оправдани. Допусканите многократно допълнителни съдебни експертизи за изследването на редица различни хипотези за настъпване на инцидента създали у ищеца усещането, че усилено се търси възможност за осъдителна срещу него присъда.

По твърдения обективирани по исковата молба ищеца се е затворил в себе си , спрял контактите си с близки и познати, изпаднал в тежко депресивно състояние за продължителен период от време. Изпитвал силни емоционални и психически терзания , сънувал кошмари че е осъден и пратен в затвора за престъпление, което не е извършил.

От създалия се стрес, съпътстващ всяко едно от многобройните съдебни заседания, ищеца твърди , че е започнал да изпитва и физически проблеми високо кръвно, често бучене в ушите, пристъпи на паника, задух и изпотяване. Не можел да спи, плачел, треперел, не можел да се храни, стомахът му е бил свит на топка в продължение на дни преди и след всяко едно от поредните насрочени заседания.

Твърди , че трите му дъщери ,които са били покрусени от загубата на своята майка през цялото време са имали силите да го подкрепят и са заявяват,че вярват в неговата невиновност, но е изпитвал страх че може да бъде осъден и това да промени дори тяхното отношение към него от 3 подкрепящо към укоряващо. В цялост страхувал се е вследствие на незаконното обвинение да не загуби и доверието на децата си .

Ответната страна по делото – Прокуратура на Република България гр. Х, чрез Районна прокуратура – Добрич- ТО Тервел , е депозирала писмен отговор на исковата молба – вх. № 1242 от 29.10.2021 година . В цялост иска се приема за допустим - предявен е от лице активно легитимирано до води иск с посоченото правно основание, като се има в предвид, че е оправдан от съда по повдигнатото му и предявено обвинение, но намира иска за обезвреда за неоснователен и недоказан , като и с дадения писмен отговор прокурор Живко Желязков сочи, че наказателното производство е било водено срещу настоящия ищец в разумен срок, като проведеното разследвано по процесното досъдебно производство е е протекло и с минимално използване на наказателната репресия срещу настоящия ищец в качеството му на обвиняем и в последствие като подсъдим и от там не са налице неимуществени вреди по форма и по съдържание, така както са описани по исковата молба .С дадения писмен отговор се прави искане ако съдът счете все пак иска така както е предявен за допустим то съдът да отхвърли претенцията за обезвреда, като недоказана до претендирания и размер .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмените депозирани с исковата молба, изисканите за послужване дела – съответно нох. Дело № 200/ 2015 година по описа на Добрички окръжен съд и в. нох.

Дело № 377 / 2016 година по описа на Варненски апелативен съд, събраните гласни доказателства- показанията на двама разпитани по делото свидетели – водени от ищеца – св. А.С.М. и св. Г.М.А.,при ема за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2014 година, около 09:30 - 10:00 часа, настоящия ищец пътувал със съпругата си - А.Ю. С.а в лек автомобил „Фолксваген“ , с рег.

№ТХ ХХХХ КХ управляван от него, като двамата съпрузи пътували за село Бенковски , като целта на пътуването им е била среща с болен близък.

Ищецът твърди , че по пътя гр. Тервел по посока за град Добрич – на прав участък на около 500 метра след гр. Тервел пред неговия автомобил се е движел товарен камион, който ищеца решил да изпревари, тъй като имало наличие на предпоставки за това – освен прав участък имало добра видимост а и пътната маркировка е позволявала маневрата.Ищеца подал светлинен сигнал за предприетата от него маневра по изпреварване, преминал в лява лента и започнал да увеличава скоростта, за да може да изпревари именно и движещия се пред мен товарен автомобил “MAN LE 160 С“.

По исковата молба ищеца описва механизма на настъпилото ПТП , като и твърди , че непосредствено след удара обърнал погледа си към седящата до него съпруга . Ищецът установил ,че съпругата му е с окървавена дясна част на главата и не е била в съзнание . Твърди ,че се е опитал да и окаже помощ но разбрал ,че съпругата му е починала.Ищецът видял , че товарния автомобил е бил спрял пред неговия автомобил и от дясната му страна слязъл водача на същия товарен автомобил . Зад автомобила на ищеца имало спрян друг автомобил „Фолксваген Поло“, от която слезли двама мъже, като ищеца твърди че именно един от тези двамата мъже и позвънил на бърза помощ ,тъй като той бил парализиран от ужас от видяното .