Решение № 365 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203078 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002230 от дата 30.04.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив ,с което на К. С. Г. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в еврова равностойност от 51.13 евро за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.И. в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от пълномощника си ,като поддържа жалбата и иска от съда отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.03.2025г. в 01.46ч. в гр. Пловдив К. Г. управлявал лек автомобил „Ауди А3 с рег.№*** , лична собственост като на кръстовището на ул.“Лев Толстой „с бул.“Санкт Петербург .Като в този момент бил наблюдаван от полицейски автомобил,който също бил в движение и се движел по бул.“Санкт Петербург „като за полицейски я автомобил светело зелено ,а водача на АУДИ се движел и правел лев завой по ул.“Лев Толстой“ ,като за този лек автомобил в този момент светело червено.Тоест полицейски автомобил установил,че лек автомобил Ауди А3 с рег.№*** навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба при работеща такава в нормален режим. При спирането му от полицейските служители на водача във връзка с констатираното нарушение му бил съставен АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.В АУАН не били вписани възражения.След това административнонаказващия орган /АНО/ издал обжалваното наказателно постановление.

Разпитаният като свидетел актосъставител – полицай –К. К. заявява, че поддържа констатациите в акта.Посочва движението на полицейската кола ,както и на лекия автомобил с водач Г. .Съдът възприема показанията на актосъставител ,които са ясни,точни и конкретни.В тази връзка е разпитан и свидетеля-Т. Д.- свидетел при установяване на нарушението.Неговите показания допълват показанията на К. и спомагат за изясняване на фактическата обстановка,като съдът отчитат,че показанията са в унисон и се възприемат изцяло от съда.

Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.Съответно, според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Съобразно, чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП), червена светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“.

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.В чл. 31, ал. 7, т. 4. от ППЗДвП е указано, че жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

2

В конкретния казус обаче, както в АУАН и НП липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), за да е възможно да се формира някакъв обоснован извод, дали при управлението на автомобила Г. е навлязъл в кръстовище на зелена (жълта) светлина и го е освободил на червена или е навлязъл и преминал само на червена светлина. В тази насока следваше подробно да се опише къде е бил разположен управлявания от него автомобил ,тоест сочат се само улиците ,които образуват самото кръстовище ,но не е упоменато каква е посоката на движение на процесното АУДИ-съгласно посоките на света ,както и непосредствено преди да премине през кръстовището, когато светофарът е светнал червено - преди или след „стоплинията“ (ако е имало такава) или преди или след линията, на която е поставен светофарът (ако е нямало „стоп-линия“).Така не може да се прецени за кого какъв сигнал е светел и къде точно се е намирал лекия автомобил проверен от полицейските служители. Тези именно съображения обосновават извода, че актът не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в него констатации. За пръв път в съдебно заседание в показанията на свидетелите К. и Д. се посочва,че процесния автомобил е правил ляв завой по ул.“Лев Толстой“ и се посочва посоката му на движение,като тези факти ги няма описани ,нито в АУАН, нито в НП.Не може за пръв път в съдебно заседание да бъдат посочване факти ,които изначално следва да са описани в АУАН и НП и да са известни на жалбоподателя,за да може същия да се брани по тях и да ангажира доказателства.По отношение на другите посочени в жалбата точки не са ангажирани доказателства и същите не влияят върху съставомерността на деянието и на законосъобразността и правилността на АУАН и НП.

Но посоченото по-горе от съда нарушение ,което е допуснато при описание на нарушението досежно посоката на движение на лекия автомобил влияе е съществен порок ,който води до отмяна на наказателното постановление.

Предвид изричните разпоредби на Закона за приемане на еврото в Република България и възприетия принцип за автоматично превалутиране ,то всички суми в настоящето съдебно решение ,което представлява правен инструмент по смисъла на посочения закон,следва да бъдат отразени в тяхната еврова равностойност.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът 3 отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер.Като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 5 от делото, а впоследствие от списъкът с разноски на л.26 е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 178.95 евро..Като не е налице необходимост от намаляне на същия до минимума в закона,каквото е искането на въззиваемата страна.

С оглед гореизложеното ,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-1030-002230 от дата 30.04.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция -Пловдив ,с което на К. С. Г. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в еврова равностойност от 51.13 евро за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на К. С. Г. ЕГН

********** сумата в еврова равностойност 178.95 евро представляващи разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени вНаказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4